От свинския пърформанс до марулите пред общината

Паси твърдеше, че папата благословил Стоичков, а Камата - че е благословен от началника му

Може и простак да ме наречете, но аз малко съжалявам за това, че идеята да се разфасоват две прасета пред импозантната сграда на общината, за да се покаже на младото пловдивско народонаселение коледната традиция, излезе фалшива новина. Кое по-точно е фалшивата новина, оповестяването на намерението да се почете Рождество  Христово с демонстрация на касапските умения на Ути или последвалото отричане на това намерение? Така и няма да стане съвсем ясно.

Ако си позволим да използваме блестящия словесен арсенал на колоса сред днешния ни политически елит г-н Цветан Цветанов, изпаднали сме в хипотезата на тривиалния начин, по който елементарните хора се опитват да се разграничат от авторството си на въпиеща простотия. Като кажат - шега, бе братче! Или напънали се да придадат някаква невинност на омаскарената си вече физиономия, произнесат - шегувам се.

На шега или наистина, ти си авторът на простотията. Не че е невъзможно човек да се пошегува, като предложи на друг човек или група други хора да се направи нещо, което човешкият опит отрекъл като уместно, но... Шега, която не се схваща лесно от тези, към които е адресирана като шега, си е чиста тъпотия. И опитите да изчисти тази тъпотия с фразата „шегувам се“ прави пошегувалия се за посмешище. Все пак и на висока позиция да си, не си Шкумбата!

Вместо „шегувам се“, г-н кметът каза, че било социален експеримент. А Ути Бъчваров, тази машина за ефективна реклама, без хонорар ли се съгласи да участва с името си в този експеримент? Но да не съдим, за да не бъдем съдени, както ни съветва Светото писание.

А защо малко съжалявам за това, че няма да се състои коледният ритуал пред нашата община? Защото и на стари години няма да мога да видя свинка на джамия да се качва. Няма да мога да видя свинка, макар и вече умъртвена, пред тържествената сграда. Не знам защо асоциирах това с онова „По-скоро свинка на джамия ще се качи“ от детството си.

В нашето далечно детство старците, около които играехме в нашата бежанска махала, бяха живели в Османската империя заедно с други народи и други религии. Говореха си, разбира се, на български, но от време на време си заговаряха и на турски, и на гръцки.

И често чувахме от тях, че „По-скоро свинка на джамия ще се качи, отколкото сит на гладните да повярва“. Ние си бяхме непрекъснато гладни, но не защото нямахме какво да ядем, а защото когато растат, децата трудно се засищат за дълго. И все пак по-интересно ни беше защо не може свинка на джамия да се качи.

Събрахме кураж, питахме. Но нали, откакто свят светува, старците обичат да се шегуват с голямото детско любопитство, ни казаха, че свинка не може да се качи на джамия, защото към върха на минарето води извита /спирална/ и много тясна стълбичка, а свинката е дебела и не може да се промъква по тази стълбичка. По тази причина нямало и дебел ходжа, за разлика от обикновено дебелите наши български попове.

Но ни го казаха така веселяшки шеговито, че ние веднага разбрахме, че се шегуват, а не ни казват истината. Истината ни я казаха родителите ни. За евреите и мюсюлманите свинята е нечисто животно.

Да прощава г-н Цветанов, че повторно посягаме към неговия словесен и изразен арсенал, но да се върнем в хипотезата на ритуално замисленото свинско жертвоприношение пред общината. Ние, християните, тържествуваме. Децата и младежите от нашия диоцез /май тази беше думата/ виждат, по думите на Ути, откъде идват пържолите и как българинът е създал и продължавал през вековете традициите си за подготовка на големия празник на Рождеството Христово. Ние, старците, припомняме детството си и като капак или както сега се казва, като черешката на тортата, свинка пред община.

Да, но за братята мюсюлмани и тези от племето Израилево общината ще е омърсена. А може да се прочете, ако се интересувате, колко продължителни и скъпи са ритуалите по пречистване при тях.

Хайде, да речем, че като компенсация мюсюлманите ще поискат ритуално да заколят два коча на същото място преди техния голям празник Рамазан байрям и с това ще се почувстват равноправни и недискриминирани. Ами вегетарианците и веганите, ако поискат да засадят пред общината два декара с марули, за да са недискриминирани, какво правим тогава?

