Накъде пътува корабът на протеста
- 07:00, 29.07.2020
- 16:53, 30.07.2020
- 35 948
- 51
На левия бряг гъмжи от посрещачи, на десния засега е опасно пусто. По пътя дебнат новите политически пирати, готови да оглозгат всичко, което е останало на сушата.
Протестът, който вдига кръвното на властта в последните седмици, излезе от тийнейджърската си възраст. Не на години, а на дни, но вече би трябвало да е достатъчно зрял, за да реши накъде ще върви. Анализаторите го определят като поколенчески. Първо, защото обединява българите от поколението, родено през новия век, с малко по-възрастните им сънародници. И второ, защото е протест от ново поколение - непозната досега форма на граждански натиск върху политическата класа.
Днешните активни млади хора наистина са различни. Не протестират за заплати, пенсии, майчинство, евтини кебапчета или безплатно здравеопазване. Искат промяна, която да върне държавата на гражданите й. Искат да живеят в страна, в която институциите работят, за да гарантират равен старт за всички и ясни правила за житейския просперитет. Искат чист въздух и природа, защитена от застрояването и унищожителната сила на алчното свръхпотребление. Не искат университети, които да им продават дипломи под формата на платено обучение. Искат образованието да им гарантира знания и умения, с които да си вадят честно хляба и да успяват почтено.
Управляващите, засега, явно не схващат идеята, защото четат различни книги с протестиращите. И отговарят с неща, които никой от улиците и площадите не е споменавал - надбавки за пенсионерите, ваучери, повече пари за лекарите, помощи за бизнеса.
Исканията на улицата са политически, а отговорите - социални. Тук не става дума за развален телефон, а за сблъсък на поколенията. Защото протестиращите млади не припознават и онези "стари", наричащите се опозиция на днешното управление. На тях не им искат оставките само защото в момента нямат важни постове с изключение на един. Той също не схваща идеята и се надява, че ще сработи онази крилата фраза, за чието авторство светът още спори - ако на 20 не си ляв (комунист, социалист, лейбърист, анархист и т.н.), значи нямаш сърце, ако на 40 още си такъв, значи нямаш глава на раменете. Тя обаче не важи, когато става дума за днешните протестъри. Макар много от тях да са на 20, корабът им не пътува към левия бряг.
Какво обаче ги очаква на десния, където би трябвало да е естественият пристан на младите, искащи промяна? Почти нищо и това е проблем!
Когато протестът не е социален, а политически, той може да постигне целите си само с политически средства. Поне така е в цивилизованите държави, в каквато настояват, че искат да живеят протестърите. В този смисъл, дори да постигнат краткосрочната си цел с оставката на правителството и главния прокурор, ще бъдат изправени пред по-голям проблем - на кого ще се доверят за реформите, без които желаната от тях държава няма да се случи. Ако младите не го открият навреме и не реализират сами новия политически модел, усилията им ще останат напразни. Защото и те вече са чували предупреждението, че при липсата на сериозна алтернатива вдясно, естественото продължение на фразата „Да свалим ГЕРБ от властта“ е „...и да върнем там БСП“. Или онези, които се борят за нейното наследство вляво, над които тегнат същите съмнения за корупция и злоупотреби, в които се винят и управляващите. Още повече, че поне двама от трима, които се опитват да се превърнат в глашатаи на днешните протести, имат кръвни или бизнес връзки със столетницата.
Вярно е, че в живота смисълът е в пътуването, а не в пристигането. Но случаят не е такъв. Защото днес е много важно къде ще акостира корабът на протеста. И дали преди това няма да бъде превзет от поредните политически пирати, готови да оглозгат всичко, което заварят на брега.
Вярваме, че този път няма да се случи. И младите ще свършат това, което поколението на прехода не успя - да превърнат България в нормална държава, в която живеят успяващи хора.
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни