Следвайте ни

Георги Марков: Не бива да имаме само един голям брат

Анализ на акад. Георги Марков, политик, ексдепутат, конституционен съдия 1994-2003


На 11 ноември 1918 г., преди 100 години, на гара Компиен недалеч от Париж в щабния вагон на маршал Фердинанд Фош, който командва съглашенските сили, германската делегация подписва примирие, което слага край на военните действия през Първата световна война (1914-1918 г.). След това настъпва демобилизация и разоръжаване на германските войски, последвани от окупация на територии на Германия. Първата държава от Тройния съюз, която капитулира още на 29 септември, е България, последвана от Османската империя и Австро-Унгария, накрая е Германия. Историята не се повтаря едно към едно, но понякога обстоятелствата се наслагват и може да се стигне до погрешни решения. Не споделям това, което говори френският президент Еманюел Макрон и някои политолози, че днес ситуацията в света много напомня на тази от навечерието на Първата световна война. Това не е така, защото тогава се води борба за световно господство и преразпределяне на света.

Германия по онова време е една млада политическа сила, която иска да получи своето. Тя иска от европейска да стане световна сила и да измести от това място Британската империя. Сблъсъкът е между Германия и Великобритания. Днес тези две държави не играят тази водещ роля, защото има други велики сили с по-решаващо значение, като Китай и САЩ. Китай е единствената възкръсваща империя, всички останали велики държави са преходни. Той няма как да бъде спрян, защото това е народ с 5000 години цивилизация. Когато в Европа не сме знаели, че има барут, компас, печатна машина, в Поднебесната те вече са съществували. Трябва да преодолеем евроцентризма. Когато през 1914 г. Австро-Унгария обявява война на Сърбия се говори за една Трета балканска война.

Една поредица от действия на Великите сили преобръща всичко и се стига до голяма война. Трябва много да се внимава от един местен конфликт да не се стигне до световен, защото той не може да се спечели. Още по време на Карибската криза (1962 г.) президентът Джон Кенеди казва на съветския лидер Никита Хрушчов, че ядрената война не може да се спечели, по тази причина трябва да се търси примирие. Трябва да бъдем много внимателни, защото има болни амбиции на лидери, има стопански интереси, задкулисни сделки. От Първата световна война цар Борис Трети (1918-1943 г.), който преживява и трите войни и абдикацията на баща си, научава един болезнен урок, че България не бива да се обвързва до край само с една велика сила.

Трябва да се преодолее сателитният синдром в българската външна политика, защото той е съдбоносен. Първоначално сме обвързани с Царска Русия, за която дядо Петко Славейков пише, че "кат Русия няма втора, тъй могъща на света“, но преди 100 години тази империя рухна безславно. Имаше кайзеровия Райх, който щеше да изтласка от моретата британския флот, но и той рухна. Беше заместен от 1000-годишния Райх на фюрера, но той изкара само 12 години и ние изгубихме заедно с него Втората световна война. След това великият СССР с непобедимата си армия се разпадна толкова неочаквано, че чак Роналд Рейгън е учуден. Не бива да имаме един голям брат, към който да се привързваме изцяло.

Коментари

За да публикувате коментари трябва да имате профил в сайта

Коментари (0)

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?