Къде сте пловдивчани: Д-р Нели от Пловдив лекува деца в ЮАР

В Йоханесбург е нейният дом, но всяка година си идва в родния град

Д-р Нели Стойкова е пловдивчанка. Завършила е ВМИ в родния си град. От 20 години живее в ЮАР. Един от най-уважаваните педиатри неонатолози в Йоханесбург. На грижите є са поверени недоносени бебета с тегло 500-600 грама. Пловдивчанката се появи и в репортаж по CNN. Д-р Нели, както я наричат многобройните пациенти, се връща всяка година в родния Пловдив - тук се зарежда с енергия.


- Защо точно ЮАР? Как попадна там?

- Заминах точно преди 20 години, през 1991 г. По онова време масовата вълна беше към Канада. Избрах ЮАР, защото чух, че е много добро място за млади лекари. А и не трябваше да се държат допълнителни изпити, за да ти разрешат да работиш в държавна болница. Току-що бях завършила. Започнах работа в Пловдив, точно каквато исках - детски болести. Започнах с голям ентусиазъм. Времето беше бурно, нестабилно. Спомням си отлично - от едната страна седнали лекарите симпатизанти на СДС, от другата страна - тези от БСП, и не си говореха. Имаше случай, който ме потресе - дете агонизира по време на визитация, а ние стоим там 15 човека, млади и стари лекари, гледаме и чакаме реаниматорски екип да дойде. Това ме потресе - никой не скочи да помогне. Прибирам се вкъщи и си мисля: Значи това ще бъде моят живот - ще стана такава, да не ми пука. Дали ще науча нещо повече от тези хора тук?
Тогава чух, че в ЮАР медицината е на много високо ниво. Беше доста страшно - тръгнах сам-сама, куфарите ми се загубиха по пътя, останах без дрехи. Добре че ме посрещнаха и ми помогнаха добри хора - семейство, мъжът е от Асеновград, женен в ЮАР от години. Много сме близки, станаха кръстници на дъщеря ми.


- Началото сигурно е било изключително трудно?


- О, много трудно. Само като се обадех, че търся работа, ми казваха: Изобщо не си подавайте документите, има 120 души преди вас. Но аз бях упорита и твърдо решена да успея. Насрочих си в една от болниците лична среща с главния лекар, без да обяснявам повода. Знаех английски, казах му направо: Искам да работя. Тук съм и трябва да се науча на добра медицина. Няма нещо, което съм поискала, и не съм го постигнала. Главният лекар ми каза: Ако работите в медицината така, както знаете английски, няма да има проблем. Веднага го контрирах: Какво искате да кажете?! Аз английски съм учила в свободното си време, а медицината е моето призвание. Така спечелих първото си свободно място. Всъщност малко излъгах. Тогава още не знаех какво е да работиш като лекар. Току-що бях завършила, бях отлично подкована на теория, но нямах практика. А в ЮАР се залага много на практиката, на съвсем друго ниво са там. Започнах като стажантка. Гледам около мен хората правят неща, които не съм и сънувала. Включиха ме по изключение като трети стажант по време на дежурствата. За три месеца научих страшно много. Специализирам педиатрия. Работя като специалист по детски болести и неонатология.
Междувременно се омъжих - за италианец, не лекар, родих дъщеря, разведох се. Пак трудности, трябваше да вземам тежки изпити. Нямах приятели.
Не искам да си спомням за това време. Прибирах се и краката ми трепереха от умора. Отиваш сутрин и се прибираш чак на другия ден следобед. И няма спане по дежурствата, няма лягане.
Сега е различно.
 Работя много, но знам защо.
10 години ми отне това да свикна, да се почувствам у дома. Сега вече там ми е вкъщи, тук идвам на гости. Имам успешна частна практика. Работя много - по цял ден, по цяла нощ - това е животът ми. Малкото свободно време прекарвам с детето. Занимавам се с неонатология - 500-грамови, 600-грамови бебета. Обичам ги, те са ми слабостта.


- Проблем ли е престъпността в ЮАР?


- Става много сериозен проблем след края на апартейда. Всъщност пристигнах в ЮАР точно когато ставаха промените. Бях и за първите свободни избори, дори гласувах, вече имах документи. Йоханесбург е градът с най-висока престъпност в света. Така че оградите на къщите ни вече са по 3 метра, дори виждам и тухлени огради от по 4 метра. Върху тях тече и електрически ток, но и това не е достатъчно сигурно - злосторниците хвърлят одеало, предизвикват късо съединение и минават отгоре. Вече се използват и лазерни устройства срещу нежелани посетители. Навсякъде в сградата имаме охранителни камери и паник-бутони. Имам паник-бутон и в колата - често ми се налага да отивам до болницата през нощта. Не съм страхлива, но съм имала дребни неприятни случки - два пъти ми разбиха колата, за да ми вземат телефона.


- Има ли проблем да си бял в ЮАР сега?


