Пловдив под диктатурата на пролетариата

Всеки следващ кмет на Пловдив идва с претенциите, че е по-голям реформатор и демократ от предшественика си.

Обикновено обещава ревизия на наследството, което получава, и промени. Зарича се, че ще спре течовете, ще намали администрацията, ще действа открито и в диалог с гражданите.

В градоустройството и услугите обещанията са за повече зелени площи, по-чист въздух, по-хубави улици и булеварди, по-удобен обществен транспорт, по-достъпно и качествено здравеопазване. После не се случва нищо и причината е, че всичките тези хубави работи стават с пари.

А много от постъпленията в общинския бюджет се очаква да дойдат от гражданите под формата на данъци, такси и други подобни.

Пловдивчани обаче не са от хората, които са склонни да плащат. Някои - защото знаят, че управляващите ги крадат, други, защото все така очакват благата да им се изсипят някъде отгоре като в пролетарския рай. И едните, и другите не желаят да им бъркат в джоба. 

Така от обещанията на кметовете накрая нищо не произлиза, защото няма пари. Макар все високи мъже, кметовете на Пловдив от времето на прехода се оказаха доста плашливи.

Общото между всички е, че са тщеславни хора, които много се притесняват да не им падне рейтингът.

А реформаторските занимания са за смелите, защото мерките, с които се постигат големите цели, обикновено не са популярни сред народа.  

Така, докато не се намери смел управник, който да обясни на пловдивчани, че за да имат зелен град с чист въздух и хубави булеварди, трябва да плащат по-високи данъци, Пловдив ще си остане под диктатурата на пролетариата.  

 

 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Ще има ли ротация на кабинета или отиваме на избори?