Имаме шанс да сме в ERM II след година

България е първата страна, която е готова да поеме предварителни ангажименти, за да влезе в Еврозоната и Банковия съюз

Не е пресилено да се каже, че след вчерашното заседание на Еврогрупата България премина в нов етап на своята интеграция в ЕС, сравним с решението за започване на преговори за присъединяване към съюза през 1999 г.  България започва процес на присъединяване към банковия съюз (т. нар. „тясно сътрудничество с ЕЦБ”), което официално трябва да се случи със заявление от българска страна до ЕЦБ. Очакването е този процес да отнеме около година и в края му страната едновременно да се присъедини и към банковия съюз, и към чакалнята за еврозоната, ERM II.

За да се присъедини към банковия съюз, България поема редица ангажименти, както е видно от официално изпратеното писмо от българските власти в края на юни до Еврогрупата, президента на ЕЦБ и заместник-председателя на ЕК Валдис Домбровскис (който отговаря за еврото). 

Никоя друга страна-кандидат за членство в еврозоната до момента не е поемала ангажимент за изпълнение на предварителни условия за членство в ERM II, каквото България прави с това писмо и с неговото официализиране вчера. Трябва да се отбележи обаче, че от времето на последните кандидатури за приемане на еврото (2004-2005 г.), ситуацията в еврозоната и цялостната архитектура се промениха значително, най-вече заради ефектите от кризата от 2008-2009 г.

През 2004-2005 г. в еврозоната нямаше банков съюз, а в момента той вече функционира с два от трите си стълба - общ надзор над банките от страна на ЕЦБ и общ механизъм за преструктуриране (на проблемни банки). Очевидно тези промени в самата еврозона, както и институционалните слабости на България са наложили този нов, много по-внимателен подход към допускане в чакалнята на еврозоната.

Договарянето на тези предварителни условия (известни също и като „пътна карта”) де факто цели да отговори на притесненията на тези страни членки на еврозоната, които имаха най-силни резерви към приемането на България. Не е тайна, че основните притеснения бяха и остават по линия на надзора над банковия сектор в страната. В един момент от преговорите това доведе и до поставянето на предварително условие към България за присъединяване към банковия съюз преди приемане в чакалнята на еврозоната. България до последно се противеше на това условие и заявяваше готовност да започне процес на присъединяване към банковия съюз веднага след като бъде допусната в чакалнята. В крайна сметка компромисното решение явно е било двата процеса да бъдат обвързани и присъединяването към банковия съюз и чакалнята да се случи едновременно - тогава и само тогава, когато България е готова за банковия съюз.

Освен ангажимента за засилване на банковия надзор чрез „тясно сътрудничество” с ЕЦБ и други мерки за банковия сектор в списъка от ангажименти, които България поема, присъстват и следните точки:

1. Засилване на надзора над небанковия финансов сектор - пенсионни фондове и застрахователи - чрез няколко конкретни мерки (редовно докладване по план за действие, приемане на нови насоки за оценка на активите и пасивите и въвеждане на надзорна система, съобразена с риска);

2. Адресиране на слабостите в процедурата по несъстоятелност, включително и в съдебната  фаза;

3. Засилване на правната рамка срещу прането на пари в унисон с последните европейски директиви в тази насока;

4. Подобряване на управлението на държавните предприятия.

Любопитно е, че в официалното съобщение на Еврогрупата след срещата изрично се споменава Механизмът за сътрудничество и проверка в сферата на правосъдието, чрез който ЕК продължава да наблюдава България. Изглежда няма да се разминем и без по-дълбоки и убедителни промени в съдебната власт от тези, които до момента виждаме.

Споменава се, че и при влизането в ERM II страната ще поеме нови ангажименти, т.е. този списък тепърва ще бъде допълван в процеса на присъединяване към самата еврозона.

В следващата около година българските власти ще трябва да свършат много. Отдавна страната не е имала такава висока цел, за която трябва да провежда сериозни реформи. Последната такава „котва” беше членството в ЕС, но оттогава външен натиск за по-дълбоки институционални промени не е имало. Ето че сега страната има златна възможност да си „оправи двора” или поне да започне да го прави, която в никакъв случай не трябва да се изпуска.

Времето е изключително малко и макар и да се споменава „около година”, изпълнението на условията не е обвързано с ясен краен срок. Едната година е пожелателна и това означава, че накрая страната или ще успее да убеди своите европейски партньори в готовността си, или ще бъде изхвърлена от центробежните сили в периферията на съюза. Своеобразен краен срок за изпълнението на всички условия и положително решение е изтичането на мандата на Европейската комисия следващата година (на 31 октомври) и избора на нова такава, както и изтичането на мандата на Марио Драги също в края на октомври 2019 г. Време няма и сега топката е в нашия двор - дали ще вкараме гол, или ще изпаднем от първенството, зависи само от нас.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?