49

От войната с ковид до битката за "Кауфланд"

Мирослава Атмаджова

 

„Пожелавам ти да живееш в интересни времена“ е сред най-зловещите проклятия на древните китайци. От март 2020 насам стана толкова интересно, че краят му не се вижда.

Преди кутията на Пандора да се отвори и от нея да се изсипят болести и бомби, животът беше очарователно прост. Например през 2019 г., от която сякаш вече ни делят десетилетия. Спомняте ли си я? Папата дойде на посещение в България. Слави Трифонов каза, че няма такава държава и направи партия. Току някой „гейт“ - я с апартаменти, я със суджуци, пораздвижваше за ден-два застоялия политически живот на страната. Най-големият проблем на Пловдив беше Европейската столица на културата и Вавилонската кула на центъра.

Думите на Конфуций рязко ни застигнаха през съдбовния март 2020-а. Поразяващата инфекция, също като проклятието, тръгна от Китай. И като се почнаха едни мерки срещу вируса, маски, литри дезинфектант (и белина), бой за тоалетна хартия, чували с трупове, новозаразени, генерали, локдаун. На разходка можеше само с куче, при баба и дядо - само през прозореца. Проф. Кантарджиев всеки ден на брифинг ни наставляваше, че доматите и ракията гонят ковида, а екипи на СЗО до ден днешен се мъчат да отговорят на въпроса ял ли е някой китаец недопечен прилеп, или не е ял. Само че Пандора предлага и други изненади. И тъкмо когато почти свикнахме да броим починалите за денонощие, без да ни се свива гърлото, кутията със злините се открехна още малко.

COVID-19 стана МиГ-29. Няколко денонощия шокираната Европа се опитваше да вярва, че просто няма как войната да започне сега. Че твърде много време и близки хора сме загубили в битката с коронавируса, за да започва нова война още преди да сме потушили окончателно предната. Че не е справедливо. С първия снаряд надеждите ни се разпръснаха като вирус след кихавица и всичко започна отначало. Изтребители, каски, НАТО, генерали, къде са бомбоубежищата, мерки срещу Русия, бой за йодни таблетки, Киев под обсада, трупове по улиците, бежанци. Зеленски всеки ден в телевизионно обръщение ни разказва за ужасяващата трагедия на украинците. През това време още пазим два метра дистанция и фанатично си мием ръцете. Заедно като общество учим полезния урок, че при коронавирусна инфекция отваряме прозорците и проветряваме често, а при атомна бомба и гръмнала АЕЦ - обратното.

На фона на всичко това българският пенсионер се прокашля плахо и пристъпва от крак на крак. Мълчи, притеснява се. Все му се карат, че пречи, свикнал е да не се оплаква, а ако може да не се и забелязва. Затова само помахва тактично с ръка и сочи първо портмонето си, после - табелката в магазина, на която пише „Олио - 6 лв“. По телевизора му се кълнат, че живее добре. Сигурно са прави; той вярва с всички сили. Както ние вярвахме, че няма да избухне войната, не и веднага след битката с коронавируса. Накрая пенсионерът сваля ръка и бърза към най-близкия магазин, който го залъгва с нищожно намаление на продуктите от първа необходимост. Пенсионерът разбира, че човечеството сега е заето да решава глобалните проблеми. Приел е, че за всичко е виновна спекулата и ще отнесе подигравки (особено във Фейсбук), задето се е наредил на опашка в седем сутринта да хване промоцията. Примирил се е, че времената са такива, интересни, и все пак сега е война. А във войните падат и жертви.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?