И на тия ще им строим стадион за 50 милиона...

Локо Пд намери най-добрия момент да изригне след напускането на Бруно Акрапович и унизи градския си съперник Ботев с 6:0 в събота. След най-големия резил на жълто-черните в историята на пловдивското дерби футболните експерти още спорят откъде дойде фрапиращата разлика в класите - Локото ли е толкова силно, или Ботев отчайващо слаб. Безпристрастните коментатори клонят по-скоро към второто съждение.

Как за 2 години от изпечен евробоец, абониран за българския Топ 4, Ботев се превърна в боксова круша за отбори от чергата на Монтана и новака ЦСКА 1948, е въпрос, на който жълто-черната общност трябва спешно да намери отговор. И задължително трябва да търси причините в себе си.  През годините Ботев винаги е бил най-толерираният пловдивски клуб. В него са играли местните футболни аристократи с най-големите заплати. На гурбет в Ботев са идвали гръмки имена в треньорската професия, като се започне от Васил Спасов - Валяка през 60-те години на миналия век, Павел Панов през 90-те, Станимир Стоилов, Любо Пенев, Желко Петрович и кой и още не. Школата на канарчетата пък винаги е обирала най-големите таланти от Пловдив, региона, че и от столицата. Преди години - заради марката, а напоследък - заради условията за подготовка, които предлага базата в Коматево.

И след всичко това Ботев е в тотална организационна, финансова и спортно-техническа криза. В резултат представителният тим вече редовно яде бой с 4-5 гола и трябва да мисли за оцеляването си, преди да крои планове за велики мачове на Колежа.     

За целта е необходимо жълто-черната общност да анализира трезво защо никой не иска акциите на великия ПФК Ботев. В последните 3 десетилетия цяла дузина мастити предприемачи си загубиха бизнеса, докато се занимават с клуба. Обикновено запалянковците ги посрещаха с аплаузи и ги изпращаха с ругатни, а понякога - и със смъртни заплахи. В последните години всеки бизнесмен, решил да помага на Ботев, попада в следния дневен ред: първо го питат къде му е стадионът, после - къде му е селекцията, а накрая - къде му е школата и защо този или онзи е треньорът. В Ботев отдавна се държат като футболни императори и искат всичко и веднага. Запалянковците по правило разбират от всичко, но освен че критикуват, жълто-черните фенове настояват да контролират нещата в клуба, за чието съществуване някой друг да си харчи парите. Бизнесмените със стокхолмски синдром обаче май са на привършване. 

Ситуацията в Ботев е като в онзи виц за Иванчо, който отворил спалнята на майка си и баща си и като видял какви ги вършат, затръшнал вратата и казал: И тези ще ми казват да не си бъркам в носа!

Време е в Ботев да се смирят и наистина да заработят заедно за каузата си. А не да плетат интриги срещу поредния президент, назначения от него директор, треньора или играчите. Иначе и ние, необвързаните с клуба данъкоплатци, ще кажем като Иванчо: И на тези ще им строим стадион за 50 милиона...  Колежа все някога ще стане. Въпросът е кой ще играе на него и колко хора ще го гледат.