Къде сбърка Зико, за да му поиска оставката Бойко Борисов

Пловдив може да завърши мандата на местната власт на автопилот, ако кметът Здравко Димитров изпълни заръката на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и подаде оставка като кмет. 

Къде сбърка Зико и защо се стигна до разлома му с Борисов? Има поне три отговора на този въпрос.

Първият - според гражданите на Пловдив:

1. Зико сбърка още когато се съгласи да бъде кандидат за кмет, без да получи реално влияние в местната партийна организация на ГЕРБ, доминирана изцяло от Иван Тотев.

2. Зико не направи нищо, когато от централата на ГЕРБ му спуснаха листа с кандидати за общински съветници, написана от Иван Тотев. В резултат остана без своя група в Общинския съвет и се наложи да формира клиентски мнозинства от политически брокери и лобисти, за да получава подкрепа за важните решения. За много от тях той търпеше поражения в местния парламент в челен сблъсък със съпартийците си от ГЕРБ.

3. Зико не направи реална ревизия на управлението на предшественика си, за да са наясно гражданите точно какво наследство получава от Иван Тотев. Не каза ясно какво точно се е случило по прословутия Транспортен проект и защо сега се налага да харчим още 9 млн. лева, за да надграждаме т.нар. електронна система в рейсовете. 

4. Зико не каза ясно в колко голям риск е вкарал важните за града проекти като Водния цикъл и обектите по „Региони в растеж” предшественикът му Иван Тотев и как е мълчал до последно за проблемите с пробива под гарата и бъдещето на Бетонния мост.

5. Зико не направи смели реформи в администрацията и общинската икономика, които да оптимизират и направят по-ефективна работата на общинските предприятия.

7. Зико се съгласи да строи стадиони на "Ботев" и Локото, без да е осигурено финансиране за цялостно завършване на обектите. После започна да играе по гайдата на феновете, които явно влязоха под кожата на Борисов. Това вкара градоначалника във вълчия капан, който щракна за него в събота.

8. Зико не направи необходимите промени в екипа си, след като се разбра, че някои от близките му заместник-кметове, шефове на дирекции и отдели не се справят на ниво.

Втори отговор - според актива на ГЕРБ:

1. Зико не вкара достатъчно активисти от партията на ключови позиции в администрацията, с което изгони част от политическата клиентела от общинската софра.

2. Зико не се държеше като обикновен партиен послушко пред местния лидер на ГЕРБ Иван Тотев. Често влизаше в челни сблъсъци с него и така гневеше актива на ГЕРБ.

3. Зико смени някои от приближените на ГЕРБ фирми, абонирани за обществените поръчки в Пловдив в предишните години.

И един трети прочит в интерес на обективната истина, извън популизма и тесните партийни интереси на ГЕРБ:

Без да адвокатстваме на Здравко Димитров, трябва да признаем, че му се падна да управлява Пловдив в много тежки времена. Пет месеца след началото на мандата се случи пандемията от коронавирус. Последва дългата политическа криза в България, в която местните власти и до днес нямат необходимата подкрепа от държавата. Дойде и войната в Украйна, която измести приоритетите на Европа. После инфлацията и необходимостта Общината да се справя с увеличаващите се разходи за издръжка и реализация на важните проекти, без да се вдигат данъците на пловдивчани. За 3 години екипът на Здравко Димитров трябваше да наваксва по важни документи като Общия устройствен план, Плана за интегрирано развитие на общината, Плана за градска мобилност и други, по които предишният управленски екип сериозно изостана. А именно те трябва да посочат какъв Пловдив ще имаме в следващите десетилетия и кои са важните проекти, за които очакваме подкрепа по новите европейски програми. За разлика от предшественика си, който управлява града по време на най-активното усвояване на европейски средства, Зико нямаше много възможности за осигуряване на свежи пари и се наложи да тегли няколко заема.  

И още нещо - за нито един управник не е лесно да прави каквито и да е реформи, без да има широка обществена подкрепа. Защото хората по правило не обичат промените и не харесват никой, който е готов да ги извади от зоната им на комфорт. Още по-трудно е, когато срещу теб се надигат мощни вълни от демократичен и авторитарен популизъм, каквито бушуват в Пловдив през последните месеци.