71

Може ли България да изчезне за 11 минути

Пролет пукна, "сглобката" -  и тя. Или пък не, готви се за възкресение преди Великден. А може и просто да се преструва на умряла лисица и в един момент пак да подкара държавните кокошки, доколкото са останали. 

Защото самопоставилите се в дискурсивна формация петли, петлета и петлювци злоупотребиха с комуникационното кукуригане дотам, та вкупом си въобразиха, че без тях няма да съмне. А според злонамерени твърдения на нездравите сили на обществото - вкупом са изкукуригали. Такава крайна диагноза обаче могат да поставят само експертите - политическите анализатори с тясна специализация в проявления на психопатията, и най-вече психиатрите.

Нобелови лауреати за 18+ 

С Първа пролет цъфнаха и разцъфнаха дрязгите в "сглобката" и сега ще ги чакаме да вържат. Взаимната им ненавист достигна неподозирани творчески висоти и аз съм сигурен, че ако един ден и ний имаме нобелов лауреат за литература, то той ще бъде измежду лицата в тази "сглобка" - красиви и не толкова. Подобни стилистични откровения, оригинални епитети и неподправени метафори, с които се награчиха в лицата тези политически субекти, не могат да се родят в обикновеното писателско въображение. Друг е въпросът защо некомуникациите на неприятелските непартньори се излъчват по телевизора без знака 18+, поставян иначе и на най-невинното порно. Вероятно защото смисълът на политиката не е да възпитава, а да потребява, но това е друга тема. Тези литературни функционери творят обрати и загадки, на които би завидяла и Агата Кристи, а разказите им с неочакван край ще засрамят и О'Хенри. Не съществува Нострадамус, който би могъл да прогнозира поне едно следващо действие на сглобко-разглобката, дори и Онова посолство вече не може, а що се отнася до самата "сглобка" - със сигурност не.

Да, неведоми са пътищата некоалиционни.

Красиви лица на мафията vs умни и красиви

Шоуто трябва да продължи, но с едно уточнение: докато на зрителите им писне и изключат телевизора. Доказаните вече майстори на зрелището трябва да заработят и за хляба, защото всеки дисбаланс в сглобката "хляб и зрелища" е събарял империи, а тук можем и да иновираме историята, като съборим република. Ако господа сглобените политици най-сетне не се заемат да правят и политика, гарантирано ще се разпаднат на съставните си части по шосето между Банкя и Харвард. Красиви лица на мафията и умни и красиви заедно ще опровергаят максимата, че красотата ще спаси света. И в частност - тази страна, както я наричат самите лица. Отказът на лицата да проумеят, че оттук нататък са обречени на коалиции, които в цивилизования свят се договарят понякога и с месеци, с взаимно уважение и с отговорност, ще ги изправи face to face с избирателя.

И срещата никак няма да бъде лицеприятна. 

Обречените да гласуват те поздравяват!   

Не сме длъжни да купуваме от хлебар, който не може да пече хляб. А защо политици, които не могат да правят политика, смятат, че сме длъжни да им купуваме недопечения продукт? Ние сме вашият избор на избори, ще избирате между нас, друго нема! Абе, знаем си, че не сме стока, но ще я купувате, друга нема! Другата е в корекомите, дето също ги нема!, убеждават ни лицата. И или арогантно ни плашат с избори, или примамват с избори, на които се получава още веднъж от същото, а за избирателя - още веднъж отзад. Всеки партиен лидер се вижда като Цезар, пред когото вместо гладиатори, преминават избиратели. И вместо възгласът "Ave Caesar, morituri te salutant" му се причува: "Обречените да гласуват те поздравяват!".  

Политици по рождение, от Тарантино

Лицата са убедени, че са политици по рождение (може би твърде много са гледали „Убийци по рождение“ на Тарантино и Стоун). Убедени са, че могат да се отнасят с тотално неуважение към заобикалящата ги действителност - партньори, непартньори, избиратели и към себе си дори, защото са национално привилегировани. Национално отговорни, както обичат да повтарят до втръсване, а гражданската им отговорност е като тази за колата - избирателят трябва да я изплаща, може и на вноски. Убедени са в своята незаменимост, дефинирана като "ние сме по-малкото зло, да не дойде по-голямо".

Ядрено или духовно унищожение

А голямото зло чука на вратата. Светът е изправен пред безпрецедентна криза в историята, дори само поради факта, че може да бъде последна. От Украйна през Близкия изток до Тайван припламват огньове и искри, които могат да предизвикат Трета световна война, а тя, според Айнщайн, със сигурност ще е последна. Съществува една зловеща прогноза от експерти: страна като България при ядрен апокалипсис би могла да изчезне за 11 минути. Разбира се, няма как да сме сигурни в това, но пък е сигурно, че ако политическата чалга продължава, ще продължим да изчезваме - и демографски, и духовно. За което няма да са виновни само тези, които обречените да гласуват ги поздравяват.

 

Оцени новината

Оцени новината
3.9/5 от 55 оценки
3.9/5 от 55 оценки

Анкета

Как оценявате служебния кабинет "Главчев"?