Следвайте ни

Може ли да се печели от футбол в България

Играта все още е дълбоко в сивия сектор. Повечето клубове са в ръцете на командировани от властта собственици

viber icon

Може ли да се печели от футбол в България, излязла ли е великата игра на светло и какво е общото между нея и реалния бизнес? Отговаряме си по обратния ред:

1. Общото между професионалния футбол у нас и бизнеса е, че група обикновено командировани от властта предприемачи си харчат парите, за да съществуват българските клубове. Смисълът на това упражнение са единствено агитките като електорат и т.нар. социална функция, която така или иначе има играта. Всичко продължава, докато на богатата съпруга не писне и не накара мъжа си да спре в харчовете за отбора. Или докато на бизнесмена не му закъсат важните дела покрай харчовете за момчетата /последен пример - Верея и компанията "Трейс България/. Обикновено властта командирова по стадионите предприемачи, които имат бизнес с държавата или дейността им зависи до голяма степен от благоразположението на различните институции.

2. Футболът е изцяло в сивия сектор. Не става дума за черното тото и уговорените мачове /те са далеч по-опасно явление от обикновеното укриване на данъци/, а за огромния дисбаланс между официалните разходи за заплати, които отчитат клубовете, и реалните харчове. Тук въпросът е, че никой не се интересува откъде и как се покрива разликата.

3. Преди години един президент на ПФК Ботев Пловдив и БФС бе казал: Ако искаш да съсипеш бизнеса си по най-бързия начин, купи си футболен клуб. Ситуацията не се е променила значително през последните 25 години, като единствените изключения може би са проектите на Кирил Домусчиев и Гриша Ганчев. Двамата показаха, че от футбол може и да се спечели, но са необходими сериозни първоначални инвестиции в база, организация и кадри. И после - здраво стискане на юздите в управлението.

Като цяло повечето клубове у нас едва кретат и са далеч от представите за пазарно ориентирани търговски дружества, които спазват законите и правилата.

Откъде идват парите?

В годишния си доклад за изминалата финансова година на отборите в европейските футболни първенства УЕФА представи следната картина: Българската Първа лига е на 28-о място от 54-те лиги в Европа по приходи. Това поставя страната ни някъде в средата на класациите. Според данните общо 14-те отбора в елита са заработили 41 милиона евро, или средно по около 2,9 милиона евро. От Съюза на европейските футболни асоциации съобщават, че най-голямата част от парите - 42%, идват по програмите за подпомагане на UEFA. Следващият голям дял в картината е от 29% - финансиране от спонсорски договори. Едва 7% идват от продажба на билети и абонаментни карти, а само 6% са от телевизионни права. В раздел "други" попадат 17% от приходите на клубовете.

На практика директните продажби на продукта, който произвежда, носят на клубовете едва 13% от приходите им /тв права и продажба на карти и билети/. Всичко останало е въпрос на спонсорство, донорство и харчове за сметка на собственика.

Каква е ситуацията в нормалните футболни държави?

Там пари във футбола има, и то много. Приходите обаче имат доста по-голяма вариативност. Освен заработените средства от участията в националните шампионати и европейските клубни турнири, клубовете разчитат на различни приходи според профила си:

1. Приходи от трансфери

Те са важни за клубовете с добре развити школи /Аякс, Барселона, Борусия Дортмунд, много от клубовете в Южна Америка/. От създаването на кампуса на Барселона до момента за издръжка, бази, заплати на скаути и треньори са похарчени по-малко от 200 млн. евро. В същото време само пазарната цена на Лео Меси /пристигнал съвсем млад и почти без пари в кампуса на каталунците/ е тройно повече. Освен него в представителния тим на Барса играят 8 собствени кадри, във втория отбор още 20, а през годините клубът е продал за сериозни пари над 30 футболисти в елитни клубове по света /Фабрегас, Педро и много други/.

2. Приходи от тв права и артикули с клубната символика

Това се отнася в най-голяма степен за клубовете с обратния профил, които създават галактически тимове, купувайки утвърдени звезди /Реал М, ПСЖ, Манчестър Сити и Манчестър Юнайтед/. "Червените дяволи" са рекордьори в това отношение, като произвеждат и продават над 1000 артикула с марката "Манчестър Юнайтед". В ПСЖ пък, които имат привилегията да са единственият елитен клуб в многомилионния мегаполис Париж, избиха половината от умопомрачителната трансферна цена на Наймар с продажбата на фланелките от първия му сезон на "Парк де Пренс".

3. Приходи от външни спонсорства

Важат основно за топ тимовете от петте най-гледани първенства в Европа. Там правото стадионът на някой гранд да носи името на някоя корпорация наистина се заплаща прескъпо, както и логото върху фланелките на звездите.

4. Приходи от билети и карти

Те са особено важно перо за тимовете от Англия и Испания, където неслучайно се строят все по-големи стадиони. Защото при 80 000 на мач и цена 100 евро на билет при 3 домакинства месечно парите наистина си струват.

Сравнението никак не е в полза на българските клубове, защото нито един /дори Лудогорец/ не реализира реални приходи по въпросните 4 основни пера.

Като цяло в повече от утвърдените в Европа футболни шампионати приходната част на професионалните футболни клубове приоритетно се формира от медийни права, пари от спонсори и от продажба на входни билети. За тези клубове, макар и съществени по размер, приходите, предоставени от УЕФА за участие в евротурнири или на принципа на солидарността, нямат голяма тежест във формирането на бюджетите. В България нещата са далече от истината и бъдещето на клубовете почти изцяло зависи от настроението и бизнеса на собствениците им или от волята на онези, които ги командироват по стадионите.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще ходите ли на море и къде?