Не стреляйте по избирателя - между лайномета и баче Цено

За първата СССР у нас 

Господа избираемите страшно се вбесиха на избирателите, които отказаха да избират. Даже един демократичен професор, първо мляко засукал в АОНСУ-то, ги нарече цървули. В своя гибелен гняв вероятно намекна за корените на градската десница, която си остана по домовете и така София се размина на косъм да стане първата у нас СССР - Софийска ​съветска ​социалистическа република. В пълен тематичен синхрон с МОЧА в центъра. Засега социалните антрополози останаха разочаровани, но пък никога не е късно този исторически експеримент да се повтори успешно. Винаги сме си били проблемен член на ЕС, но този път щяха да видят какво значи проблем с размера на краставицата.

Народът прост, политикът - тежък, скучен 

И всичко това само защото не щат да гласуват. Казано по чиновнически ​-неприемливо ниска избирателна активност. Разностранните причини за това оглушително мълчание на избирателя са толкова тревожни, че господа избираемите с право се притесниха. Дотам, че вместо да анализират причините, което включва и собственото им политическо поведение, вкупом и негласно стигнаха до екзистенциалния извод, че народът е прост. Или казано академично ​- андрешковец. То и Вапцаров го е казал: „Народът прост, / политикът ​- тежък, скучен. / Политик без маски и без грим/ - озъбено, свирепо куче“. Цитатът е леко фриволен, заменяйки „живот“ с „политик“, но пък балканският политик никога не се е и съмнявал, че е нещо друго, освен  „пътят и истината, и животът“, и без да е чел Йоан.

А когато господин избираемият се изживяват в божествен план, или поне във формата на цезар, и му се причува как върволиците избиратели му повтарят: „Обречените да гласуват те поздравяват!“ (Ave Caesar, Morituri Te salutant), нещата стават прекалено комплицирани дори и за балканските ни ширини.   

Абдикацията и политическият трон

Лошите управници се избират от добри граждани, които, за жалост, не гласуват, казва Нейтън. Прав е, въпросът е как се прави, когато границите между доброто и лошото - тези основополагащи категории на морала, се размият. Или си разменят местата. Което и се случва напоследък в общественото ни пространство. И то не без помощта на избираемите. А сега този политически „маньовър“ им се връща като бумеранг.

Не можеш да бъдеш избирател, ако си изгубил (или са ти изгубили) способността да различаваш доброто от злото. Не може да бъдеш  избран поради същите причини. Затова избирателят абдикира, а избираемият се гневи, че няма кой да го възкачи на политическия трон.

Да ви… лицето, родило детето! 

Подмяната, размяната, размиването, играта на „тука има, тука нема“ с тези две основополагащи морални категории води до едно - до обикновен фанатизъм.  А фанатикът е човек, който не може да промени ума си и не иска да промени обекта, за който мисли, казва Чърчил. И когато господа избираемите, вместо да вадят политически аргументи, започват да си вадят кирливите ризи, е напълно логично избирателят да си скъса ризата в пристъп на невъзможност за избор и да предпочете салатата вместо бюлетините. И дори в синхрон с повелята на ЕК да се казва „лице, родило детето“ вместо  „майка“, философски ще обобщи: Да ви… лицето, родило детето!

Социализъм, капитализъм, бачевизъм

Особено когато спорът за общински и частни фирми премине в лайномети, както казва избираемата дама. От това и Тръмп би се изчервил, а Чърчил любезно би отбелязал, че явно дамата не може да промени ума си. Не знам как действат общинските фирми във Виена и Париж, но у нас в тях просто ще бъде назначен баче Цено, който пък ще назначи стрина Цена, тя пък ​- шуренайката Ценка и така нататък. Това вече сме го виждали. Макар че и през социализма, и през капитализма все сме си в един неотменен обществено-икономически строй, запазена българска марка - в бачевизма. 

Избирателната активност не е като сексуалната 

А когато и избираеми, и избиратели живеят по времето на победилия бачевизъм и донякъде споделят едни и същи бачевишки ценности, няма как изборите да бъдат небачевишки (нещо като некоалиция), нито резултатите от тях, нито пък активността. Защото избирателната активност не е като сексуалната - това само Нинова не го разбра и в най-тъжната в новата ни история изборна нощ се беше ухилила като девица след първата брачна нощ. Обяви се за повсеместен победител и дори заплаши, че това е само началото.

Единствената утеха засега са някои угрижени физиономии на вече избраните - знак, че си дават сметка за сложността на положението. На родното, не на международното, което винаги ни е виновно. Дават си сметка, че не бива да стрелят по избирателя. А може и избирателят да е решил да не стреля по тях.

Освен ако не искаме групово самоубийство.