Красимир Вълчев: След хуманитарна паралелка да се учи дефицитна специалност

Трябва да опазим професионалните гимназии, в малките селища те задържат инвеститорите и младежите

Хуманитарни паралелки са поставени под угроза от редуциране. Причината е, от една страна, политиката на МОН в план-приема да се заложи повече на природо-математически профили и информатика (тъй нарeчената система STEM) за сметка на хуманитарните. От друга, учебните заведения и регионалните управления по образование са изправени пред необходимостта да свиват приема заради плановете за преминаване изцяло към едносменен режим след 9 г.   

Намеренията да се орежат хуманитарни паралелки в ХГ „Св. св. Кирил и Методий”  и СУ „Св. Патриарх Евтимий” предизвикаха негодувание в Пловдив и това доведе до компромис тази година да няма орязване. Нито една хуманитарна паралелка няма да бъде намалена за предстоящия план-прием в Пловдивска област, ще ги предложим на МОН, както са ги поискали директорите, увери шефката на Регионалното управление по образование Иванка Киркова. Това обаче не отменя тенденцията за преструктуриране в следващите години. Ето как министър Красимир Вълчев коментира по време на визита в Пловдив дали е застрашен хуманитарният профил:  

Хуманитарните профили са важни в бъдеще, когато голяма част от професиите ще бъдат заменени от роботи. Тогава основният капитал на човека ще е креативността и умението да свързва знания. Може би в най-малка степен ще бъдат засегнати професиите, свързани с разбирането и грижата за човека. Всичко това означава, че хуманитарният профил ни е нужен.

Но в системата на висшето образование  имаме недостиг на студенти в професионални направления филология, история, теология, философия.  Това значи, че малка част от тези, които завършват хуманитарни паралелки, се реализират в това поле и по-нагоре.

 Да, ние фаворизираме профилите, свързани с техниката, математиката и природните науки, защото имаме драматичен очакван недостиг в сектори, които  изискват специалисти с инженерни специалности. И този недостиг ще се задълбочава в следващите десетилетия. Същото можем да кажем за аграрните и  педагогическите науки.  

Факт е, че днес имаме най-голяма трудност да стимулираме интересите на децата в СТЕМ системата. Това се мъчим да направим с дейностите по интереси и чрез преструктуриране на приема, без да е за сметка на хуманитарния профил. Факт е също, че през следващите десетилетия ще имаме недостиг на кадри във всички сфери и системи.

Младите, които ще навлизат на пазара на труда, ще са едва 2/3 от тези, които ще излизат. Проблемът не е къде ще имаме недостиг и излишък, а къде ще е по-малък.

В момента във висшето образование преструктурираме приема. Единствените професионални направления, в които можем да кажем, че няма недостиг, са социалните, стопанските и правните науки, където продължаваме политиката за намаляване на приема. Във всички други направления имаме недостиг на специалисти.

Иска ми се във всички други направления тези, които завършват езикови гимназии и хуманитарни профили, първо да остават в България и регионите, а ако се включат в системата на висшето образование, да изберат профили, в които има недостиг. Водим този разговор с директорите, защото  имаме голям дефицит на кадри с професионално техническо образование.  

Само за да се поддържа, Икономическата зона в Пловдив се нуждае от 3000 работници годишно. Отделно трябват кадри, за да се развива.  

Позициите, които изискват техническо образование, са с най-висок ръст на доходите. Много предприятия дават на тези позиции по-големи възнаграждения, отколкото за изискващите висше образование. Трябва да отговорим на потребностите на пазара на труда, като го обвържем с пазара на образование. Това са два отделни пазара, със собствена логика. Инструментите за въздействие са приемът и преструктуриране, което да правим разумно, съобразено със спецификата, определяне на специалности с най-очакван бъдещ недостиг. В тях хората, които ще се пенсионират, са два пъти повече от тези, които в момента се обучават по тази професия.

За тези специалности ще гласуваме допълнителни стипендии в сряда на Министерски съвет, както и защитени специалности. Предоставяме и допълнителни средства на училищата, които обучават по тези специалности в професионалното образование.

МОН зададе обща политика за преструктуриране  от профили и професии, които не са свързани със СТЕМ, към такива. Това ще засегне стопански гимназии, особено при намалението на приема. Зависи от региона и дали има намаление на завършващи 7. клас. Ако ние не намалим приема в някои гимназии,  неизпълнението е за сметка на професионалните. В последните години то изцяло бе обрано от тях.  

Ние не само не трябва да ги закриваме, а да преструктурираме приема. Особено за малките градове, професионалните гимназии са шанс да задържат инвеститори и повече млади хора, шанс за бърза реализация. Много от тях възприемат дуална форма. Дали сме общи указания, регионалните управления по образоване решават, без да е ултимативна задачата. Трябва да направим разумна крачка - където има намаление, то да не е с повече от 1 паралелка.


Само за да се поддържа, Икономическата зона в Пловдив се нуждае от 3000 работници годишно. Отделно трябват кадри, за да се развива.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?