Най-краткият виц: Прозрачност без граници в управлението на Пловдив
- 08:45, 15.09.2021
- 17:28, 15.09.2021
- 21 134
- 8
Александър Константинов, бивш зам.-кмет на Пловдив
Преди няколко месеца Община Пловдив получи грамота от Института за публична администрация (ИПА) за "технологични решения за публично управление". Оппааа. Не е ясно с какво точно се занимава въпросният институт, но явно има сериозен опит в откривателската дейност. И учените там са успели да открият онова, което гражданите на Пловдив така и не могат. Защото на всички е известно, че административните дейности на Община Пловдив нито са много публични, нито са подчинени на някаква висока технология. Но работата на институтите от рода ИПА, ОПА е такава - правят класации и раздават награди, за да се издържат.
Иначе Община Пловдив е все така НЕпрозрачна, а управлението й - все така НЕелектронно, въпреки обещанията на новия кметски екип през 2019 г. и съществуването на няколко отдела, готови да я дигитализират.
За да не сме голословни, ще разгледаме конкретен казус. През последните години в
Закона за устройството на територията (ЗУТ) се приеха редица изменения в посока повече прозрачност.
В членове №5, №5А и чл. 148 се въвежда Публичен регистър на издаваните разрешения за строителство. Защо е толкова важен този публичен регистър? Разрешението за строителство е финалният документ, който отваря вратата на инвеститорите да реализират своите намерения. В него се описват всички предишни документи - като идейни и технически проекти, доклади за ОВОС и всички останали документи, регламентиращи инвестиционния процес. Понякога този процес продължава с години - от ПУП на терена до съгласуванията с дружествата, поддържащи инфраструктурата - ВиК, Енерго, улици и социална инфраструктура. Това е документът, който показва дали инвестиционният процес е протекъл по нормална, законова процедура, или
някой инвеститор е заобиколил нормативните документи.
В ЗУТ ясно е регламентирано, че отговорност за създаването и поддържането на такъв регистър е на органа, който издава строителните разрешения - в различните случаи това са Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), областните администрации и кметовете на общините. След голямо ровене се оказва, че и трите институции са създали такива регистри. В сайта на Община Пловдив обаче въпросният регистър е силно замаскиран, а при търсене по ключови думи дори Гугъл се затруднява да го открие. Логичният въпрос е
защо Община Пловдив не направи наистина леснодостъпен за гражданите публичния регистър на разрешенията за строеж?
Дали администрацията не иска да има публичност по тези документи, или просто не може да се справи с технологиите, макар да е лауреат на приза за "технологични решения за публично управление". Може би се страхува от обществения контрол на електронната администрация?!
През последните месеци сме свидетели на мощен инвестиционен процес в Община Пловдив
Ръстът на издадените разрешения за строеж е над 20%. Въпросът е - доколко този ръст е обективен, или той е продиктуван от конюнктурни мотиви, свързани с инфлацията и липсата на лихви по сметките в банките. Има ли издадени строителни разрешения, неотговарящи на ЗУТ, мотивирани от лобистки интереси на големи предприемачи? Отговорът на всичко това се крие в публичния регистър на издадените строителни разрешения, който от няколко месеца е достъпен, но с едно наум.
Може би и затова Пловдив стои някъде в дъното на класацията за публичност, каквото и да казват учените от ИПА.
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни