На какво още ще се качи Мая?

Сценичните работници на Апокалипсиса да го забавят, щом не им позволяват съвсем да го забравят

Няма лъжа, няма измама, краят на света наближава. Появил се и третият признак за настъпването на Апокалипсиса. В амбицията си да се добере до кацнал на високото гълъб, змия се е промъквала нагоре по Стената на плача, останка от храма на Соломон. Специалист по влечугите е заловил змията и е спасил гълъба, но това не променяло предсказанията на старите пророци. 

Третият и последен признак за края на света така или иначе се е появил! Носете си новите дрехи и каквото има за доизпиване - изпивайте го, каквото има за доизяждане - изяждайте го, и т.н. 

Миналия месец пък израелски фотожурналист заснел в Мъртво море жива риба и растителност. Това било вторият признак. Така са казали пророците, преди общия край мъртвите ще оживеят. От страх пред всемогъществото на тези пророци няма да споменаваме имената им. Нали беше казано да не споменаваме напразно нечии имена. Ние може да си мислим, че не е напразно това споменаване, но ако не мислят така тия, дето определят съдбата ни, какво правим? 

Първият признак бил раждането на теленце, оцветено в червено. Не стана ясно в какво червено е оцветено това теленце, натоварено с функциите на първи признак за настъпването на Апокалипсиса, защото теленца в кравешко червено си се раждат най-редовно. Но кой смее да пита пророците или пък техните днешни наместници?! 

То не бяха заплашващи планетата ни астероиди, то не бяха озонови дупки, сега вече и оцветени в червено теленца, оживели мъртви риби и водорасли и змии, пълзящи нагоре по Стената на плача. То в нашия случай не е чак толкова страшно. Нямаме кой знае колко за доизяждане и за доизпиване. Да му мислят тези от единия процент, които притежават богатства, равни по размер на притежаваното от останалите 99 процента общо! 

Ще трябва да ядат и пият много и бързо, а това е вредно! И освен това шансът им след събитието да попаднат в рая е колкото вероятността камила да мине през иглено ухо. Нали си го спомняте това от Писанието? Признавам си, не ми е ясно дали и след Апокалипсиса Раят и Адът още ще функционират. 

Не ми е ясно и това дали е нужен и четвърти признак, за да се случи краят на света, но и той се появи у нас. Омбудсманът на републиката ни г-жа Мая Манолова се качи с екипа си в бързия влак София - Варна и там приемаше жалващи се и тревожещи се граждани. Защото финансовият ни министър г-н Владислав Горанов е решил от началото на следващата година да лиши омбудсмана ни от служебна кола и шофьор от НСО. Излишно било при нея НСО-то, защото, ако не всички обичат омбудсмана, всички обичат Мая М. 

И тая обич била предвестник на нещо лошо за обществото ни, защото била рожба на популизъм, много коварен популизъм, според анализатори и коментатори. И на ужасяваща комбинация от черните амбиции на политически подли играчи от целия политически спектър. 

Бойко Борисов бил организирал избирането на г-жа Мая М. за омбудсман, като наредил на депутатите от партията си да гласуват за нея. За да се отърве от нападките . Нали тя беше парламентарното острие на БСП и ако си спомняте, г-н Борисов беше помолил по мъжки Станишев да ги озаптява тия двете. Имаше предвид г-жа Манолова и прокрадващата се към червения връх Корнелия Нинова. 

Сега левите коментатори намекват, че от благодарност г-жа Манолова обслужва някои от авторитарните амбиции на премиера. Десните коментатори твърдят, че не само на бавния бърз влак София - Варна (почти 8 часа) ще се качи г-жа Манолова, ако това привлича електорат, и метлата ще яхне. Защото се била прицелила или в позицията на кмет на столицата, или пък в най-високото място - президентската длъжност. 

Почти не се допуска възможността г-жа Манолова честно, почтено и заради самите цели на омбудсманската институция да се старае така жарко. Защо бе, уважаеми дами и господа анализатори и коментатори? Защото според вас сред нас българите не може да се роди и изгради почтен и безкористен политик, общественик и администратор? Или наистина мислите, че нямаме нужда от такива? 

Вие и олигарсите може и да нямате такава нужда, но ние, останалите 99 процента, имаме. Нищо че вие веднага ще ни причислите към лесните жертви на хитрия и усърден до патология популизъм на г-жа Манолова. Не че ние, от своя страна, можем да дадем някакви доказателства, че в помислите не фигурират мечтите за споменатите високи позиции, но нас те, кой знае защо, не ни притесняват. 

