На Пловдивски вечери край езерото Мичиган си спомняме любимия град в сърцето на Тракия

На Пловдивски вечери край езерото Мичиган си спомняме любимия град в сърцето на Тракия

Лили Паслиева е завършила начална педагогика в Кърджали, с което започва своята  отдаденост към децата и тяхното възпитание. Има магистратура по педагогика и психология в СУ “Св. Климент Охридски”, журналистика към Техническия университет в София, както и Трюман колеж в Чикаго. Работила е като преподавател по педагогика в Кърджалийския институт. Била е училищен психолог в Пловдив в СОУ “Свети Константин-Кирил Философ” и  ОУ “Димитър Талев”. От 1999 г. със семейството си живее в Чикаго. Има две дъщери и две внучки, на 3.5 и на 7 месеца.

Лили ПАСЛИЕВА, основател и директор на Български учебен център “Знание” и на Първото светско българското училище “Родна реч” в Чикаго  

- Как попадна в Америка? Защо Чикаго?

- През 1998 г. голямата ми дъщеря дойде да учи в Америка. Спомням си как в Пловдив по това време компютрите се брояха на пръсти, нямаше още и интернет кафета и как един близък ни заведе в ПУ и тя имаше около час, за да проучи за учебните заведения тук. Приеха я и тя замина. Оттам все ми пишеше едни хубави дълги писма, описвайки къде ходи, какво вижда, и винаги завършваше писмата с това колко много иска да ми покаже тези места.

На следващата година дойдохме цялото семейство в щата Кънектикът. Дъщеря ни замина да учи в Нюйоркския университет, а ние заминахме за Чикаго, защото имахме приятели, които ни посрещнаха. Същата година ние дадохме подслон на три семейства наши приятели от България и така животът се завъртя с пълни обороти.

- Колко са българите в Чикаго? Кои са най-сериозните бариери за образования българин в Америка?

- По неофициална статистика българите в Чикаго са 150 000. Водят го, както съм чувала, за четвърти по големина български град. Има моменти, в които напълно забравяш, че си в Америка. И това е хубаво. Това означава, че следваме пътя на емиграционния процес в Америка, т.е. да се запазиш като общност, да запазиш етническите си корени и същевременно да си част от предизвикателствата на тази съвсем нова култура.

Трудностите са много, но за образования, амбициозен българин е много трудно да приеме, че трябва поне в началото да работи каквото и да е, за да се издържа.

- Как се чувства един пловдивчанин в такъв мегаполис? Имат ли пловдивчани в Чикаго чувство за общност?

- За всеки сигурно е различно. За себе си бих казала, че беше голямо предизвикателство да се чувстваш като част от нещо много голямо. Наскоро дъщеря ми ме попита точно това - как съм се чувствала по онова време. Тя зададе въпроса си по много интересен начин, оприличавайки ме на малка риба в голям басейн. Този отговор дадох и на нея.

В Чикаго живеят много пловдивчани. Каквато и цифра да кажа, няма да съм точна, но са много. Организират се Пловдивски вечери и на тях се срещаме и ставаме приятели. Приятно е, много е приятно да се срещнеш с някой, с когото да можеш да си говориш за Пловдив, да знаеш, че и той е бил там, където и ти, че е обичал места, които и ти.

- Най-трудният ти момент в Америка?

- Когато загубих съвсем неочаквано съпруга си и трябваше да продължа сама.

- Как център “Знание” се превърна в български оазис в Чикаго? С кои постижения се гордеете?

- Основател съм и директор на Български учебен център “Знание”, на Първото светско българско училище “Родна реч” и на Българското училище “Родолюбие” в Чикаго. Българският учебен център “Знание” се роди като нещо уникално, нещо, за което времето беше назряло и необходимостта бе тази, която го налагаше. Така БУЦ “Знание” стартира през 2005 г. Към него беше изградено и първото светско българско училище в Чикаго, което нарекохме “Родна реч”. И така в един добър ден с около двадесетина родители и техните деца създадохме училището към центъра.

