Следвайте ни

Напред, нЕуката е слънце

Неграмотността е бомба със закъснител, която ще ни затрие не по-малко ефикасно от демографската криза

viber icon

Много от трудните въпроси за бъдещето на страната ни имат страшно лесни отговори. Тези отговори в същото време са и страшни. И освен това, със сигурност вещаят катастрофични събития за онези, които ще останат да живеят в България. И за тези, които ще я управляват след 10, 20, 50 години. Ум царува, ум робува, ум патки пасе   И като опряхме до ума, нека си повторим на глас, че според едно многократно огласявано изследване на PISA 42 % от българските ученици на възраст между 15 и 16 години са функционално неграмотни по математика, а 41 % - по четене. PISA не е тест за интелигентност на учениците и този вид грамотност няма нищо общо с умението да се чете и пише. Функционалната грамотност отразява умението на учениците да намират, осмислят, преобразуват и представят информация, както и да решават проблеми и да се справят в типични житейски ситуации. Един аршин за всички Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) е разработена от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) още през 90-те като периодично международно стандартизирано оценяване на 15-годишните. Тя възниква в отговор на необходимостта от индикатори за сравняване на качеството на образованието в отделните държави. Преди седмица, бяха огласени резултатите от изследване на PISA, показващи, че половината деветокласници нямат умения за работа в екип и за разрешаване на конфликти. Общото между проучването за функционалната неграмотност и изследването за способностите да се работи в екип е, че младежите от социално слаби семейства показват изключително ниски и лоши резултати, както и учениците, за които българският не е майчин език. Слаби резултати показват и деца, чиито образовани родители имат друг икономически статус. Като ми пееш Пенке, ле... Това е повод да припомним информация от два неотдавнашни анализа на Евростат и на Европейската комисия (ЕК), на който медиите и обществото отделиха обидно малко внимание - примерно около 5 % от вниманието и споделянето на мнения, предизвикани от носа на новата Мис България. Близо 550 хиляди българчета на възраст под 18 г. са живели в риск от бедност и социално изключване през 2016 г., показват данни от анализа на Евростат. Това означава, че около 45 % от децата у нас на възраст до 17 г. са били изложени на риск от бедност през миналата година, при среден показател за ЕС - 26,4 процента. Анализът регистрира децата, които живеят в домакинства с най-малко едно от следните три условия: изложени са в риск от бедност, живеят в силни материални лишения или в домакинства с много ниска интензивност на работа. По тези три показателя страната ни е на предпоследно място в ЕС - в дъното на тази класация е Румъния с 49 % деца, живеещи в риск от бедност. Точно толкова е бил делът на такива деца и в България през 2010 г. Според статистиката от тогава средната работна заплата у нас е нараснала с близо 50 %, но делът на децата, живеещи в бедност, е намалял едва с 4 %. Говорим за връзката между бедност, образование и функционална (не)грамотност.  Задължително в рамките на възможното   Преди седмица Европейската комисия изрази сериозна загриженост от недостатъчния процент обхванати деца в училище - област, в който напоследък българските власти изтъкват успехи. В документа се изтъква, че се увеличава броят на преждевременно напускащите училище, обратно на общата тенденция в ЕС. През 2013 г. делът на напусналите системата на образованието и обучението (на възраст между 18 и 24 г.) е 12.5 %, а през 2016 г. се увеличава на 13.8 %. Обратното, в ЕС делът намалява от 11.9 % на 10.7 %. У нас обхващането на децата на възраст между 4 и 7 години е 89.2 % (2015 г.) при 94.8 % средно в ЕС. В анализа на ЕК отново се припомня и сериозният процент на учениците ни със слабо представяне по четене, математика и природни науки в изследването PISA приблизително два пъти по-висок от средния за ЕС. Като положителна тенденция се отчита, че бюджетните разходи за образование са повишени с около 3 % през 2015 г. и представляват 4,0% от БВП, но остават под средната стойност за ЕС - 4,9 %. Това е общата рамка на плашещата като цяло картина за моментното състояние на българското образование, измерена чрез три основополагащи показателя - функционална грамотност, обхващане на децата в училище, дял от БВП на разходите за образование. Вече стана дума за взаимовръзката между социалния статус на родителите и децата, както и за процента на децата, застрашени от бедност. December is dog Но българинът в