- Донякъде има, без това обаче да е официална политика. С преференции се ползват чернокожите. Ако черен мъж, черна жена, бял мъж и бяла жена кандидатстват за едно работно място, с най-големи шансове е черната жена, след това черният мъж, после бялата жена и белият мъж. В момента е доста лош шанс да си бял мъж в Южна Африка. Но това е разбираемо - толкова години чернокожите не са имали шанс за добро образование и реализация, сега им го дават. Тази политика се нарича Affirmative Action, т.е. Даване шанс, подкрепа. Преди всички чиновници са били бели, сега е точно обратното. Трябва обаче да подчертая, че ЮАР има много прогресивна конституция, една от най-либералните в света. Права са дадени на всички малцинства, като реакция срещу апартейда.
 Всичко е възможно в Южна Африка -гейбраковете са разрешени, полигамията също - това е тяхна традиция. Президентът Джейкъб Зума има няколко жени и доста деца.
Впрочем и апартейдът в ЮАР, и режимът, при който сме живели в България, са едно и също - диктатура. Мога да направя аналогия - информационна завеса например. В ЮАР са нямали нормална телевизия до 1976 г. - официална телевизия, един екран, един канал работи по 4 часа на ден - друг информационен източник няма.
Това, което ме впечатли, когато пристигнах в ЮАР обаче беше това, че всяка стока - дреха, ботуши, храна, кола - всичко беше произведено в Южна Африка. Живели са в много затворено общество и са се научили да произвеждат буквално всичко.


- CNN те превърна в медийна звезда. Как стана?


- Имаше стачка на санитарите в държавните болници. Там останаха деца, не пускаха дори майките вътре. Цялото население на Йоханесбург се мобилизира да помага на тези бедстващи деца. За спешни случаи се наложи да се включат частните болници, включително и нашата. Гледахме няколко деца, дошли от държавните болници - безплатно, просто за да направим добро.
Чух по радиото зов за помощ на млад мъж, чиято жена родила недоносено бебе вкъщи, трябва да го прегледа лекар. Държавните болници не работят, частните не ги приемат, защото не могат да платят. Обадих се в радиото, че искам да помогна. Пристигам в клиниката и там ме чакат журналисти от няколко вестника и от CNN. Дори се оказа, че детето на репортерката и дъщеря ми учат в едно и също училище. А жената на оператора пък по-късно роди недоносено бебе и им помагах.
Така попаднах в CNN. След репортажа ми се обадиха много пациенти - от Гърция, от други страни, от ЮАР: Доктор Нели, гледахме те по CNN! Съседката ме среща и казва: Толкова се гордея с тебе! Трогна ме една жена от Кейптаун, която ми издирила телефона по медицинската застраховка. Просто се обаждам да ви кажа благодаря, ми каза тя. Майките от училището на дъщеря ми събраха мляко, дрехи - всяко от бебетата си замина с по две чанти армаган.


- Какво е присъствието на пловдивчани и българи около теб?


- Когато пристигнах, там вече имаше няколко пловдивски лекари. После някои се върнаха, други заминаха за Канада. Сега няма много пловдивски лекари в Йоханесбург.
В болницата, в която работя, сме двама българи. Колегата ми софиянец е акушер-гинеколог. Помагаме си, приятели сме. От 1 януари идва още една българска лекарка. Повечето български лекари не държаха изпити, не се мъчиха като мен. Иначе има доста българи - кой продава нещо, кой строи пътища. Фризьорката ни е българка, имаме български стоматолог. Поддържаме се, но за съжаление българите не можем много да се организираме като общност. Тъжно е, че няма църква, няма вестник. А сърбите и гърците имат църкви.
Събираме се семейните български приятели, например на рождените дни на децата. Организирахме специално парти само за българи на рождения ден на Ема. Има доста български деца - Елена, Николай, Мимето, Пламена. Смятам, че за Ема е важно да говори български, да знае азбуката. Ходеше на българско училище, но стана много трудно. Ако трябва да я водя в неделя - ще е прекалено, и без това са много натоварени. Ема в училище учи 3 езика - зулу, африканс и английски. В ЮАР има 11 официални езика.


- Как ти изглежда Пловдив?


- Пистите на Здравец са чудесни. Иначе градът ми изглежда малко посивял. Миналото лято заведох Ема на оперен спектакъл на Античния театър. Тя танцува и за нея е интересно. В ЮАР има добър балет и симфоничен оркестър, но операта е слаба. Реших, че ще впечатля Ема, но не успях - на спектакъла му липсваха пищност и размах. Затова пък я заведох в Драматичния театър, който много я впечатли. Гледали сме “Лешникотрошачката” в Метрополитън и в Софийската опера. Обещала съм на Ема да гледаме спектакъла и в Болшой театър.

 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
2 коментара
Alisa

Alisa

25.01.2013 | 03:38

Istinski slu4ai - predi 30 godini mlada jena rajda v Plovdivskia rodilen dom.Sled kato rodila, ostavili ia v koridora NA TE4ENIE? i genata se razboliala. Predi 40 godini biah v Plovdivskata bolnitza s babre4no vazpalenie - slojiha me v staia s 5,6 jeni s nai-razli4ni diagnozi.Sled niakolko dni pomolich priatelkata mi da mi donese drehite i IZBIAGAH ot bolnitzata.NAPALNO RAZBIRAM LEKARKATA. NEDEITE da ZLOSLOVITE po nein adres.

Отговори
0 0
бг

бг

20.08.2012 | 23:35

докторе нии сме си на място а ти си стой там ....мъни...мъни

Отговори
0 0

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?