71

Пътят към ада на Мунк и българската Маргарита в панталони

Ако сразиш  диктатора с неговите методи, реална е опасността самият ти да се превърнеш в диктатор след победата

 

Често съм се събуждал през нощта, питайки себе си: В Ада ли съм?

Това е признание на Едвард Мунк, бащата на „Викът“. Ако великият норвежец, сътворил гениалната картина, се беше събудил днес и погледнал скулптурата "Викът на украинската майка", която за малко се появи в Княжеската градина в София срещу Паметника на съветската армия, вероятно би си задал същия въпрос.

Трудно се оценява произведение на изкуството, но понякога припряността на автора му изиграва лоша шега. Неуместни са сравненията с картината на Мунк, с „Герника“ на Пикасо или със скулптурния шедьовър на Микеланджело - „Пиета“. Обяснението е просто: едните спират дъха и те карат да прошепнеш: „Видях всички хора зад техните маски - видях през тях и видях страдание“ - пак думи на Мунк. А „украинската майка“, за жалост, те кара да извикаш думи, които обикновено се извикват по нашите балкански ширини. И е несправедливо да обвиняваме „недораслия“ зрител, който сравнява скулптурата с орк и зомби. Някои даже сметнаха, че целта е не да се предизвика съчувствие, а отвращение от каузата на Украйна и украинските бежанци. Сиреч, било хибридна атака в нов вариант.

Чак хибридна не е. Просто не се е получило. Определящ в изкуството е мигът, когато творбата или оживява, или не. Както при създаването на Адам от райска глина.

Майките, които престанаха да раждат 

Да, нелека е  темата за страданията във войната. И почти непосилна  - за страданията на майката. Разказват, че някога имало две съседни племена, които непрестанно воювали. Това продължило десетки години, докато майките прозрели, че раждат пушечно месо, а не синове. И взели драматично решение: престанали да раждат. Така настъпил мирът.

Майките не се вписват в политически цветове, в идеологии, в държави, във властови умопомрачения. Вписват се единствено в страданието, когато някой диктатор реши да се впише в историята.

Затова е много важно как се бориш със злото. Ако е с изкуство, трябва да е светлина, която да надмогне мрака - като при „Герника“ и „Пиета“ на Микеланджело. Безсмислено е злото да се победи със зло. Грозното - с грозота. Подобна пирова победа води до зловещи метаморфози - ако сразиш  диктатора с неговите методи, реална е опасността самият ти да се превърнеш в диктатор след победата. Историята го доказва.

 Защо Путин не е Хитлер и Сталин

Не знам защо трябваше да мине толкова време от началото на войната, за да се прозре, че Путин не е Хитлер. Написах това преди време в коментара си „13 дни до апокалипсиса, или защо Путин не е Хитлер“. Преди дни премиерът на Полша Матеуш Моравецки заяви: „Руският диктатор е по-опасен от Адолф Хитлер и Йосиф Сталин, защото в ръцете му има по-смъртоносни оръжия, отколкото у диктаторите на ХХ век - ядрени ракети и интернет“. Тоест, това е първият диктатор в човешката история, който разполага с оръжие за прекратяването <210>. Затова борбата с него е сложна.

Смехът на Сатана 

Мислех си, че Маргарита Симонян от държавната телевизия РТ може да влезе в учебниците като човека, който пръв е въвел за ежедневна употреба понятието „ядрена война“. Разбира се, ако след нея има учебници. И ако някой е оцелял, за да я помни. Тези дни обаче наш пишман експерт изпадна в бурен смях по телевизора, след като водещият му зададе въпрос във връзка със симулация на ядрена атака, която демонстрираха в популярно руско предаване. Там беше показано с графики, че на руската ядрена бойна глава ще са <210> необходими 106 секунди, за да достигне Берлин, 200 секунди - до Париж, и 202 секунди -до Лондон. Та експертът посрещна това с бурен смях, като обясни на зрителите, че американците вече да пробили плазмата на хиперзвуковата ракета, можели да я управляват и за 20 секунди ще бъде унищожена всяка руска ядрена ракета, изстреляна откъдето и да е. Сиреч, няма никакъв проблем от избухването на една ядрена война, защото не може да избухне. И пак се захили.

Това беше българската Маргарита в панталони. Това беше смехът на Сатана. Много по-опасен от руските „Сатана 2“. Само че тези същества имат предимство - никой няма да може да ги обвини, че са сгрешили, защото всички ще бъдем мъртви! Ако перефразираме Кенеди.

Там, където няма да има кой да извика 

Война насред Европа. Преситеният европеец не беше и сънувал, че сцени от Втората световна ще излязат от черно-белите ленти и ще се разиграят наяве с цветовете на ужаса - с глад, кръв, бежанци и всички екстри на една класическа война. С класическо страдание и състрадание. С класическа жестокост. С класическо осверепяване. Само дето Маргаритите в поли и панталони не са класически. Тези - от страната на демокрацията, и онези - от страната на диктатурата. Тези новоизлюпени същества, които бавно и полека ни карат да привикнем с мисълта за евентуален ядрен сблъсък. След който ще останат хлебарките, на които не им е нужно човечество. Нито демокрация. Нито диктатура.

Те ни водят в ада на Мунк, където викът не съществува. Защото няма да има кой да го извика. 

 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Анкета

Ще има ли ротация на кабинета или отиваме на избори?