Ако сте така добри и като експертиза, и като нравственост, покажете ни с анализите си полезна ли е на обществото и държавата г-жа Манолова с действията си днес, или не е полезна! И ако не е полезна, какви трябва да бъдат действията и на политиците, и на нас, обикновените, за да бъде тя или който и да е друг на тази длъжност в наша полза. Защото, ако пък и със сочените си от вас по-далечни намерения г-жа Манолова е полезна роду, както се изразяваше Жорж Ганчев, кое ви кара да се опитвате да забранявате мечтите ! 

Или и вие, за да не останете по-назад, ни заплашвате с всякакви и от всякакъв мащаб апокалипсиси, за да се примиряваме с оскъдното, което имаме. Защото така или иначе път ни чака към отвъдното. Стараете се да не растат неконтролируемо мечтите ни. Народ, който има големи мечти, казват, повече мислел, когато избира управниците си. А пък на вас ще ви е по-трудно да се слагате на по-читави управници. 

И нещо друго. В стремежа си да се слагате за чорба на някого, все едно е дали на силните на деня, или на тези, които се стремят да ги изместят, вие надарявате анализираните от вас в негативна светлина личности с изключителен ум, изключителни качества, с изключителна комбинативност и виждане в перспектива много ходове напред. 

Ако имаме такива личности сред елита си, защо нито един от тях не се появи в отбора на добрите в последните три десетилетия? Убедени ли сте наистина, че умът на нацията е отишъл само при лошите, или просто се страхувате, че няма да ви платят, ако допуснете дори и едно положително качество у политическия противник на хранещия ви? 

Ако познавате читави и обективни анализатори и коментатори, ви се извинявам, извинявам се и на тях за горните си разсъждения. Но не мога да се освободя от тези свои усещания, колкото и да не е прието бозаджията да изтъква недостатъците на халваджията. Но нали знаете, има бозаджии всякакви. 

Но и много ми се ще да запазя убеждението си, че всички имаме право на мечтите си, в това число и политиците, и обществениците. Ето тази седмица имаме изблик, експлозия на осъществените, макар и в различна степен, мечти на двама наши велики спортисти - Христо Стоичков и Димитър Бербатов. Излязоха от печат книгите им „Христо Стоичков историята“ на Камата и „По моя си начин“ на Бербатов. 

Стоичков събра на премиерата на книгата си целия елит на българския спорт - от ветераните до сега катерещите върховете. Уважи го и почти целият ни културен и артистичен елит. Трима наши бивши президенти отидоха да го поздравят. Но това не е най-важното. Всички - и политици, и културтрегери, и спортисти от всички поколения, не биха пропуснали още една възможност да се качат на подиума. Пък и като са поканени. 

Важното е пряко изразеното от Стоичков убеждение, че щом като малка България е родила голям футболист като него, постигнал всичко във футбола, тя може и трябва да роди мечтатели, осъществили с много вяра и труд мечтите си във всички области на живота. 

На премиерата на книгата на Стоичков присъства дори съдията, когото нашият велик футболист настъпа на терена в изблик на гнева си. Настъпеният съдия ветеран призна, че след този инцидент са станали приятели с нашия и се тачат и до днес. Да простиш на великия, те прави и тебе велик! 

Сър Алекс Фъргюсън написа предговор за книгата на Димитър Бербатов. Беше удоволствие да го имам в отбра си за 4 години, казва той в този предговор. Написа и чест му правят изреченията: "Все още виждам пред очите си разочарованието на лицето на Димитър. Това е нещо, за което аз винаги ще съжалявам - той заслужаваше своето място в отбора!“. 

Дори и това да е единствената грешка в живота и кариерата на великия футболен специалист за Бербатов и за нас, българите, тя е огромна и трудно простима. Сър Алекс прекъсна една кариера, която обещаваше да доведе нашето момче до висотите, които постигна Стоичков. От книгата на Бербатов личи, че той е простил на Сър Алекс. И пак някак си от само себе си се налага внушението, убеждението, доказателството, че личностите с големи и високи мечти - осъществени и недотам, са и изключително великодушни. 

И май точно те правят света по-лъчезарен и дори и за нас, периферните, не толкова лошо място за живеене. Хей, вие, сценичните работници на Апокалипсиса, забавете го, ако не ви позволяват съвсем да го забравите! Имаме толкова много дечица, които мечтаят да станат като Стоичков и Бербатов, като успелите във всички области на човешкото битие. А защо да не станат и политици, от каквито не само ние, българите, цялото човечество има въпиюща нужда.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?