Следвайте ни

Харчим 200 млн. за спорт и изкуство. А кой ще управлява залите и стадионите?

viber icon

АЛЕКСАНДЪР КОНСТАНТИНОВ, БИВШ ЗАМ.- КМЕТ НА ОБЩИНА ПЛОВДИВ

 

Пловдив е град с хилядолетна история. В този смисъл развитието на града също трябва да се планира в по-дълги периоди от някогашните петилетки. Мандатът на един кмет е прекалено къс срок, за да се установи накъде е насочен векторът на инвестициите. На всичко отгоре заради малките собствени приходи на Община Пловдив планирането на градостроителството зависи в много голяма степен от парите, които ни дава държавата. В повечето случай те са решаващи за проектите, които се реализират под тепетата.

 

Анализът на капиталовата програма на общината от последните години показва, че векторът на инвестициите е насочен към културни и спортни проекти. Ще изброя само по-големите от тях: ремонт на Дома на културата "Борис Христов" (22 млн.), Археологически музей (3 млн.), Римския стадион (2 млн.), Малката базилика (3 млн.), Градската художествена галерия на ул. "Гладстон" (3,5 млн.), галерия „Капана" (1,5 млн.), спортна зала „Колодрума" (50 млн.), Зоопарк (4,5 млн. дотук), Голямата базилика (16 млн.). Само тези обекти, реализирани от 2008 г. насам, са на стойност 105 млн. лв. 

В момента се работи по реализацията на нови проекти в спортната и културната инфраструктура: кино „Космос" (5 млн.), спортна зала „Дунав" (4 млн.), плувен комплекс „Младост" (12 млн.), стадион "Христо Ботев" (25 млн.), стадион "Локомотив" (12 млн.), втори гребен канал (12 млн.), Небет тепе и Източна порта (8 млн.), Одеон и Античен форум (минимум  5 млн.). Общата стойност на тези проекти, които се очаква да се реализират през този кметски мандат, е над 85 млн. лв. Отделно са ремонтите на обекти в ОИ "Старинен Пловдив", които са на по-малки стойности, но не са малко, като обща стойност на инвестициите. Сметките показват, че за 15 години - в периода 2008-2023 г., в града ще се инвестират почти 200 млн. лв. в зали, стадиони, музеи и галерии.

Всичко това е чудесно, ако имаше баланс с инвестициите в транспортната инфраструктура. За същия период имаме реализирани само три нови транспортни обекта - източното платно на моста на Герджика, бул. "Проф. Цветан Лазаров" и първият етап на бул. "Северен". Общата стойност на тези два обекта не надхвърля 17 млн. лв. Всичко останало е ремонт и замяна на паважните настилки с асфалт без един квадратен метър разширение на пътната инфраструктура, която изостава драматично спрямо темпа на нарастване на автомобилите в града. Всяка година автомобилите в Пловдив се увеличават с няколко хиляди, а за 15 години броят им е удвоен.

От 2008 година се планира разширението на основни градски булеварди - "Ал. Стамболийски", Пещерско шосе, "В. Априлов", "Македония", Голямоконарско шосе, и още десетина важни улици. Това не са нови обекти, но са изключително важни за облекчаване на трафика в града. Отделно можем да изброим още над 10 големи нови проекта, които са много важни за транспортната инфраструктура - подлеза "Модър -Царевец", Южната тангента, продължението на бул. "Северен", нов мост на бул. "Копривщица", надлеза Кукленско шосе - Асеновградско шосе, пътните връзки с бъдещия пробив под Централна гара и т.н. Това са големи проекти, които изискват над 100 млн. лв. инвестиции.

Очевидно е, че се налага да се търси кредитно финансиране за тези проекти, защото те не са по-маловажни за развитието на града от културните и спортните обекти, ако не искаме трафикът съвсем да блокира в следващите 5-10 години.

Приоритетите какво да строим обаче се залагат от управниците, които си избираме. И за съжаление, засега няма как ние, гражданите, да им вменим какво да строят с парите от нашите данъци.  

Видно е, че когато планират капиталовата програма, кметовете се съобразяват първо с интересите на фенските маси,

които лесно се превръщат в ударни отряди в изборно време. С реализацията на подобна едностранчива инвестиционна политика обаче управляващите сами скачат в друг капан. Повечето културни и спортни обекти не могат да се издържат с постъпленията от билети. Собствените приходи на тези общински звена не покриват и издръжката им.

Така всяка година разходите на общината за поддръжка на спортни и културни обекти се увеличават. Примери има достатъчно - спортната зала „Колодрума", увеличението на персонала и разходите на ОИ "Старинен Пловдив", градските галерии и т.н. Същото се очаква да се случи със зоопарка, плувния комплекс, втория гребен канал и т.н. Хубаво е местната власт да е социалноотговорна и да се грижи за спорта (който е и здраве) и културата. За целта обаче трябва да реформира смело данъчната си политика, защото сега собствените приходи не стигат.

Община Пловдив не е достатъчно богата за такава масирана инвестиционна програма в културните и спортните проекти. Такса увеличението на текущите разходи и субсидиите за култура и спорт са за сметка на ремонта на уличната мрежа, зелената система и паркоместата. Докъде може да се води такава политика, ще стане ясно през годината, когато видим отчетите на бюджета.

Развитието на един град е баланс между многото различни интереси и секторни политики

Когато наличните финансови ресурси са силно ограничени, е още по-важно ръководството на общината да насочи малкото ресурси към най-тежките проблеми на града. В противен случай ще имаме тежки деформации и влошаване на градската среда. Ако новият кмет не се окаже достатъчно смел, че да каже откровено на съгражданите си: Ще харчим толкова, колкото сме изкарали! А за повече - ще трябват по-високи данъци или реформа в администрацията.

Все неща, от които управниците на Пловдив много се страхуват, макар винаги да са високи и здрави мъже.          

Още от категорията

Виж всички

Коментари (2)

MOPU

05.03.2020 | 11:46

Pročitajte svima pozdrav moje svjedočenje. Zovem se Katica Kamenić, porijeklom sam iz Bugarske, želim iskoristiti ovu sjajnu zlatnu priliku da dam opipljivo svjedočanstvo o tome kako sam nedavno dobila zajam od 60 000 eura. Prije sam tražio kredit i kasnije su me prevarili. Pokušao sam ponovo i upoznao sam ženu poput mene koja mi je bila spremna i voljna pomoći da dobijem kredit uz kamatnu stopu od 2%. Rečeno mi je da je zajmodavac i žena kojoj vjerujem, pa sam odlučio kontaktirati s njom i ona mi je pružila priliku da podnesem zahtjev za kredit od njene tvrtke koji sam lako dobio, ali objašnjenje je da sam dobro dobio moj kredit zdravlje i s manje stresa. Ako vas zanima zajam, možete joj se obratiti e-poštom: ([email protected]) ili ([email protected])

Отговори
0 1

бг смешки

05.03.2020 | 10:20

за да може някой да прибере поне 50 % от парите ...за тва са тия проекти ! така държавата няма как да се оправи никога .....

Отговори
0 3

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще ходите ли на море и къде?