Следвайте ни

Имаше една приказка, в която...

viber icon

И това вече съм го писал някъде, но ми се ще да го повторя.  Като закачка към македонския ни  корен, преди време  децата ми  ми донесоха  армаган от Скопие - бутилка гроздова ракия. Добра ракийка беше. Но  бутилката съм си  я запазил заради посланието, което тя  с етикета си отправя,  не толкова  към консуматорите на съдържанието , колкото  към световната общественост. Цитирам дословно: "Со овоj божествен  пиjалок  сопругата на Александар Македонски Роксана го пречекува своjот сопруг залечуваjки му ги раните од долгите воени походи”. Пийваш ракийка, две и т.н. и ето го Александър Македонски до тебе, може и ти до него.  И ти на кон със сабя в ръка,  и ти славен и страшен! Като целия мекедонски народ! Нищо че според енциклопедиите ракията е измислена от арабите няколко века след Александър Македонски.  Важното е легендата да се поддържа.

Нещо става в македонската държава и  през тази седмица избухна в Куманово. И взе жертви -  полицаи и размирници. Едни казват, че размирниците са  албанци, наумили си да правят  Велика Албания. Други казват, че  дълго управляващият македонски премиер Никола Груевски е  подтикнал тези размирици, за да отвлече вниманието на  протестиращите срещу неговото управление македонски граждани.   Те пък, за да уверят международната общественост, че  г-н Груевски съвсем си е разпасал пояса, привеждат доказателства, че  като премиер на бедната им държавица  той си е поръчал мерцедес за  575 хиляди евро.  Може би  главата на славната държава търси днешното съответствие на  митичния жребец Буцефал, върху който се е  возил  Александър. За да доказва трудно доказуемата без ракия наследственост. Така или иначе има  опасни размирици до нашата граница и  те  развълнуваха политиците ни.

Националистите използваха повода, за  да покажат, че  познават в подробности политическия живот в Бивша югославска република Македония. Нали те си я смятат за временно откъснала се от майка България. Медийният професор Божидар Димитров  сподели  вижданията си, че  е много възможно изкуствено създадената държавица  да се разпадне, ако това е в съзвучие с интересите на САЩ. И че е доста по-малко възможно, но е възможно, при това разпадане източната част на Македония да се прикрепи към майка България. Като Крим и Донбас към Русия! Така де,  нещо се клати в Македония. Нали си спомняте, че имаше една приказка, в която нещо му се клатило на овена и лисицата тръгнала след него с надежда.

Възбудиха се и депутатите. Те питаха министър-председателя ни готова ли е държавата ни  да се справи  с огъня, който може да дойде от македонската ламя. Г-н Борисов им каза, че армията ни играе специализирани занятия по пресечен терен по този повод и край тази граница. Ден-два преди това, по повод на 9 май, парада в Москва и отношението на нашия президент г-н Плевнелиев към демонстрациите на сила, г-н професорът Божидар Димитров каза, че по численост нашата армия е равна на военния оркестър на Русия. И г-н Борисов намекна, че недолюбва македонския премиер г-н Груевски. Срещали се, договорили се за някои неща мъжки, арно, ама наследникът на Александър се прави на разсеян и не си спазва договорките.

И наследникът на Ахмед Доган в челната колесница  на ДПС - г-н Лютви Местан, не пропусна повода да изтъкне значимостта на т.нар. етнически модел на тяхната партия. Не са лишени от основания  твърденията на г-н Местан. Дали е заради теоретичните постановки в  този модел, или е заради благородния нрав на българските турци, но  у нас до кървави разпри на етническа и религиозна основа не се стигна.  Но пък това не беше пречка ДПС да се превърне в развъдник на трофейни корупционери. Нерядко с български произход. Справка - г-н Бисеров. Това пък дава основанията на г-н Радан Кънев и водените от него политици, самоназовали  се реформатори, да си поставят като цел номер едно отстраняването на ДПС от властта. В резултат г-н Местан и г-н Кънев се гледат лошо. Мисля, че на българските граждани с различен етнически произход им е все тая. Не им е било по-добре и във времената, когато ДПС и предшествениците на реформаторите заедно властваха и деляха по хайдушки.

През тази седмица наша национална телевизия  се възползва от готовността  на г-н премиера ни да разговаря с народа си в ефир. Нищо ново,  той се хвалеше, народът се оплакваше. И в стилистиката на този  диалог г-н премиерът ни  изрази съпричастие с народа, като разказа за полугладните си детство, юношество и младост. Грижил се за прасетата, зайците и  кокошките, за да има с какво да се изхранват. Опозиционният депутат Георги Кадиев не се стърпя и в своя блог аргументирано обясни, че г-н Борисов послъгва. При баща полковник от ППО и майка учителка не е било възможно детето Борисов да гладува, дори  и без да отглежда зайци за консерви.  Очевидно е, че г-н Кадиев е по-близо до истината, но това не го приближава до политическия успех. За разлика от г-н Борисов, „началникът” не му е дал харизма.

Хората, които се впечатляват от  разказаната  близко до вижданията им история, макар и скалъпена,  са много повече от тези, които търсят обективната истина. Нали някой беше казал, че политиката и истината са като деня и нощта, непрекъснато се преследват, но никога не се  събират заедно. И в дългите походи на това преследване се получават  тежки рани, преди всичко за обществото. Някой  може да попита какво мотивира политиците да обитават  хлъзгавия терен на това противопоставяне?  Най-вероятно  надеждата, че един ден ще вземат в ръцете си „божествения пиjалок” на властта и тогава...

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще гласувате ли на извънредните парламентарни избори през юли?