Гонзо или Би Би Си плачат за очила заради тревата на Колежа

България победи Северна Ирландия с 1:0 и това не е новина, тъй като сме го правили доста по-убедително в миналото. Явно футболните реалности у нас са съвсем други и се радваме и на малкото - повече хъс у националите ни, повече фенове по трибуните, нов стадион и експресно рехабилитиран тревен терен. Всъщност последното е спорно.

„Настилката на стадион „Христо Ботев“ приличаше повече на терен след края на мач по ръгби, отколкото на международно футболно игрище”, написа в коментар след мача България - Северна Ирландия колегата от BBC Sport NI Анди Грей.

Ирландецът разказва: „Теренът бе накъсан още от самото начало, тъй като играчите на двата отбора се бореха за всяка педя земя. С напредването на мача ставаше още по-лошо, тъй като на повърхността се събираха извадени чимове.“

Когато беше попитан за терена след мача, защитникът Макнеър стигна дотам, че каза, че е „ужасен“. Мениджърът О'Нийл добави, че е в толкова лоша кондиция, колкото не е виждал „от много време“, добавяйки,  че не е приемливо.

Бранителят на Ливърпул Брадли беше малко по-дипломатичен в отговора си, тъй като усмивката на лицето му казваше толкова много за чувствата му, колкото и думите му. „Играл съм и на по-добри терени, определено - каза той. - Няма място за извинения обаче". Теренът не беше страхотен, но и двата отбора трябваше да играят на него."

Това е мнението на гостите от Белфаст, което

се разминава коренно с това на президента на БФС Георги Иванов.

 

Ирландците: Шутираме и тревни шрапнели летят около топката

 

„Теренът, който имаше проблеми преди две или три седмици, в момента е перфектен, и можем само да им благодарим за това, което беше извършено“, каза Иванов пред репортери.

В крайна сметка, важно е да се обясни какво е свършено. За три седмици шефовете на „Ботев“ прекратиха заниманията на отбора на стадиона и започнаха „рехабилитацията“. Апропо, това е много силна дума за стореното. А то е - подменени са 200 квадратни метра от тревната настилка. Това е основно във вратарските полета и още две големи кръпки откъм трибуна „Изток“ на ъгъла с „Южната“. За информация - целият терен е около 5 дка (5000 кв. м).

В началото на ремонта от „Ботев“ се оплакаха, че температурата на тревния слой стигала до 61 градуса и лошата вентилация била причина за проблема с гъбичната инфекция и подобно нещо щяло да се повтори през зимата.

Впрочем в „Ботев“ не са прави за това, че проблемът ще се повтори - просто той ще си продължава, тъй като и сега не е отстранен. В този аспект преместването на концерта на Горан Брегович от стадион “Христо Ботев” в Панаира се оказа безсмислена работа, тъй като 

теренът трудно може да се съсипе повече, отколкото е сегашното му състояние.

И така, направеното преди мача със Северна Ирландия помогна на Пловдив да види официален мач на националния отбор след пауза от над 35 години. И кошмарът на Гонзо, свързан с Колежа, да приключи. Помните как той се опитваше да изкара пловдивчани виновни, че не искат да приемат двубоя с Унгария. А простата истина е, че стадионът не беше готов, както и сега, примерно.

 

 

В доклада си делегатът от Лихтенщайн няма начин да не отбележи състоянието на терена, тъй като в УЕФА държат много стриктно на този аспект от домакинството.

Хубаво е в „Ботев“ да кажат пред феновете си какво смятат да правят с терена, тъй като с приближаването на дъждовния сезон тази трева я “пиши бегала”. Качамакът ще е пълен, а връщането на „канарчетата“ на базата в Коматево е задължително. За капак - тя и там тревата е на ръба на допустимото.

Така в Лудогорец решиха проблема с хвърчащите чимове през 2019-та

 

Въпросът с “рехабилитацията” трябва да бъде изяснен, тъй като в „Ботев“ продължават да се правят на „ни лук ял, ни лук мирисал“ и продават пакетни билети за следващите три домакинства - срещу „Левски“, „Славия“ и „Черно море“. Едно е обаче фенът да си купи билет за “Христо Ботев”, а друго - за базата в Коматево. Отливът бе видим на мача със "Спартак" (Варна). Запалянковците трябва да знаят какво се случва и къде ще гледат. А дали „пакетно” или избирателно, те си решават.

В крайна сметка, май е време от Община Пловдив 

да погледнат по-сериозно как се стопанисва тяхната собственост, 

каквато се явява стадионът. На тези, които са забравили, ще припомня, че задължение на наемателя (ПФК „Ботев“) е да поддържа собствеността (в случая терена) във вида, в който го е получил.

Хубаво е да се създаде комисия, която да анализира причините за този тотален срив на тревното покритие, и виновните да станат ясни.

Всъщност от опита ми със спортните проблематики в Пловдив знам, че създаването на комисия само задълбочава проблема. Не вярвате? Ето ви един пример.

Представете си зимата на 1998 година, кмет на Пловдив бе левскарят Спас Гърневски. „Ботев“, „Локомотив“, „Марица“ и „Спартак“ го бяха закъсали яко с парите и фалитът чукаше на вратите им. Тогава градоначалникът събра шефовете на клубовете и журналисти в барчето на старата база на БФС на Главната. След десетина минути високопарни слова, тежък разговор с тогавашния треньор на „Марица“ Петър Курдов („Петьо, с твоите голове срещу ЦСКА удължи живота ми с 10 години“, каза Гърневски) кметът обяви създаването на Комитет за спасяването на пловдивския футбол. И да ви кажа, човекът успя. Е, почти. Слушайте внимателно, няма да повтарям - същата година „Локомотив“ изпадна в „Б“ група, „Марица“ се свлече във „В“, а „Спартак“ стигна до окръжно ниво. Впечатляващо!

Чимовете от Гърция за вратарските полета

 

Ето затова нямам вяра на комисиите, но нещо трябва да се прави с този терен. Да припомня, че на 12 октомври там трябва да играем с Люксембург.

Ако не се намери решение, ето ви едно: поканете националите на Северна Ирландия и им дайте един маркуч, ще оправят всичко. Сигурно ви е направило впечатление колко усърдно прибираха и тъпчеха чимовете. Защото при техния климат и нивото на отборите, в които играят, подобно нещо е нормално. А в Пловдив?