71

Македонските реалности и българските илюзии

 

Докато София се инати, без да каже ясно пред Брюксел и света какво точно иска, за да свали ветото срещу Северна Македония, Скопие продължава да трупа точки пред Великите сили и вече с единия крак е в Европейския съюз

 

С всеки изминал месец българските позиции по ветото за влизането на РСМ в ЕС отслабват, а македонските укрепват. И в София, и в Скопие между важните политици има различия по темата. Докато в Скопие обаче президентът Стево Пендаровски и премиерът Димитър Ковачевски успешно си разменят ролите на доброто и лошото ченге, у нас разнобоят за момента никак не е продуктивен. 

Преди 3 месеца президентът Радев заяви - българските национални интереси не могат да се обвързват със срокове.  Което трябваше да означава - изпълнявайте всичко, разписано в съвместната декларация от 1999-а и Договора за добросъседство от 2017 година, или няма място за преговори. Днес позицията на държавния глава изглежда доста по-консенсусна - признайте българите в конституцията си и продължаваме напред.

Още

по-гъвкав и отстъпчив изглежда премиерът Кирил Петков.

Той продължава да твърди, че двете страни трябва да вървят заедно по пътя на икономическия просперитет и не бива стари исторически рани да ни разделят. Преведено от езика на дипломацията, това би означавало - да, ще свалим ветото, трябва само да ни гарантирате, че няма да имате териториални претенции към България.

Най-прагматичен в позицията си изглежда най-шумният патриотар в управляващата коалиция. Преди време пост на Слави Трифонов във Фейсбук скандализира повечето българи, след като лидерът на „Има такъв народ” предложи вдигането на ветото за Северна Македония да се обвърже с падането на американските визи за българите и влизането на страната ни в Шенген. Твърдението му разбуни кошера и след минути Слави се поправи - първото условие е Скопие да изпълни всичко, записано в договора от 2017-а и едва тогава можем да разсъждаваме за следващите условия по вдигане на ветото. Днес все повече анализатори твърдят, че Слави Трифонов в крайна сметка е бил прав именно в първия си пост - рано или късно България ще  поддаде на натиска на големите и ще пусне Северна Македония в ЕС. Добре е поне да извлечем някаква полза от това.

В най-добра позиция в момента са доскорошните управляващи от ГЕРБ,

които гледат мача от трибуните. Преди време лидерът на партията Бойко Борисов като Кирил Петков, но с по-прости думи, призоваваше комшиите и останалите балкански лидери. Кавгите раждат бедност, дайте да правим бизнес и икономика и да вървим заедно напред, анализираше по своя си начин Борисов. А после напомняше - все сме велики - Велика България, Велика Сърбия, Велика Албания… и все сме най-бедни в цяла Европа. Да правим икономика, не войни…

Горе-долу същата е позицията и на днешния български премиер, изказана с по-купешки думи, което налива малко вода и в мелницата на опозицията, според която днешните управляващи просто влизат в обувките на предишните, защото няма какво ново да измислят по темата. Най-доброто за ГЕРБ, що се отнася до случая „Македония”, е, че мандатът на Борисов свърши и сега бомбата ще гръмне в чужди ръце.

Ясно е, че България няма много време, за да определи позицията си по ветото. Докато ние тупкаме топката, комшиите трупат точки и в исторически, и в геополитически, и в икономически план. Наскоро президентът Владимир Путин за втори път настоя, че

азбуката на руския народ е дошла от македонските земи.

Съвсем в тон с изказването на лидера, но извън всякакъв актуален контекст, руски историци отвориха темата за произхода на българите, които били татари, и на македонците, които пък твърдо били славяни. На фона на това ухажване няколко големи руски компании анонсираха планове за инвестиции в Скопие.

Щатите не изостават и на цент от големия си опонент и също ухажват комшиите с големи обещания. Те бяха най-настоятелни за приемането на Северна Македония в НАТО, а пактът вече изгради първата си военна база в най-новия член на алианса. А докато сработят грандиозните проекти, група американски сенатори предложиха септември 2022 г. да бъде месец на македонския език и култура и

приноса на македонските американци за развитието и напредъка на Съединените щати.

По отношение на дипломацията и лобизма Скопие вече води пред София с няколко обиколки. В тази ситуация е много трудно премиерът Петков и президентът Радев да се измъкнат без имиджови щети от горещия картоф Македония. Ако отстъпят пред големите, ще пострада рейтингът им в България, ако упорстват за ветото, ще си навлекат гнева на партньорите от ЕС и НАТО, от които в тези сложни времена очакваме и финансова подкрепа за справянето с доминото от кризи и гаранции за сигурността си около ескалиращото напрежение в Украйна.

В този смисъл предишните и актуалните българските управляващи явно има какво да научат от колегите си от малката- голяма Северна Македония. Защото до момента не сме чули Путин да ни благодари за нещо или пък САЩ да са ни признателни за приноса на Джон Атанасов и Асен Йорданов за развитието на американските компютърна технология и авиация.                 

234595

Анкета

Коя дата е най-подходяща за национален празник на България?