Вижте, човешкото умение да превръщаш дефекта в ефект заслужава уважение. Примерно, да си плешив и да наложиш модата на бръснатите глави, е високо постижение, но да наречеш обикновен управленски гаф успешен социален експеримент е все едно да назовеш физиологичното изпускане, против което препоръчват дегазин, новост в парфюмерията. Но пак се изпуснахме да съдим, а Писанието казва, че това е грешно.

Доста религиозни деноминации споменахме, но за малко да изпуснем братята католици. А те имат голям повод за тържествуване. Официално бе съобщено, че папа Франциск ще посети страната ни през следваща година. И ще гостува на съседния ни град Раковски, където живее най-голямата католическа общност у нас.

И премиерът ни, и президентът ни при официалните си посещения във Ватикана са канили папата да посети родината ни. Но само г-н Борисов съобщи по телевизията, че като настоятелно канил папа Франциск да ни гостува, Негово светейшество се пошегувал с неговото настояване, но си взел тефтерчето и нещо си записал в него. Много е възможно точна тази покана да е хванала дикиш. Което едва ли омаловажа поканата на г-н президента ни.

Не сме чули още реакцията на Пловдивския митрополит Николай обаче. Нали си спомнете, че при посещението на папа Йоан Павел Втори преди 16 години в България той съвсем „гостоприемно“ го нарече еретик. За всички православни църкви папата официално си е еретик, но освен религиозен глава на  католиците той е и държавен глава на Ватикана. То и дипломацията не е наша работа.

Обади се обаче и старият наш папищаш (някога у нас са наричали папищаши поклонниците на папата) г-н Соломон Паси. Нали си го спомняте, той беше министър в правителството на г-н Сакскобургготски, а после  и кандидат за шеф на НАТО. И по някакъв повод беше казал "майната му на православието". Като си спомням как препълвахме аудиторията в Софийския университет при лекциите по естетика на баща му проф. Исак Паси, ми идва наум поговорката“ Някога от трън трендафил става, друг път от трендафил - трън“. 

Той, малкото Паси, като министър, е водил делегацията, която е посетила папа Йоан Павел Втори, за да го покани да посети страната ни с надеждата, че ще обяви официално, че не вярва да има българска връзка в опита за атентат срещу него. В тази делегация били включени големи имена като Йордан Радичков, Валери Петров и Светлин Русев. В нея бил и Христо  Стоичков. Г-н Паси казва, че папа Йоан Павел Втори като бивш футболист много се зарадвал на Стоичков.

Този момент обаче е описан много по-картинно в излязлата наскоро официална автобиография на Стоичков. Според г-н Паси папата благословил големия ни футболист и през същата година той станал носител на „Златната топка“. Според самия Стоичков в неговата книга папата го попитал дали иска да благослови прочутия му ляв крак. А Стоичков му отговорил, цитирам по памет - благодаря Ваше светейшество, но началникът ви отгоре вече го е направил. И това е българщина!

Като стана дума за българщината. Казваме, че нея я има навсякъде по света, където живеят българи. За мен тя най-добре се е запазила, дори вкоренила в чужда земя при българите, наследници на дедите си, последвали през 1829 година войските на генерал Дибич - Забалкански и заселили се по земите на днешна Молдова и Украйна. Може и да не ми вярвате, но гостуването в такова едно българско село за седмица е като машина на времето. Придобиваш представа какви са били и как са си говорили прадедите ни. Те по обясними причини пазят българското, което ние сме прекрачили преди доста повече от век.

И обичат България, повечето, без да са я виждали.

В безсилието си да намерят пътя за справяне с налитащата ни демографска катастрофа нашите управници често сочат като изход възможността т.нар бесарабски българи да се завърнат в прародината си.

И в същото време тези дни кметът на почти чисто българския град Тераклия в Молдова Сергей Филипов написа в профила си „Сбогом, България“. Защото е българин с българско родословие, а от дълги години му се отказва българско гражданство. И сега вече, обиден, той се отказва да прави повече постъпки за наше гражданство. Защото мнозина жители на управлявания от него град го получават безпроблемно при първи опит. По другия начин, разбира се!

То наистина в модерния ни свят всяко нещо има цена, но лекарите твърдят, че парите много лошо цапат. Както инфектират ръцете на касиерките, така и приравняват фалцетните клетви на политическите патриоти в националната святост, примерно с един жалък замисъл за свински пърформанс.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?