Мюфтийството не бива да е заложник на чужди интереси

Опрощаването на старите дългове на Главното мюфтийство гръмна като сигнална ракета за завъртането на поредната политическа игра в навечерието на изборите. Безпрецедентната среща на премиера Борисов с духовните водачи на двете най-големи вероизповедания - патриарх Неофит и главния мюфтия Мустафа Алиш Хаджи, бе изтълкувана превратно от дежурния хор на клеветниците.

Допреди няколко години ръководното тяло на мюсюлманите у нас бе заложник на задкулисни битки между бившите служби и партийните им крила, а също и на опасни опити за геополитическо влияние. Главното мюфтийство преживя болезнен разкол между 1992 и 2011 г., когато с поредица от абсурдни съдебни решения властта се даваше ту на Хаджи, ту на вечния претендент Недим Генджев.

Резките обрати бяха съпроводени с пълна блокада на дейността му, довело до невъзможност да плащат заплати на ходжите. Висшият ислямски институт, призван да образова духовниците и да попречи на намесата на външни влияния, битуваше с полулегален статут. В хаоса милиони левове заминаха в неизвестна посока, а редица апетитни имоти бяха разпродадени. Върхът на резила бе разбиването на Главното мюфтийство със съдия-изпълнител и полиция през 2011 г. и погромите в Джумая джамия в Пловдив.

 
Едва напоследък ситуацията започна да се нормализира. Преди няколко години покрай турския сериал с Лютви Местан и ДОСТ българските политици загряха, че в мътните води са оставили Дианетът да си разиграва коня у нас и да се изживява като благодетел и работодател на ислямските духовници, чиито заплати плаща. По т.нар. Пазарджишко дело пък стана ясно, че държавна фондация на Саудитска Арабия „инвестира“ в Родопите, опитвайки се да промотира уахабизма сред българските мюсюлмани.

Покрай тези тревожни сюжети изглеждаше сякаш родната върхушка си е взела поука, че Главното мюфтийство е прекалено важно, за да бъде оставено като играчка в ръцете на чужди сили. Всъщност се оказа, че по-важно за политическите централи е да насъскат избирателите по верски и етнически принцип и да сеят раздори, спекулирайки с опростените дългове. Беше пусната в ход и дежурната басня за мюфтийството като главен проводник на радикалния ислям и едва ли не спяща клетка на „Ал Кайда“ и „Мюсюлмански братя“.

Т.нар. елит, изглежда, не си дава сметка, че живеем в свят, в който пак са се развилнели старите бесове на расизма и религиозния фундаментализъм, които покосиха десетки милиони животи на Стария континент през миналия век. В Западна Европа възходът на крайната десница е съпроводен с нарастващи етнорелигиозни конфликти, пред лицето на които се разпада лустросаната догма на толерантността.

Засега България минава между капките по тези теми, като изключим ромския трън в петата. Вчера обаче се разбра, че в кървавия атентат в Нова Зеландия има българска следа, а това вече е знак за сериозна и съвсем реална опасност. Затова политиката на последните кабинети за подпомагане и укрепване на традиционните вероизповедания в страната e стратегически правилна. Хазната отпусна десетки милиони за строеж и ремонти на църкви и джамии, а с новия закон ще отпусне и субсидии. Макар държавата и църквата (джамията) да са отделени, е добре да се знае, че вярата е вградена в моралните темели на всеки един народ. Каквото и да говорят клеветниците на Борисов.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?