На Острова на Облажените

Всеки човек, облечен във власт, е склонен да злоупотреби с нея, предупреди още Монтескьо. Светът обаче не го чу, а най-малко ние тук, на Балканите. Предпоставката за корупцията е заложена в модела на властта независимо от формата на държавно управление. За това, че българската политическа класа разбира управлението като гювеч, от който просто трябва да се облажи, отговорност обаче носим всички. Първо - защото демокрацията ни дава достатъчно законни инструменти да променим това, като накараме институциите да работят. Ако не го правят, можем да почерпим опит от румънците. Щом сме пас, значи волно или неволно сме съучастници на блажещите от властта. И всички заедно ще потвърдим тежката присъда на поета - мърша сме, мърша, а не народ. 

Защото не искаме да сме такива, тази седмица осветихме една показателна история. Зам.-кметът на Пловдив Димитър Кацарски, който отговаря за опазването и ефективното управление на общинската собственост, внесъл предложение до Общинския съвет да се продадат по целесъобразност едни 20 дка в "Тракия". Евтино. Съветниците, естествено, гласували предложението, както го правят винаги, когато някой от администрацията на кмета Тотев поиска нещо. Процедурата минала бързо и без никакъв дебат. Така е, когато предварително се знае, че

от сделката има интерес някой свой човек. 

И, оказва се, такъв има. Броени месеци след сделката с общинския терен част от имота, предложен за продажба от зам.-кмета Кацарски, се оказва в ръцете на бизнесмена Кацарски. Явно в администрацията имат принципи и ги спазват. И един от тях гласи: общинската собственост не бива да попада в лоши ръце!Със същата отговорна към обществото презумпция преди време се облажи един депутатски брат, а както става ясно от последните разследвания на "Марица", и цяла дузина познати и роднини на кмета Иван Тотев. 

Голямо изкушение е да стоиш без надзор до кацата с меда. Още по-голямо е, когато около нея се навъртат все приятели и партийни другари. И понеже нашите управници са земни хора, а не някакви ангели - все някога идва моментът да бръкнат в меда. Човешко е да се греши, твърди Александър Поуп и продължава, божествено е да се прощава. И двете неща са колкото банални, толкова и верни. Лошото е, че у нас никой още не се е задавил от преяждането с власт. А причина за доброто храносмилане на обществените благини е в родната административна и правна система и обществената поносимост към корупцията.

В България съществуват половин дузина институции, които трябва да борят корупцията

В тях обаче явно работят ако не истински богове, то поне полубогове, които умеят да прощават на съгрешилите. Сега разбирам и защо единствената кандидатка за шеф на КПКОНПИ (комисията с дългото име и краткото работно време) в Пловдив (виж стр. 1) е изкушена от теологията дама, която дълго време водеше богословско предаване по телевизията. Пък и кой нормален юрист или икономист с добро образование и опит ще се хване да вади кирливите ризи на властта срещу заплата "от 560 до 1600 лева". Известно е, че бедният чиновник се купува лесно. Понякога дори не е нужно да го купуваш, а просто да го изкадруваш. Че въпросната КПКОНПИ не върши никаква работа в битката с корупцията, е известно отдавна. Във всичките си форми на съществуване до момента комисията е събрала по-малко пари с отнемането на имущество от незаконна дейност, отколкото е изяла за офиси, заплати и други оперативни разходи. Както и да се казва въпросната структура и който и да я ръководи, служителите <210> оправдават бездействието си или с някои недоразумения в законодателството, или с работата на другите разследващи органи. С тях по традиция се оправдава и българският съд, когато не иска да прати на топло някой забогатял без време политик. А такива по българските политически ширини с лопата да ги ринеш. Ако КПКОНПИ-то, разследващите институции и Темида си бяха на мястото, в българските затвори нямаше да има и едно свободно легло за обикновените джебчии, защото всички щяха да са заети от съгрешили ВИП персони. И разследващите обаче си имат своето обяснение за клонящата към нула ефективност.

Агентите в ДАНС напоследък са като джипитата - повече пишат, отколкото работят

Сега се готвят и за даскали, защото ще трябва да обучават адвокатите и представителите на още 25 професии как се съставят доноси. Ще ги пишат срещу всеки свой клиент, ако се усъмнят, че парите му не са с ясен произход. С най-новите поправки законодателят явно иска да увеличи с още десетки хиляди армията от труженици в борбата с корупцията, макар новите попълнения да са нещо като доброволческите отряди от времето на соца. Отсега е видно, че и от тази реформа в битката с корупцията няма да произлезе нищо. Просто още повече хора ще добавят инфо в папките, които после ще отидат за употреба по предназначение в чекмеджето на някоя леля от Темида или каката с познатите във властта от КПКОНПИ. 

И всичко отново ще е "мижи да те лъжа". Как се води битка с корупцията, е известно отдавна. За да се подхване нещо съществено в тази посока обаче, е необходимо водачите да решат, че наистина са готови да реформират системата, която ги храни. И първо да изтребят мършата в собственото си стадо. Примери за подобна политическа воля имаме съвсем наблизо и немного отдавна в историята. Уважаваният по света и у нас Кемал Ататюрк за 7 години реформира прогнилата от корупция Турция и създаде на практика изцяло нова държава. Направи го с един прост закон за амнистия на капитала. Схемата е лесна - държавата оценява имуществото на всеки и прибавя към сметката парите, които са били нужни на съответния човек, за да съществува в годините на обследвания период. Получава се сумата Х. След това всеки сам доказва пред данъчните и разследващите колко пари е спечелил законно през същите тези години, както и колко е наследил преди това от близки и роднини. Получава се сумата Y. После проверяващите теглят чертата и виждат равни ли са X и Y. Ако при фамилия Тотеви например има някакво незначително несъответствие от стотина милиона, всичко се решава по проста формула - кметът, мама и братко плащат върху сумата на разминаването 20% ДДС, 10% данък печалба, 37% социални осигуровки и т.н. и заграбеното си остава тяхно. Но вече е осветлено, амнистирано и законно. Ако някои от хората с несъответствие между спечеленото и похарченото откаже да плаща - следва национализация. Думата е компрометирана от няколко политически системи, но при Ататюрк е свършила работа. 

За подобен сценарий обаче се искат топки, бистър ум и воля за реформи. У нас и трите неща не са сред атрибутите на успелите в политиката.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?