71

Глас народен: От Капките и Денсинга до политическите имитатори

Какво е дал Пловдив на България и какво продължава да дава?

Първо, има тази възможност като най-стария жив град в Европа. Отделен е въпросът, че е едно да си жив толкова дълго в земите на Англия например, друго  - в тези ветровити ширини, през които са преминали от Филип Македонски до Альоша, а някои са се бетонирали тука.

Но въпреки това Пловдив живее и дава. Дал е министри, премиери, първата българска гимназия, първото издателство, първия следосвобожденски вестник „Марица“, дал е и столицата на България дори (София нямаше да я има, ако Пловдив жертвоготовно не беше се отказал да бъде столица на Източна Румелия в името на обединението). Дал е Стефка Костадинова и Христо Стоичков. И винаги е случвал. Само с другаря Жан не се получи, но пък когато заплатата ти падне до 3 долара месечно, всичко следващо е повод за оптимизъм.

И ако в последно време Пловдив позакъса в даването на политици, веднага се компенсира с таланти. 

То не може само политици, трябва и таланти! 

Зомбори триумфира в „Като две капки вода“,  д-р Неделя Щонова - в  "Денсинг Старс". Браво на победителите!

Защото едно е да победиш на избори, които напоследък се радват на такъв зрителски интерес, че ако бяха частна телевизия, отдавна да е фалирала, а друго - в две шоута, дето докарват младо и старо до истерични вълнения и вълни от съпричастност.

Шоутата заинтригуват електората на републиката, изборното шоу - не. Защо? Ами защото абсурдното поведение почти винаги е причинено от имитиране на онези, на които не можем да приличаме. Казал го е Самюъл Джаксън.

Отечествените политици дават мило и драго (е, не чак постове и привилегии), за да блеснат на политическия денсинг, мъчат с всички сили да подражават на автентичните участници в автентичното шоу, вирят крака, правят чупки в кръста, готови са и на пози за 18+, белким привлекат вниманието и на най-младите избиратели, но не се получава. Не заинтригуват, не вълнуват публиката, не могат да я провокират да си даде гласа за тях, както с радост си го дава (хем и си плаща) за някой от шоуто. Да не говорим, че някои избираеми и си плащат (от двайсет до сто лева на глас), и пак не успяват, сиромасите!

Страшно им се иска на господа избираемите

да са като две капки вода с Чърчил например. Или с дьо Гол, 

или да докарват Маргарет Тачър поне на физиономия, да наподобят Джон Кенеди, а по-левите  - Фидел Кастро или Анджела Дейвис. Опитват да ги имитират на политическата сцена, но не става. Публиката - рехава, рейтингът им нисък. Ако някой чуждестранен спонсор, от запад или от изток, е инвестирал в тях, да му мисли.

С абсурдното си (според Джаксън) поведение господа избираемите няма да дочакат всенародна любов, а само ще са в състояние на очакване  - в очакване на Годо. Ще го разберат, ако отидат на театър, но като зрители, а не само като самодейни актьори в театъра на парламента. Като на всичко отгоре взимат заплата в пъти по-голяма от тази на професионалните актьори.

Та така, засега да се радваме на талантите, които Пловдив дава на България и света! И ако някога господа избираемите имитатори приключат с абсурдното си поведение (ако дотогава не сме се превърнали в най-абсурдната държава не само в Съюза, но и в Европа), може и господа избирателите да откликнат. Защото това е процес на взаимност.

Така е било и преди 8000 години, откакто Пловдив го има.

Оцени новината

Оцени новината
2.6/5 от 5 оценки
2.6/5 от 5 оценки

Анкета

За кой отбор ще стискате палци на Евро 2024?