71

Патриархът, небесните жители и очовечаването на човека

Духовността е четвъртото измерение на триизмерния ни свят. И затова, когато си отиде духовен водач, всичко е по-мащабно: скръбта, смъртта, животът и тяхното осмисляне.  

Това е и мигът на прозрението за смисъла на борбат​а между доброто и злото и за безсмислието на боричканията - политически, църковни, междуличностни. А разликата между борбата и боричканията е като вечността и тленността. 

От небесните жители до Малкия принц

Искам Църква, раждаща небесни жители, казваше патриарх Неофит. 

Не съм чувал по-красив, но и по-драматичен повик за прекрачване в духовното измерение. Самият патриарх пояснява, че няма полза от Църква, която е богата, силна и влиятелна в обществото, ако хората не се освещават и спасяват в нея.

Но повикът му трябва да се тълкува много по-широко и сред вярващи, и атеисти - спасението е в духовността. Защото реалността е просто илюзия, макар и натрапчива, твърди Айнщайн. А най-същественото е невидимо за очите, допълва Малкият принц.

А колко дивизии има Папата?

Склонен съм да вярвам и на двамата, понеже историята го потвърждава. Разказват, че в края на Втората световна война, когато обсъждали съдбата на Полша, Чърчил предупредил Сталин да не подценява мнението на Ватикана. В отговор Сталин попитал: „А колко дивизии има папата?“. Това е велика илюстрация на сблъсъка на две енергии - на духовността и на оръжията, на неземното и земното. Дивизиите на Сталин отдавна ги няма, но дивизиите на духа са до всеки, който има сетива за тях. (Пояснявам за догматиците, че тук изобщо не става дума за православие и католицизъм.)

Защото духовността - това четвърто измерение на триизмерния ни свят, е единна, всеобща, тя освещава и спасява.

Изгубеният ключ към спасението

Тя е изгубеният ключ на спасението. В природата няма врати, няма и ключове -  и двете са изобретени от човека. Пазили са го от студ, крадци и агресори, а накрая - и от самия него. Но човекът, за разлика от животните, може сам да се заключи и после да изгуби ключа. И да го търси с векове. Така се ражда идеята за Спасителя - последния ключ, който ни отваря вратата вече две хилядолетия.

Изгубеният ключ, който човечеството отново намира, след като се е лутало безпощадно в своето безвремие.

Да отрежеш главата на ближния

Римляните, бащите на римското право, което и днес е основа на правовия свят, са приемали за нормално да изколиш сто хиляди себеподобни и да заробиш още толкова. И така, докато в една ясла във Витлеем се ражда този, който после ще каже: "Не, не е нормално да отрежеш главата на ближния и този трофей да е знак за успялост, просперитет и високо място в обществената йерархия, не! Спрете се, кротнете се, не бъдете толкова алчни, самонадеяни, несправедливи, жестоки, не крадете, не убивайте, не пожелавайте…". Това казва мъжът от Галилея. И неговите истински последователи. 

Човекът консуматор - да види и да пипне

Свръхразвитата ни цивилизация създаде консуматорското общество. Оцеляващият някога хомо сапиенс натрупа запаси от храни, прераснали в богатства - появи се човекът, който иска да има за престиж. А техническата революция доведе този продукт до неговия апогей. Човекът консуматор вярва само в това, което може да види и по възможност - да пипне. Предметите - нагледните неща, които те изявяват като успешен  в очите на стремящите се към това и завиждащите за това. 

А Библията не ни учи как е устроено небето, тя ни учи как да възлезем на Небето, казваше Галилей. Или как човекът консуматор да проумее, че трябва, поне за малко, да бъде и "небесен жител", както казваше патриархът.

Как човекът да се очовечи. Докато не е станало късно. 

Оцени новината

Оцени новината
3.3/5 от 16 оценки
3.3/5 от 16 оценки

Анкета

Как оценявате служебния кабинет "Главчев"?