На гол тумбак чифте канали и други големи работи

Над Пловдив в следващите години ще се изсипе дъжд от инвестиции, става ясно от оповестените през последния месец планове за развитие на местната власт. За да бъдат реализирани и половината от замислените елегантни проекти обаче, от небето нонстоп  трябва да се изливат пачки по 500 евро, а не някакви трансфери от по 5-10 милиона, с каквито обикновено ни инжектира кабинетът „Борисов“. Ситуацията силно ми напомня за 2012 година, когато в началото на първия си мандат кметът Иван Тотев много убедително представяше пред обществеността как смята да промени Пловдив. Идеите се раждаха една след друга, а бюрото на младия градоначалник се огъваше под тежестта на папките с проекти. Той едва имаше време да им хвърли едно око и бързаше да ни съобщи добрите новини. Нека си припомним само една дузина от онова, което трябваше да се построи в Пловдив в онзи първи мандат:  

1. Втори гребен канал  
2. Игрище за голф на 70 декара западно от канала   
3. Втори градски център на Гладно поле
4. Нова пътна връзка с магистрала Тракия
5. Пробив под Централна гара
6. Нов мост над Марица
7. Нова пречиствателна станция като част от Водния цикъл на града (одобрен в предишния мандат) 
8. Пълно преустройство на площад „Централен“  
9. Изграждане на археологически комплекс в пешеходна зона под северната част на площада и част от главната улица, в който атрактивно ще бъде експониран Римският форум   
10. Пробив до Водната палата
11. Завършване на пътната връзка „Модър“ - „Царевец“
12. Невероятни туристически атракции по тепетата с кули, лифтове и ескалатори...  

Освен това кметът получи в наследство и няколко неща, на които не можеше да обърне гръб - одобрения за финансиране по време на предишния мандат Транспортен проект, изграждането на Лъчетерапията към онкодиспансера и стартираната вече инициативата Пловдив - Културна столица на Европа. Като отговорен човек Иван Тотев прегърна тези идеи като свои и ги доразви управленски. Предвидената мрежа от велоалеи се разрасна до 60 км и продължава да се множи.  Лъчетерапията бе реализирана (макар с малък фал при последната обществена поръчка), а градът спечели домакинството на Европейска столица на културата. Когато нагази дълбоко в управленските води, градоначалникът разбра, че Пловдив има огромен потенциал като туристическа дестинация. И приоритет му стана разкрасяването на центъра. В резултат Цар-Симеоновата градина и пеещите фонтани промениха напълно облика си, Малката главна - също. Залинелият и олющен квартал „Капана“ се превърна в новото артсредище на града, а изградената почти от нищото Малка базилика стана поредният бисер в управленската корона на Иван Тотев. Замалко да бъде завършен и новият зоопарк, но там стана някаква беля (истината за която и днес никой не знае) и проектът бе временно замразен. Но зорът там ще мине и съвсем скоро ще си имаме животни до Гребната.  

В процеса на работата за кмета възникна и друга голяма възможност да остане в историята. Спонсорите на колоездачното дружество „Цар Симеон“ от „Рея 96“ фалираха и вместо обещания колодрум оставиха на Асеновградско шосе дупка с навес и две колони някъде по средата. С помощ от държавата общината изкупи имота и на мястото на гьола построи модерна многофункционалната спортна зала. С братското рамо от „Америка за България“ пък бе подхваната Голямата базилика. С норвежката благословия - Младежкият център на Гребната база. И т.н., и т.н  Докато властта развиваше Пловдив обаче, времето си каза думата и нанесе своя отпечатък върху градските булеварди. Улиците станаха на решето, а администрацията се зае да ги ремонтира. Започна се от бул. "Васил Априлов" и така вече 6 години. Машините ту идват, ту си отиват и трасето напредна. Реализирането на първоначалния проект обаче все така се вижда през крив макарон. Според него булевардът трябваше да се разшири с две платна по две ленти в участъка от Пешерско шосе до бул. „Шести септември“, а до Областната управа да бъде изградено широко кръгово за бързо включване в трафика. „Васил Априлов“ явно повлече крак и на булевардите не им потръгна с темпото, разширяването и модерните пътни връзки. 30-милионният заем от ЕБВР стигна само за козметичен ремонт на „Руски“ и част от „Шести септември“, асфалтирането на Коматевско шосе и изграждането на първия километър (той всъщност  се явява среден според проекта) от новия бул. „Северен“. Ремонтите по тези трасета започнаха заедно с втория мандат на Иван Тотев, но лентите явно ще се режат в навечерието на третия.

