Следвайте ни

Какво се случва в лявото кюше на хасковското политическо пространство?

Събитията, за които ще стане дума, се случиха неочаквано. Висшият партиен съвет неотдавна отстрани от ръководството на БСП председателя Атанас Василев и даже го изключи от партията по една твърде банална причина. Местните активисти не приели това решение и защитили Наско „горе” по всички отправени към него критики. Изглежда висшето ръководство е било смутено от тази съпротива, изразена от Антон Атанасов и в Хасково пристигнаха тринадесет членове от ВПС и ревизионната комисия начело с Кирил Добрев и Жаблянов, барабар с окръжната координаторка  Масларова.  Проведе се пленум, на който се завърза остра „битка” между центъра и добре организираните местни активисти. Говорителят им Антон Атанасов - зам.-председател на партията, подкрепян от групата на Атанас Петров, Иван Станчев и други, както и пристигналият от София бивш народен представител Чавдар Георгиев. На тази среща Кирил Добрев направи оценка за дейността на Атанас Василев като незадоволителна, което трябваше да се приеме като причината за отстраняването му от ръководството на партията. Тук е моментът да уточня защо се смята, че хасковската БСП се намира в лявото кюше на местния политически живот. Според изнесените данни от Кирил Добрев тя е единствената окръжна организация в страната, която има едва двама депутати в местния парламент и между седем или осем партии заема предпоследното място по резултатите  на последните местни избори. В същото време както ръководството горе, така и доле се гордее с представянето на БСП на президентските и парламентарните избори. Пита се обаче защо втората по големина партия в страната има толкова слабо влияние и представителство в града, не е ли това пълно несъответствие на нагласите на левия електорат към  местното партийно ръководство? В единия случай, при националните избори, гласува за червените кандидати, а за листата на местния парламент не гласува за БСП или гласува за други партии.

За никого не е тайна, че причините за това състояние на хасковското БСП не са от вчера. Доскоро можеха да се обясняват с  ролята на „предатели” като Иван Илчев и сие и  на тези от центъра в лицето на Димитър  Дъбов, Румен Петков и безучастния Станишев. Най-пагубна за червената партия се смяташе ролята на президента Първанов по време на дългогодишното кметуване на Георги Иванов.

Откакто Михаил Миков оглави БСП, а Чавдар Георгиев бе издигнат за депутат от Хасково и Атанас Василев замести Иван Станчев по „технически” причини – направените промени  в устава, се прие, че организацията започва да се стабилизира, разцеплението да се преодолява. Но ето ти беля, на Наско май му направиха клопка за  нарушение на правилата на КАТ, а съдът моментално му наложи условна присъда и отне шофьорската му книжка за шофиране в нетрезво състояние. Горе сякаш това са чакали. Апропо, по това време и Бойко Борисов безмилостно изключваше от своята партия провинили се нейни активисти, та и Корнелия Нинова не остана по-назад от него и също даде курбан на общественото мнение. Хасковското БСП ръководство реши да й покаже, че не се бои от нея и наскоро  проведе по свое усмотрение и решение конференция, на която изпреварващо възнагради с ръководната роля неслучайно Антон Атанасов. Почти нелегално проведената конференция е траяла около четиридесет минути. Няма доклади, няма и изказвания, входът строго забранен за неблагонадеждни. Дори Димитър Добрев не е допуснат до важното заседание. А партийният ветеран Ангел Бонев, въпреки поканата, не е легитимирал „революционерите” с присъствието си. И така, конференцията успешно изпълни решението на своето бюро, а банкет няма, почерпката скромна – кафе за актива, платено от Чавдар Георгиев. Оттук-нататък ще видим какво ще правят приятелите на партийния дисидент Михаил Миков и Чавдар Георгиев. Не е ясно и какво ще предприеме ВПС на обявената от тях регулярна окръжна конференция на 29 юни, на която трябваше да избере председател, препоръчан от тях. Изглежда те не познават забулените в тайна подводни течения в Хасково, както и основните причини за дереджето на организацията, макар много от тях да са характерни за цялата страна. За всеки случай Миковите хора не скриват надеждата си от провал на Корнелия Нинова и навярно се готвят не за властта в Хасково, а за победа на следващия конгрес на партията. Тук се издигат гръмки левичарски лозунги за истинска лява политика за свалянето на капиталистическото робство и експлоатацията на наемния работник. Дори се шушука за референдум за излизане от НАТО, по-ляво от това не всяка партийна организация може да измисли. Хората, които още държат в джобовете си наръчник на пропагандиста, които са калени апаратчици  в комсомолските редици, които люпеха семки на селските седенки по време на културния поход на Динко Атанасов, тези, които не бяха помирисали материалното производство по времето на социализма, няма как днес да имат идеи за икономическо възстановяване на държавата. За тях всеки, който има собственост, е експлоататор. Те не могат да различат финансовия и корупционния капитал от този на дребните  предприемачи, създали по-голямата част от новите работни места, затова не могат да привлекат на своя страна тези, които с убийствени кредити създават гръбнака на българската икономика. Апропо, това са и главните недостатъци на голямата лява партия. Това е причината БСП да не може да привлече два милиона избиратели, а тези няколко процента от забогателите по време на прехода държат в ръцете си ограбените от тях под свое влияние и подчинение. В БСП липсва теория, практика и визия за повишаване на своето влияние в средите на малките собственици, в средите на дребния селянин, идея за  разгръщане на кооперативното движение и неговата роля за защита на малкия производител. Партийните програми са далече от практиката. Във времето, когато започват да се  късат веригите на глобалната икономика, на дневен ред са идеите за така наречената „малка икономика”. Индия, тръгнала по този път, днес е една от големите световни икономики, създавайки  множество малки предприятия. Това е пътят за страните с недостатъчни инвестиции, с разбита материална база. В партията е нужна нова просвета, нови хора с ново икономическо мислене.  С непрекъсната критика на сегашното управление, без да се очертае реален път за възстановяване икономиката на страната, което да доведе до по-добро заплащане, не може да се поведе народът. Без създаване условия за бързо подобряване заплащането на труда вземането на властта отново може да се окаже за кратко и в полза на малко хора, както се случваше досега.

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?