Как се обуздават цени по воеводски

Или за копието под индиго на властовото безсилие през соца и сега

От дете са ме учили, че срамен труд няма, затова ще ви призная нещо, което днес се смята за непрестижно, дори за  изобличаващо. Като съвсем млад журналист в едно малко градче на Югоизточна България ми са налагаше да пиша докладите на местните велможи. На тях журналистиката не им беше толкова потребна, а конференциите се редуваха - градска, областна, национални. На партията, на комсомола, на профсъюзите, ОФ и т.н. На тях се четяха доклади, имаше изказвания, формулираха се резолюции.

Отделен е въпросът каква беше ползата от всичко това. Но тези хора, местните тогавашни големци, трябваше да четат доклади, да правят изказвания и други такива, това им беше работата. Да, но не можеха да пишат, докато с говоренето се справяха криво-ляво.

Между другото и сега е така. Направете една контролна, като преразказ с разсъждения в Народното събрание или в който и да е общински съвет, и ще се сдобиете с текстове, много по-смешни и по-тъжни от прословутите кандидатстудентски бисери. Нали по тази причина на депутатите се отпускат нелоши пари да плащат на съветници. С други думи, аз съм бил нещо като пиар в условията на онези времена.

Но да се върнем мислено в  тях! Пишех аз каквото ми поръчваха. Старателно се подготвях и при писането се стараех да го докарам в низпослания партиен шаблон, а те, възложителите ми, все не харесваха написаното. Притеснявах се и за да се отърва от това притеснение, казвах, че не мога, не е работа за мен, да си намерят някой друг. Друг няма, ти си, казваха велможите и настояваха да го напиша по-хубаво. Без да казват какво е това по-хубавото.

Докато постепенно разбрах, че те не харесват направеното и искат по-хубаво, без да знаят какво точно искат, само за да си дават вид, че написването е възложено на мен, защото те са много заети. Иначе, ако имат време, те ще го напишат съвършено. А аз виждах, че те не могат и три думи смислено да подредят на белия лист. И тогава ме осени идея.

Когато напишех първия вариант, си вадех копие от него под индиго, тогава нямаше компютри. Когато ми отхвърлеха текста за първи път, разменях местата на началото и края, като правех финала начало и началото - финал. Когато ми върнеха текста за втори път, го разделях на две и втората половина качвах горе, а първата ставаше втора. И други такива въртележки правех.

Когато времето до конференцията накъсееше и  шефовете ми ставаха нетърпеливи, им давах първия вариант. Дали защото текстът им звучеше по някакъв начин познато, или защото вече смятаха, че са си изиграли номера на талантливи, но заети, или пък по други някакви причини, те обикновено казваха, че  ето това е добрият доклад. И моята журналистическа ангария приключваше. Е, не беше съвсем ангария, защото заради тази моя полезност намериха работа на жена ми и ни дадоха общинско жилище, отърваха ни от свободния наем.

Сетих се за това си непрестижно днес минало, когато прочетох, че г-н Красимир Каракачанов и партията му предлагат някаква социална кошница като начин за справяне с поскъпването на живота и роенето на беднотията. Цените на най-насъщните стоки да се наблюдават от държавата и така да се сложи таван на нарастването им, ще предлагат бутафорните войводи.

Парламентарна чета, водена от също така бутафорната наследничка на Румена войвода - Корнелия войвода, предлага да се намали ДДС на  хляба, сиренето и  сапуна за пране. За да се спаси от гладна смърт и въшлясване беднотията. Тук-там, но не толкова в писани текстове, колкото в безкрайните политически словоблудствания в телевизионния- и радиоефир, се чуват и предложения да се премахне плоският данък. За да се вземало от богатите и да се подхранвали бедните.

А министърът на земеделието г-н Порожанов пък каза, че преговаря с големите търговски вериги и се надява да ги убеди да продават хляба без печалба. Никой не ти казва каква търговия ще е това.

Не че е за всяка уста лъжица тази доста сложна материя, свързана с икономика, цени, бюджети, данъци, фискове и други такива. Честно казано, не ни е ясно и на нас какви трябва да са правилните  управленчески решения, но... Всичките  тези горецитирани дами и господа политици и сега да ги попиташ, ще кажат, че са противници на командно-административната система от времето на мрачния социализъм. И  сега какво излиза - опитват се да се борят с беднотията с нейните методи.

Всички те по един или друг начин са се обявили за привърженици на пазарното стопанство, т.е. на свободния пазар.