Във времето от администрацията анонсираха и друг грандиозен проект от градската инфраструктура - изграждане на 1,2-километрова естакада, върху която да се повдигне жп линията Централна гара - Филипово в участъка по бул. „Копривщица“. Реализирането му би довело до отпадане на ужасните прелези и отпушването на трафика от центъра в посока запад. По-късно се разбра, че съобщението е само идеен проект, и то чужд. А решението за това какво ще се случва на жп възел Пловдив е изцяло в ръцете на държавната НКЖИ.         

Така, докато отмяташе важните оперативни задачи и дерзаеше за утвърждаване на имиджа на Пловдив като бъдеща Европейска столица на културата, кметът сякаш позабрави за онези 12 неща, с които ни хвана окото като млад и енергичен управник през 2012-а. Не знам дали защото изборите пак чукат на вратата, или просто сега им е дошло времето, но някои от тях отново изплуваха като нещо сигурно, което Пловдив съвсем скоро ще има. И не само те. Ако кметът получи нов мандат на изборите догодина, стягайте се за още по-голямо строителство. Защото тук ще се случат не само онези 12, а още толкова много значими неща. Истина е. Според това, което чухме през последните дни от кмета, новите градоустройствени планове включват: 

1. Втори гребен канал (той се повтаря от първия списък, но вече струва 12, а не 6  млн. лева( 
2. Нов парк на 650 дка до Гребната база (20 млн.)
3. Общинско летище (80 млн.)            
4. Дом на пловдивската опера (12 млн.) 
5. Изцяло нова инфраструктура в Тютюневия град и нов артквартал по подобие на „Капана“ (6 млн.) 
6. Реконструиран стадион „Пловдив“ (30 млн.) 
7. Напълно обновен парк на Бунарджика (5 млн.) 
8. Поне 6 многоетажни паркинга във всеки район (25 млн.) 
9. Изцяло нов и напълно завършен булевард „Северен“ (30 млн.) 
10. Нова пътна връзка от Скобелева майка до караулката на Асеновградско шосе (25 млн.) 
11. Нова сграда на Математическата гимназия (20 млн.) 
12.  Нов басейн „Младост“ с олимпийски размери (12 млн.). 

Разбира се, не са забравени „Модър“ - „Царевец“ (4 млн.), Водният цикъл с новата пречиствателна (с 20 млн. самоучастие на общината), пробивът под Централна гара (него ще го прави НКЖИ с пари от Европа, но ще трябват поне 5 млн. за нови пътни връзки), новият мост над Марица (35 млн.), вторият градски център на Гладно поле (100 млн.), новата пътна връзка с магистрала „Тракия“ (20 млн.) и т.н.

Администрацията не спи и два от „златните проекти“ на кмета направо са си пред първа копка. Вече са избрани изпълнителите за реконструкцията на площад „Централен“, а секачите и багерите всеки момент ще влязат в парк „Отдих и култура“, за да отворят място за втория гребен канал.

За да стане всичко това реалност, има само една досадна подробност. И тя е свързана с пустите пари. Като знаем на какви цени се строи в Пловдив, по груби сметки за реализирането на планираното през следващите 5 години ще са необходими има-няма  половин милиард лева. На всичко отгоре за ремонт плачат Кукленско и Рогошко шосе, Коматевският надлез, булевардите „Дунав“ и „Ал. Стамболийски“, стотици малки квартални улички, както и тротоарите в половината град. В капиталовата програма на общината за следващите 3 години обаче няма предвидени такива средства, ако се съди по одобрената бюджетна прогноза. Не се очаква и някакъв бурен разцвет на градската икономика, от който към хазната да потекат реки от злато. Правителството също кърпи бюджета едва-едва и рядко стига до помощ за общините. От Европа съвсем затегнаха кранчето след Брекзит и мрънкането на големите, че им е омръзнало да хрантутят бедните. На всичко отгоре опитът от последните 7 години показва, че община Пловдив не е сред най-активните при усвояването на европейски средства. Засега нямаме голям успех при кандидатстването и пред други  финансиращи  институции, като „Джесика“, Флаг, ПУДООС и т.н.  

От всичко това намирисва, че новините за грандиозните градоустройствени планове са  първият захарен памук, който да ни подслади живота преди избори 2019. Или пък инвестиционната програма на местната власт е разписана на салфетка и не е имало място за графа „финансиране“. Но както каза зам.-кметът Розалин Петков по време на дебата за летището на сесията на местния парламент завчера - да го взимаме, пък после ще пишем анализи и концепции.     

Така е и с властта. Да я взимаме, защото имаме партия и роднини. Пък после ще му мислим как да благоустроим и родината.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?