Работата беше много, искахме толкова много неща да правим, от които имаше нужда българската общност в Чикаго, която по това време се разрастваше много бързо. Още първата година децата в училището се удвоиха, а сега вече са повече от 120. Центърът започна да функционира с Арт клуб, Музикален център, Народен хор за възрастни, мародни танци за деца, модерни танци, математика и др. Създадохме и развихме много успешно и няколко клуба: Литературен клуб “Алеко Константинов”, Клуб “Вярващи очи”, Инвестиционен клуб “Знание”, Клуб “Университет за родители”.

Правим различни по тематика семинари, които да подпомогнат българите при адаптирането им в новия съвсем различен свят. Имаме издадени три книги “Сборник Родна реч” част 1 и част 2 и “Родна реч в Америка”, повече от десет DVD албума, Годишник 2010 г. Работим с децата по много проекти през годината. Празнуваме всички празници по българския фолклорен календар и при нас, в “Знание”, си е една малка България, в която всички - деца, родители, учители, обичаме да се потапяме.

- Как в Чикаго отбелязвате националния празник 3 март? Той ли е най-таченият празник за българите в Америка?

- Бих искала да честитя 3 март на всички българи, където и да са те по широкия свят. Преди 5 години на 3 март за първи път българското знаме беше издигнато и развяно на централния площад пред кметството на Чикаго. Оттогава това е Ден на българите в Чикаго.

Тази година на площада ще се стекат стотици, хиляди българи. Ще се вият народни хора, ще се раздават мартенички на площада и като на парад организирано ще стигнем до Милениум парк в Чикаго, където ще украсим едно дърво с мартенички. Използваме всеки празник, всеки повод, за да се чува за България.

- Как се справяш с носталгията? Какво от родината и Пловдив ти липсва най-много?

- Справям се с много работа. Липсва ми всичко - градът, понякога просто го усещам, просто се пренасям там, вървя по улиците, срещам се с хората, с приятелите си. Преживявам красотата на спомените си в реално време. Аз обичам България. Ценя я и ми липсва. Тук любовта към родината се усеща много силно. Слушането на химна е съпроводено винаги със сълзи на обич и умиление. Стремя се с моя екип в център “Знание” да предадем тази обич, да запалим това пламъче в детските сърца.

- Гордееш ли се, че си пловдивчанка?

- Разбира се, че се гордея. Смятам, че всички ние, които сме свързани с Пловдив, трябва да се гордеем с града си. Макар и само от 15-20 години да сме общност в Чикаго, ставаме все повече, все повече тук се знае за България. Ние сме навсякъде, имаме 5 български църкви, 9 български училища, 4 български вестника, Генерално консулство, 6 български ресторанта, почти във всички магазини се продава наша, българска храна, която американците много харесват. Толкова е силно вече присъствието ни, че няма как да не знаят за нас. Всички се отнасят с много уважение и доверие към нас.

- Идваш ли си често? Как ти изглеждат България и Пловдив сега?

- Да, идвам си често. България я обичах и преди, обичам я и сега. Градът ни е станал по- чист, по-уреден в сравнение с това, което беше преди.

- Може ли човек да е истински щастлив далече от родината?

- И да, и не. Народът ни е казал, че камъкът си тежи на мястото, но животът много се промени. Светът се отвори, ценностите и критериите са различни. Човек е щастлив със семейството си, с приятелите си, с това, което прави.

Има една мисъл, която ми попадна, в един календар. А както знаете, няма случайни неща или по-скоро нищо не е случайно, само трябва да имаш очи да го видиш и прозрение да го разбереш. Та тази мисъл много ме подкрепяше морално: Там, където си, Господ е очертал това място за теб. И аз като всички много страдах по всичко мило и родно, но приех тази мисъл като водеща. Осъзнах, че Бог ме е пратил по определени причини, на точно определено място за момента. И всъщност няма значение къде е човек, той трябва да продължи да изпълнява мисията, за която е дошъл на Земята. Трябва да успее да намери вътрешното равновесие и да остане щастлив.

- Би ли се върнала в България?

- Да, разбира се. Бих се върнала. България е моят дом!

