Колко струва боклукът на Пловдив

Александър Константинов, бивш зам.-кмет на Община Пловдив

В сайта на Общината за обществено обсъждане е публикувана новата План - сметка за битови отпадъци за 2020 година. Този документ е особено интересен в момента, защото в същото време общинското ръководство предлага и увеличение с 20% на такса битови отпадъци, което засяга всяко семейство в Пловдив. Ще се опитам да свържа двата документа и да разбера логиката на управлението в повишението на разходите и съответно парите за обработка на боклука.

 

 

Общата стойност на комуналните услуги в Пловдив за 2020 година, според план-сметката на Общината, ще е 42 016 314 лева.

Разпределена на 345 000 души, това прави по 122 лв. на човек, като в ползващите услугата са включени всички - от новородените бебета до самотните пенсионери.

По данни на Общината в Пловдив годишно се генерират около 140 000 тона боклук, или по 400 кг на човек. Това означава, че за събиране и извозване на 1 тон боклук общината планира около 300 лева.

За сведение, толкова струва 1 тон от най-качествените въглища, при това опаковани в чували от 50 кг. Явно пловдивският боклук е много ценен, а тези, които го обработват, са ни много „скъпи”?!

За 2019 година Община Пловдив е приела План-сметка на стойност от 35 668 935 лева, или само за една година имаме увеличение от 6 347 379 лева.

В интерес на истината то идва най-вече заради новата държавна такса, която всяка община плаща за депониране на отпадъци в открити сметища, като това в Цалапица.

Тук Общината няма полезен ход и ще трябва да плати. За да осигури парите, има два хода - да оптимизира разходите или да увеличи приходите чрез вдигане на такса смет. Управата заложи на второто, защото явно няма време или желание да направи първото. 

Как се финансира тази важна комунална дейност?

Общината прогнозира, че от такса битови отпадъци ще събере 37 684 312 лева, а останалата сума от 4 332 002 лева идва от натрупаните отчисления по силата на Закона за управление на отпадъците.

За сметосъбиране и сметоизвозване са предвидени 11 872 869 лева, за чистотата на обществените територии ​- 21 352 738 лева, и за обезвреждане на отпадъците - 4 458 705 лева.

Тъй като приходите от план-сметката не достигат, управляващите са предвидили  да вземат и 951 042 лева от данъчните приходи на Общината, за да закръглят сметката за боклука.

Да се върнем отново на основна причина за повишаване на разходите, а оттам и на таксата за битови отпадъци, която плащат гражданите на Пловдив. Тя, както вече казахме, се крие в увеличението на таксата за депониране на битови отпадъци в открити депа за 2020 година.

Досега Общината е плащала по 57 лева на тон депониран отпадък, от следващата година ще плаща по 95 лева на тон.

Това е обща политика на Европейския съюз, целяща намаляването на щетите от човешки дейности върху околната среда, в случая - от депониране на битовите отпадъци под открито небе. Идеята е, че промяната, която е един вид финансова санкция, ще мотивира общините да преработват отпадъците във вторични суровини. Разбира се,

новата цена за депониране е еднаква за всички общини в България

и навсякъде има проблеми с промяната.

Какво обаче показват сметките в Пловдив? По данни на Общината през 2020 година в двете депа - Цалапица и Шишманци, ще се депонират 63 900 тона.

Хубавата новина е, че от 140 000 тона генерирани отпадъци ще се преработват 76 000 тона, които ще станат на вторични суровини. Лошата е, че в депото в Цалапица ще се депонират 37 000 тона отпадъци.

В същото време през 2016 година е приета Програма за управление на отпадъци, която ясно отчита, че депото в Цалапица е с изчерпан капацитет и експлоатацията му изисква ново комплексно разрешително.

Логичният въпрос е защо целият битов отпадък не се вози за преработка в открития през 2009 година Екологичен завод в Шишманци.

За строителството му са похарчени десетки милиони държавни пари, самият той е собственост на Община Пловдив, но там оперира частна фирма. Вместо да се разширява капацитетът му, Общината продължава да депонира битов отпадък край Цалапица, заради което ще плащаме на държавата по 95 лева на тон?

Само за 2020 година ще платим за това 3 515 000 лева - точно колкото очакваме от повишението на такса битови отпадъци. Сметките показват, че

ако спрем експлоатацията на депото, в Цалапица няма да е необходимо да повишаваме такса битови отпадъци.

Новата градска управа обаче явно няма време да анализира ситуацията, защото е притисната от времето за съставянето на бюджета и по отношение на боклука ще трябва да работи в заварено положение.  

Същата е ситуацията със сметосъбирането и сметоизвозването. През 2014 година е сключен петгодишен договор за сметоизвозване и сметосъбиране с частна фирма, който изтича в края на тази година. Стойността му е 37 766 256 лева без ДДС. Съгласно този договор годишно се изпълняват 17 460 машиносмени, или една машиносмяна излиза 490 лева.

През 2019 година със същата фирма е сключен нов петгодишен договор, но вече със стойност 46 733 570 лева. Идеята е, че градът се разраства, а съдовете за смет се увеличават заедно с урбанизираната територия. Да, обаче машиносмените пак са 17 460 лева.

Разликата е, че една машиносмяна вече струва 642 лева. Увеличението е 123,7%, въпреки че натрупаната инфлация за същия период е по-малко от 10%. Ако се разгледат маршрутните графици и схеми, се вижда, че средно за една машиносмяна се изминават около 90 км. Сметката показва, че за тази услуга

Общината плаща по 7,13 лева на километър?!

Как се доказват разходите на километър, не е ясно. За сведение, на частните фирми, изпълняващи маршрути по градските превози, се плаща по-малко от 2 лева на километър. Съвсем отделен въпрос е защо графиците и маршрутите за извозване на боклука не са публични, както са маршрутите на линиите от градския, и не се приемат от Общински съвет.

Всеки може да влезе в сайта на Общината и да провери маршрута на една автобусна линия, но никъде не може да види кога и колко пъти през седмицата се събира боклукът от неговата улица. Годишното увеличение на този разход е 1 793 463  лева. Ако доскорошната управа бе запазила параметрите на стария договор, може би нямаше да се налага новият кмет да увеличава таксата за битовите отпадъци.

Много са въпросите около промените в двата документа. Те трябва да се разглеждат заедно, а най-напред трябва да си отговорим на въпроса може ли да не се увеличават непрекъснато разходите на града за битовите отпадъци и докъде могат да стигнат те.

Преди ​време Общината плащаше по 25 млн. лв. годишно, днес се планират над 40 млн. лв. Да, Пловдив се разраства, парите се обезценяват във времето, а заплатите растат. Но нито градът е станал с 80% по-голям, нито инфлацията е 80%, нито заплатите са скочили с толкова. 

Цената на боклука в Пловдив е поредният вълчи капан, който щрака край краката на новия кмет. Въпросът е дали Здравко Димитров има полезен ход, за да избегне клопката, заложена му от неговия предшественик Иван Тотев. 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Ще има ли ротация на кабинета или отиваме на избори?