49

Голямата цел: Парк „Родопи” и зелен клин към планината, а не села на килограм

Руси Чернев, главен редактор на в. "Марица"

 

Идеята за приобщаването на различни населени места край Пловдив към големия град не е от вчера. Върху нея са се упражнявали почти всички пловдивски кметове в годините на прехода. И нито един не свърши нищо по въпроса дори когато пловдивските градоначалници са имали комфорта да управляват в пълен синхрон с централната власт, както бе в силните години на ГЕРБ и кметуването на Иван Тотев. Властниците не забиха и един пирон за прословутата административна реформа, макар да имаха в личните си телефони номерата на депутатите от управляващата коалиция и ресорните министри. Явно тогава са се занимавала основно за застрояват Пловдив и не са имали време, пари и реален интерес да "инвестират" и в съседните населени места. А сега е дошло и това време.

Да, на всички е ясно, че кожата на града отдавна отесня. Пловдив се задъхва, измъчван от презастрояване, мръсен въздух, недостиг на зелени площи и превишаване на нормите за шум. Точно затова в последните години градските ВИП-ове тръгнаха да се изнасят към селата от Родопската яка. Странно е, че същите хора сега искат да привнесат елементите на градската среда, от която избягаха, в Белащица и да прехвърлят проблемите от болната глава на здравата.

За визионерите и градостроителите отдавна е известно, че Пловдив се е превърнал в център на агломерация и живее в естествена свързаност със съседните територии. Много пловдивчани работят в индустриални зони, изградени в съседни общини. Сметищата, където се депонират отпадъците, генерирани в Пловдив, се намират в „чужди” землища, така е и с пречиствателната станция. С инертни материали от кариерите, разположени в селата край Пловдив, се строят пътища в града, същите се влагат в стотиците жилищни комплекси. В същото време хората от съседните общини ползват културната, спортна, образователна и здравна инфраструктура на Пловдив, като си плащат за услугите. Във всичко това няма нищо неестествено.

Приобщаването на едно село към големия град няма да реши нито един съществен проблем на Пловдив. В този смисъл е любопитно какъв точно интерес стои зад този неистов напън на пловдивските управници Белащица да се превърне от село в квартал сега и веднага, като загуби всякакви възможности за самостоятелно развитие.  

Ако въпросните властници наистина мислят за бъдещето на града и хората, би трябвало да започнат от там, където навремето спря бившият кмет Спас Гърневски. Приобщаването на парк "Родопи" към Пловдив е наистина съществена цел, защото той е изграден от пловдивчани и съществува заради тях. Едва след нейното реализиране може да се натиска за административна реформа, която да осигури на града зелен клин към планината с отговорности към пътната инфраструктура и петте села в подножието на хижа „Здравец”.

Другото е демагогия и още нещо.

А ако Белащица смята, че Пловдив много иска да й помогне да реши проблемите с детската градина, пътищата и физкултурния салон, нека заповяда. Но хората в селото трябва да знаят, че заедно с яслите и забавачките вървят и пловдивските оазиси от бетон.

Анкета

Кой е най-добрият изход от политическата криза у нас?