Желязната църква - урок, на който сме за 2

Големи европейци сме ние, българите. Като кажем Анадола, все издишаме тънка струйка презрение към примитивното на юг от Капитан Андреево. Точно този недотам европейски свят обаче ни даде един урок - по култура. Облепяме нашите си православни храмове с винили, под които не могат да бъдат съживени светиите на зографи, за които рисуването е било свещенодействие, молитва, път към Бога. Колкото и тиражи на „Камбаната” на Недялко Славов да изчетем, истината остава същата - звънарите ги няма. И в сърцата ни, и буквално. По-модерно е камбаните да бъдат електронни.  Даваме ордени на олигарси и се оправдаваме, че са ктитори. После харчим парите им за ПДЧ иконостаси, излезли от машина, с идеално симетрични фигури. Докато подменяме с тях ореховите, върху които ръката на вярващия е треперила над всеки лист, неусетно подменяме ценности. И губим душата си точно там, където трябва да бъде спасена - в храма.

В това време реставратори и архитекти, до един мюсюлмани, къс по къс чистят ръждата от нашите ангели в Желязната църква в Истанбул.  Не ги заменят с имитации,  а търсят формулата на автентичния материал, за да направят от него наново онова, което не може да бъде спасено. Цената  е 15 000 турски лири, от  Истанбулската община.

Но истинската стойност е друга - уважението към наследството, културата и вярата, макар и чужди. Все неща, които ние, с европейските демократични убеждения, зачеркваме всеки ден  - с еднаква нетърпимост и към третия пол, и към онзи, дето все ни паркира пред входа… Ах, как всички ни пречат и как все те са виновни за собствените ни провали! Какво ли щеше да е, ако някой у нас рече да реставрира джамия със 7 млн. лева от общински бюджет - понеже, да кажем, е уникална на Балканите? Валери Симеонов веднага ще го заклейми, опозицията ще внесе вот на недоверие, асеновградчани ще излязат на протест. И шествието ще е начело с хоругви и кръст като демонстрациите след боя край „40-те извора”.

Големи сме патриоти и християни, но когато е удобно. А иначе -  като в рекламата: „Стекът е нашата религия”. Днес е Богоявление - ден, в който ни се показва Спасителят. Дали ще го познаем, или само ще цопаме по повърхността за кръста? На Ивановден утре запалват свещите в Желязната църква. Дано ни просветне и различим истинската от фалшивата позлата.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?