много случаи не иска да слуша за анонимните 41-42 %, а за резултатите на Марийка, Иванчо и Петърчо, които познава, защото са децата на съседите. За проблемите на своите деца мнозина не дават и дума да се спомене и компетентно се позовават на правото на защита на личните данни. Имаме данни, показващи резултатите от тест по английски език на няколко четвърти класа от  училище, ползващо се със славата на елитно учебно заведение. Честно казано, нещата звучат по-сензационно от кандидатстудентски бисери. Върху един от тестовете ученичката е написала името си така: Maria Ivanov Petrov (името, естествено, е променено). Другите са съгласували рода на името, презимето и фамилията, но мнозина са допуснали груби правописни грешки още тук. По-нататък в теста децата трябва да отговорят на въпрос кой поред месец от годината е април, юни, декември и т. н. Оказва се, че доста деца просто не знаят поредността на месеците в годината. Други явно не разбират самия въпрос, въпреки че темата е разглеждана на поредица от уроци и упражнения през последния месец. Така можем да прочетем, че "November is Vasil  Levski  month of the year" (Ноември е месец Васил Левски в годината), а "December is dog" (Декември е куче). Има и отговори, че "Април е месец март през годината",  както и много непопълнени полета. Същото е и положението с въпросите "На коя дата е твоят рожден ден", "Рожденият ден на моята майка е..." и т. н. И за да е ясно: не става дума за деца със специални образователни потребности. Не говорим за ученици, които се вестват в училище от дъжд на вятър. Не търсим под вола теле, а само отчитаме очевАдното. ОчевАдно е, че тези деца няма да повтарят годината, дори и да заслужават слаби оценки по основни учебни предмети, защото по силата на закона децата до 5 клас не повтарят. Това е така, защото отпадането на ученици би лишило училищата от парите, които всяко дете "носи" в делегирания училищен бюджет. Сигурно има и други "висши" съображения, с които са се съобразили авторите на закона и депутатите, които са го гласували. Но трябва да признаем, че много от тези деца след години ще произведат познати, макар и зашеметяващи резултати в тестовете по функционална грамотност. Пред пропаст сме и предстои крачка напред Дали след пет години "само" 40 % от 15- и 16-годишните български ученици ще са функционално неграмотни? Как да оценим нивото на грамотност на тези, които не посещават училище? Може би чрез анкетните карти, които ще попълват у нас и по света, когато искат да получават помощи като безработни? Или по-рано - докато пишат в бланките за първите си документи за самоличност? И не на последно място: щом днес най-слаби са резултатите на учениците от бедни семейства, какви ще са резултати утре при 40-процентов дял на  децата, застрашени от бедност? Бедност и просперитет не вървят ръка за ръка. Необразованост и добро място на пазара на труда през ХХІ век са несъвместими. Това е ясно, въпреки нарастващата нужда от гледачи на стари и болни хора. Напред нЕуката е слънце, което ще огрява тъжна картина у нас и много тъга в душите на българите, пръснати по света. Защото ум царува, ум робува, ум патки пасе, нали така? В Брюксел не са ни виновни за нищо Вярно е, че по правило българите не искат да им се дава ум, а пари. И откакто сме се добрали до хранилките и поилките на Европейския съюз - Клубът на богатите все това ни дава - пари и доста стеснително - акъл. Парите идваха първо от предприсъденителните фондове, а след приемането ни в същия този Клуб на богатите - по оперативни и всякакви други програми за конвергенция, т. е. за развитието на сходни белези в различните по същество организми на България и ЕС. В случая парите трябва да заместят или най-малкото да съкратят еволюционния процес на уеднаквяване на страната ни и Клуба. Целта е общо законодателство, еднакво по сила и прилагане върховенство на закона, сходна непоносимост към корупцията, функционираща пазарна икономика, устойчива демокрация… Съществува и алтернатива, известна под името "Европа на две скорости". С други думи, има и вариант, при който в Клуба на богатите едни ще са богати, а други - нищо повече от обслужващ персонал. В това отношение прогнозите за развитието на пазара на труда са направо оптимистични - в недалечното бъдеще сред най-търсените професии ще са асистентите по лична хигиена (разбирайте "гледачи на възрастни хора") и градските фермери. И освен това - също както при социализма - децата са нашето бъдеще. И то трябва да бъде променено още днес заради тях, а не заради нас./ Пазарджишка Марица

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще ходите ли на море и къде?