Мълчаливият разказвач Димовски се отприщи - две награди и втора книга от кутията с литературни бижута

Свлачище и жена тръгнат ли, спиране няма, казва народът. Така е и с литературния талант на Красимир Димовски. Отприщи се след 30 години мълчание и сега ходи да го гониш.  

Преди 3 седмици спечели Награда Пловдив за сборника с разкази „Момичето, което предсказваше миналото”. Ден по-късно Краси получи второ признание -този път от Съюза на българските писатели. Книгата спечели първа награда в раздел „Кратка проза” в юбилейното, стотно издание на конкурса. Съюзът на писателите раздава своите отличия от 1923 година, като традицията не е прекъсвала дори по време на Втората све​товна война.

Елегантната и завладяваща проза на Димовски е нещо, от което България и литературният Пловдив отдавна имаха нужда. Признавам, че след успеха на „Момичето” леко завидях на Димовски. Не за таланта и славата, а за свободата. За свободата и способността да се пренася в онази по-красива реалност, в която другарува със своите герои, и да се връща тук, сред нас, за да дерзае за насъщния.

От 9 години работя рамо до рамо с Димовски в „Марица” и както вече написах след премиерата на „Момичето”, често се чудя какво задържа този талант от тежка категория в професията. Сега разбирам - в журналистиката и публицистиката той просто си е острил перото. Пестелив на думи и емоции в общуването, Димовски е складирал всичко ценно в кутията за литературни бижута, която 30 години ревниво пазеше от погледите на натрапниците.

Димовски е далеч от позата на вглъбения интелектуалец, сърдит, че българите са прости и не го разбират, че в душите им е пусто и историите му не ги вълнуват, че народът ни е малък и разказаното на български е родено скопено. И не може да достигне световна слава. Димовски просто разказва истории. И ни оставя да бродим сами в необятната плетеница от послания.

Вчера Краси извади и второто си бижу от кутията с литературни тайни. „Ловецът на русалки” вече е в книжарниците и очаква  своите читатели. Нямам търпение да стигна до Главната и да разгърна томчето, за да разбера какви ги вършат героите на Краси. А ми е много любопитно как ще оценят новелите журитата на литературни награди по света и у нас.

Поклон за „Момичето”, Краси. 

И дано „Ловецът” да се чете поне толкова, колкото онзи на Хосейни…