Партиите в Пловдив като спортните клубове - все повече и все по-малки
- 08:00, 13.04.2022
- 09:54, 13.04.2022
- 6152
- 0
Руси Чернев, главен редактор на "Марица"
Пловдив е феномен на родната властова сцена с роенето на местни политически проекти. От десетилетия който и да спечели изборите под тепетата, не може да управлява без подкрепата на малките градски партии - "Кауза Пловдив", "Съюз за Пловдив", НИЕ, вие, те и т.н. Първоначално всички те възникват като коректив на управляващите. За да съществуват обаче, им трябва храна и постепенно се нареждат на опашката за трохите. А когато бъдат нахранени, се превръщат в обикновени патерици за онези, които са на власт.
Напоследък обаче патериците се канят да станат и протези - чуждо тяло, без което управленският орган не може да работи. И вече не се борят за трохите.
Силата на малките идва от слабостта на големите и непоносимостта им едни към други. В Пловдив роднините по линия на ЕНП от ГЕРБ и ДБ се мразят дори повече, отколкото на жълтите павета. И двете т. нар. десни партии не дават да се издума и дума за ортаклък с БСП, колкото и важно да е за града решаването на този или онзи въпрос. За другите възможни актуални балансьори в лицето на „Продължаваме промяната” и ИТН все така нищо не се чува. В Пловдив те са напът да умрат, преди да се родят.
Има и друг начин, по който мастодонтите отварят нишата за нови и нови местни проекти, и това е собствената им склонност към самоунищожаване. Тя се изостря особено в предизборно време. В ГЕРБ например продължават да се делят на тотевисти и зиковисти, в БСП - на хора на Нинова и верни на Гергов. Десните пък не спират да се мерят по хубост и ум и току-виж, отлюспили леко повехналия или отклонил се от правата линия евроатлантик.
Всичко това прави малките все по-важни. А дочули, че на общинската софра има място за всички, нови кандидати за слава правят проекти и се готвят да станат част от хранителната верига на местната власт.
От цялото това роене партиите в Пловдив заприличват на спортните клубове -все повече, все по-малки и по-слаби. В резултат- управлението става все по-трудно, защото кметът, който и да е той, е принуден вместо с интереса на гражданите, да се съобразява с желанията на малките си партньори. А те често настояват за разни работи, за които гражданите не искат и да чуят.
Което, естествено, се променя с темпа на олимпийския цикъл. Следващото дежавю е през есента на 2023 година, когато политиците ще говорят само онова, което избирателите очакват да чуят.