Пловдив не е само Колежа

Пловдив е на автопилот. Докато местната власт решава проблеми на парче под натиск на различни лобистки групи, политически брокери, будни граждани и търсещи място под слънцето политически маргинали, никой не се занимава с наистина важните за града проекти. В последните месеци освен разправиите за акциите на Община Варна в Панаира, основната дискусия се върти около това с цяла козирка ли да е Колежа, какво е качеството на строителството и дали някой не блажи от поръчката. Почти година кметът и екипът му губят време и енергия с този „стратегически” обект, чиято стойност най-вероятно ще надхвърли 80 милиона лева (с построеното навремето от Цветан Василев). Под натиска на агресивните фенове администрацията вече е готова да осигури още 22 млн. лева за Колежа от градския бюджет. Като се има предвид, че в последния мандат цялата годишна капиталова програма, която изпълнява Община Пловдив, е около 40 млн. лева, това означава, че половината пари, с които градът разполага за строителство, трябва да отидат за Колежа. Кметът Здравко Димитров най-вероятно ще предложи въпросните 22 млн. да бъдат разпределени в 3 бюджетни години, но не е питал нито пловдивчани, нито наследника си, нито бъдещите членове на Общинския съвет, който ще се формира след местните избори наесен, дали са съгласни да им се вмени подобно задължение. 

Но това не е най-важният въпрос. Основният е, че докато строим стадион за 80 млн. за нуждите на един от футболните клубове, поне 10 важни проекта за развитието на Пловдив стоят във фризера и за тях почти не се говори. Те ще станат актуални съвсем скоро, когато наближи време за политическата кампания и кандидати за слава пак ще ни разказват как ей сега ще ги реализират. Да ги припомним в аванс:

1. Разширяване на границите на община Пловдив

Всички признават, че кожата на този град отдавна е отесняла. Пловдив се задъхва в своето развитие, защото просто няма територии, на които да се реализират мащабни проекти. По тази причина индустриалните зони, летището, логистичните бази, парк "Родопи" и т.н. са в съседни общини, а с тях и големите инвеститори. А Пловдив продължава да се презастроява с бясно темпо, превръщайки се в спалня на новия южнобългарски пролетариат.

2. Разширяване на Околовръстното шосе

След като то бе частично ремонтирано миналата година, а предстои да започне и строителството на отсечката от Асеновградско шосе до Скобелева майка, едва ли в следващите години някой ще се сети за реална реконструкция на това ключово трасе.

3. Градската железница

По този изключително важен за целия регион проект няма съществена дискусия и реални активности, макар пари за него да са заложени в Плана за възстановяване и устойчивост.

4. Качествен и екологичен градски транспорт

Качеството на обществения транспорт в Пловдив продължава да се влошава, макар всички да са съгласни, че само подобряването на тази услуга може да свали хората от колите им и да намали натиска върху трафика, а с това - вредите от транспорта за качеството на въздуха. Създаването на новия общински превозвач „Екобус” е амбициозна и добра идея, но засега няма достатъчно подкрепа нито от администрацията, нито от Общинския съвет.

5. Вътрешен транспортен ринг и транспортна свързаност

Завършването на четирите тангенти все така остава в далечно бъдеще. Същото е с транспортната свързаност, включваща изграждане на буферни паркинги за влизащите в града с автомобили, удобни връзки между автобусните маршрути и железницата, доизграждане на мрежата от велоалеи и т.н.

6. Връзките с пробива под Централна гара

Изключително важен проблем, за който не сме чули нищо съществено до момента от местната власт. Най-късно до една година пробивът под гарата ще е готов и тогава от НКЖИ ще бутнат Бетонния мост. От Общината обаче още нямат план как трафикът ще се пренасочи под бъдещия пробив, осигурени ли са трасетата за пътните връзки с него със съответните отчуждителни процедури и откъде ще дойдат парите за изграждането им.

7. Зелените площи

Уж всички искаме Пловдив да е зелен град, но не сме чули да се действа по реален проект за нов парк, изграден по законите на парковото строителство. В същото време тепетата съхнат и се обезлесяват, дърветата на Лаута и в парк „Отдих и култура” боледуват, а кварталните градинки и междублоковите пространства продължават да падат жертва на автомобилите и агресивните строители.  

8. Тютюневият град

Местната власт все така не успява да разпише план за развитието на тази зона, която видимо е загубила своята функционалност. Старите сгради стоят като въшки на челото в идеалния център на Пловдив, без собствениците им да знаят какво могат и какво не могат да правят с тях.

9. Старият град 

Една от емблемите на Пловдив с огромен потенциал продължава да тъне в забрава, ако не броим проекта за Небет тепе, за който също не е ясно дали и кога ще бъде реализиран.

10. Проектът „Въча”

Алтернативното захранване на Пловдив с евтина и чиста вода от Родопите винаги влиза в употреба, когато дойде време за избори. После потъва в чекмеджетата на поредните управляващи, а пловдивчани продължават да пият вода от водосбора на Марица, доставяна по скъп начин чрез сондажите с енергоемките помпи.                 

За Топ 10 на забравените през последните месеци проекти могат да претендират още почистването на коритото и социализацията на река Марица, реставрацията на кино „Космос”, все така липсващият Дом на пловдивската опера и т.н. И понеже говорим за милионите, които се наливат в Колежа, да не забравяме стадион „Пловдив”. Друг символ на града от ранга на Панаира, тепетата, реката и Стария град, губещ битката с времето, заради което на някого от следващите кметове ще се падне лошата участ да се превърне в неговия палач и да го събори.

P.S.:

И една съвсем конкретна идея от „Марица”. Подаряваме я на всеки буден общински съветник, готов наистина да защити обществения интерес, когато на сесията на местния парламент се обсъжда поредното финансиране за Колежа. Защо е необходимо толкова много от парите на пловдивските данъкоплатци да отиват за обект, който после ще се предостави почти безвъзмездно за ползване на търговско дружество с много богат главен акционер? Та идеята е на въпросната сесия да бъде поканен г-н Антон Зингаревич или отговорен негов представител и да му бъде предложено да довърши започнатото на Колежа срещу правото да го стопанисва за определено време, какъвто всъщност е основният смисъл на т.нар. концесии. А въпросните 22 млн., които според актуалните сметки на строителя и Общината не достигат за завършването на стадиона, да бъдат спестени за градския бюджет и с тях да се свърши някоя по-важна работа за развитието на Пловдив.