Със съдействието на Агенцията за българите  в чужбина

Българските народни танци са много популярни в Чикаго благодарение на учебен център “Знание” 

Така американските баби правят мартенички, с които окичват цяло дърво в един от парковете на Чикаго

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
7 коментара
Бойко Митев

Бойко Митев

07.04.2013 | 12:32

"ДЖИНДЖИФИЛ ПЛЮС МЕД - УБИВА РАКОВИТЕ КЛЕТКИ... КОПИРАЙТЕ И РАЗПРОСТРАНЕТЕ, МОЖЕ ДА Е НУЖНО НЯКОМУ! Получих преди дни от една особа от Сараево тази рецепта на базата на ДЖИНДЖИФИЛ + МЕД и ето ме сред "нормалните" , без болки хора. Женицата е имала карцином на ендокринна жлеза и е била на апарат 18 дни. Минала без операция и химиотерапия... и пращи от здраве. Съвестта ми ме задължава да споделя това с всички, които имат нуждаещ се от помощ познат! Ето и рецептата: чудо от Бойко - два по-големи корена джинджифил или 500 гр се обелват и рендосват на най-ситното ренде, може и с чопър, и се смесват с 1/2 кг домашен мед - сместа се консумира 3-4 пъти дневно по лъжичка.В Продължение на 60 дни Да се ползва само НЕ-метална лъжица! Първите резултати се усещат след 2 до 3 дни... - ПРОСТО И МЪРТВИТЕ ВДИГА! СПОДЕЛЕТЕ ДА НАУЧАТ ПОВЕЧЕ ХОРА!"АКО НЕЩО НЕ Е ЯСНО ЕТО ТЕЛЕФОНА-0895158337.

Отговори
0 0
Rositza

Rositza

05.03.2012 | 06:00

Otlichno interviu! Tova koeto gospoja Paslieva pravi za decata v Chicago e zabelejitelno i se vijda v dymite I che go pravi s mnogo liubov. Kolko hybavo e che ima tolkova goliama Bulgarska obshtnost i syznatelnost v Chicago. Sled godini izvyn rodinata I opit da syzdam nov jivot v Amerika kato pastna v okolnata sreda naychih che nashata ynikalnost I polojitelni cherti koito nie Bulgarite imame kato naroden harakter sa nashata nai-goliama sila. Az sum gorda che sum Bulgarka i che Plovdiv e moiat roden grad.

Отговори
0 0
redjepova

redjepova

01.03.2012 | 15:42

i az sim ot bilgariya no jiveya v atlanta tuk pri nas nema mnogo bilgari malko

Отговори
0 0
Чужденец в страната си

Чужденец в страната си

01.03.2012 | 15:34

Към българин и коментар №3. "Защо ли все още стои в тази Америка, където всеки може да постигне каквото си иска за разлика от България?" Може да постигне всичко в Америка а и другаде, защото там никой не ти връзва ръцете с безкрайни бюрократични и безхаберни изисквания, защото инициативността, трудолюбието и желанието се цени и подпомага, и защото се чувстваш повече човек и българин в чужбина отколкото в България. Когато излезнеш в странство и поживееш там няколко години без да се правиш на "чок тарикат и Андрешко", ще разбереш за какво говоря.

Отговори
0 0
Kristel

Kristel

01.03.2012 | 13:54

Pozdravlenie g-jo za vsi4ko,koeto pravite s tolkova lubov i patriotizam.Badete jivi i zdravi,samo edna zabelejka imam kam Vas,a imenno za nashiat lubim grad Plovdiv - toi e po-izostaven i mrasen ot vsi4ki vremena,kakto i malko aktiven v polojitelen aspekt.

Отговори
0 0
siniqt ricar-wien

siniqt ricar-wien

01.03.2012 | 13:19

госпожо,и аз съм от пловдив,и ви поздравиавам от все сърце за това което правите.аз от 5 години живеиа във виена,но тук ниама такива истински родолиубци като вас.продължаваите все така.господ да ви блгослови,и да живее българия и пловдив.

Отговори
0 0
българин

българин

01.03.2012 | 10:51

Тази дама може да се справи с всичко каквото си поиска. Ака наистина искаше да се варне в България щеше да го направи. Защо ли все още стои в тази Америка, където всеки може да постигне каквото си иска за разлика от България?

Отговори
0 0

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?