Какъв ще е този свободен пазар без свобода на търсенето и предлагането? Каква ще е тази търговия без печалба? Най-вероятно нещо като извратените бира без алкохол, цигари без никотин, колбас без месо и да не казваме проститутка без какво. Абе, изобщо цирк без клоун. Или много клоуни, останали без цирк и временно приютени във властта.

Оказва се, че моят номер с пробутването на първия вариант на нищо неказващия доклад или нищо неказващото изказване не е измислен от мен. Имало го е, има си го и днес и се разпространява във всички области на живота ни. На некадърниците, докапали се до по-високи позиции, рано или  късно им лъсва некомпетентността. И винаги, сякаш за да  подчертаят некомпетентността си, се връщат в миналото. За да имаш някаква представа как да търсиш решението на проблема в бъдещето, трябва много солидно да си се подготвял и да се подготвяш.

При почти всички трудности на т.нар. пазарна икономика подкрепящите я на думи търсят решения в арсенала на отречената командно-административна система -потискане на цени, регулиране на пазари и други такива. И това е, защото, когато са се обявили за привърженици на свободния пазар, те не са знаели какво е това свободен пазар. Не са си дали и труда да го  научат.

Не че ние го знаем, но в книгите пише, че развитието на икономиката е лекарството, което най-добре и най-трайно се справя с болестите на бедността. Тези, които искат да потискат цените и да регулират излишно пазара, правят това, защото не знаят как да развиват икономиката, а това е тяхната работа. Трябва да осигуряват върховенството на закона, да обуздават корупцията и да създават благоприятни условия за развитие на бизнеса, доколкото сме разбрали от прочетеното тук и там. А те му набиват канчето. Както безсилният в педагогическите си умения учител се опитва да респектира учениците си с шамари. Колкото и това  да е  в разрез със съвременните педагогически изисквания!

Колкото и да се лютим, нищо  друго не ни остава, освен да си оставим управниците на мира. И да се надяваме на добрата им воля да решат да се подготвят за работата, която сме им предоставили. Иначе безкрайното умуване за качествата им и  раздуването на недостатъците им до нищо няма да ни доведе. Такива сме си ги избрали. Или защото е нямало други, или защото не умеем да избираме. Или пък защото от нашите гласове малко зависи или нищо не зависи. Може пък и нашата демокрация да е от тези извратените, без вот, както има бира без алкохол.

Ето на и в нашия древен и вечен град като прясна къртичина се издигна проблемът за бутането на Бетонния мост. Задала се е възможност с европейски средства да се направи на неговото място подземен пробив. Но се е задала и опасност мостът да е съборен, а пробивът да не е направен и 100-те хиляди жители на район „Южен“ да бъдат принудени да заобикалят години наред. Защото трябва да се осигурят средства за преместване на подземната инфраструктура. Проблем!

Простете песимизма ми, но аз мисля, че решаването на този проблем не е по силите нито на Общинския съвет, нито на общинската администрация. Не че в тях няма личности, компетентни и можещи да намерят решението, но в Общинския съвет примерно можещите и знаещите имат нелеката задача да убедят невежите. Знаете, че ако не  всички, то повечето  невежи непременно държат да изглеждат, че имат свое мнение. Тъй като не разбират същината на проблема, единственият начин да се сдобият със свое мнение е да изкажат противоположното на това на компетентните. Тъжно ми е дори да си го помисля, но ще изгубим европейското  финансиране.

Иначе мащабната днес пиарска гилдия тия дни ни занимаваше с проблема ще успее ли Бойко Борисов да се фотографира в анфас с Доналд Тръмп, или няма да успее. Е, успя, дори и госпожата на Доньо е в кадъра. Ще бъде ли запорирано имуществото на бившия министър Трайчо Трайков, или той ще успее с обжалването си. Ще отпадне ли таванът на пенсиите, или ние с малките пенсии със завистта си ще попречим на заслужилите големите си пенсии да си ги получават целите.

Нищо от гореказаното не е сигурно, че ще се случи. Но е сигурно, че парното и топлата вода ще поскъпнат. Както е сигурно, че хлябът вече е поскъпнал. И че животът ще поскъпне още повече. А ние си говорим за милионите на Трайчо Трайков и окайваните напоследък олигарси. Ами като сме решили, че сме граждани, а нямаме качествата на граждани, умеещи да отстояват правата си?!

Има малка надежда ловците край Дунав да пукнат първата пушка на бунта срещу властовите безсилия. Ще им забраняват да бият дивите прасета заради африканската чума. Каква несправедливост! Кой некадърен съветник  го написа това решение на управляващите?!

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?