Следвайте ни

Обречените да ни управляват ни забавляват

Уважаеми съграждани, денят за размисъл е този преди изборите, а не този след гласуването. Това си струва да напомним днес, когато предизборната пушилка внезапно секна. В последните седмици кандидати за слава от всякакъв калибър забавляваха електората с всякакви скечове и сюжети в опита да го убедят, че те са най-подходящите да го управляват. Лошото е, че някои от тях са обречени да ни управляват просто защото опонентите им съвсем за нищо не стават. 

Благодарение на напредналите технологии кандидатите за власт и слава ни преследваха навсякъде - във вестниците, по радиото и телевизията, в таблетите и телефоните, по стените и витрините, от билбордовете и такситата.

Вероятно единственото място, където не сте срещнали кандидат за кмет или съветник, е там, където и царят ходи сам. Не е сигурно обаче, че за следващите избори политтехнолозите няма да измислят начин политиците да ни изскачат и от тоалетната чиния.

Днес имаме последен шанс да помислим с хладен ум за това в чии ръце поверяваме съдбините на града си за следващите четири години. Въпреки че най-вероятно не сме съвсем трезви, защото страдаме от махмурлука на грандиозните обещания.

Нека помним, че силата е в нас. Демокрацията е власт на гражданите над хората в управлението, а не обратното. Заплатата на кмета я плащаме ние. Всички ние сме негови началници и имаме святото право да изискваме кметът да ходи редовно на работа и да отсъства само по два начин - с бележка за отпуск или болничен лист. И второ, да работи качествено и да помни, че каквото е изкарал, толкова трябва и да харчи.

Важният ден за упражняването на тази власт е 27 октомври, мястото е тъмната стаичка, оръжието - бюлетината. Трябва обаче да сме наясно, че не всичко приключва с гласоподаването. 

Време е гражданското общество да осъзнае, че властта трябва да бъде подложена на натиск и контрол всеки божи ден. Тя трябва да усеща, че гражданите <210> дишат във врата, забелязват белите <210> и оценяват успехите.

И докато ние мислим днес, слугите на народа могат да отделят час-два, за да препрочетат Илф и Петров. И да си набият в главите, че ги избираме, за да облагородяват родината, а не да облаго​детелстват роднините.   

Руслан Йорданов

Журналист

Руслан Йорданов е културен и политически репортер. Магистър по журналистика от СУ „Св. Кл. Охридски“. Носител на награди за журналистика „Черноризец Храбър“ (2010 г.) и „Пловдив“ (2017 г.).   Още

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?