Следвайте ни

„Фолксваген“ в Пловдив: По-малко арбайт, повече айляк

Пловдивчани бяха решили, че са постигнали всичко, и в жегата кротко лежаха върху лаврите на Европейска столица на културата. Но призивът на Бойко Борисов: „Да се преборим за завода на „Фолксваген", ги зареди с нов импулс за битки и победи.

Първа кипна харамийската кръв на "Кючук Париж" и в обстановка на пълна секретност в една квартална градинка бе учреден Таен революционен комитет (ТРК) за примамването на германския автомобилен гигант под тепетата.

„Ще открият 5 хиляди работни места. Инвестиция за 2 млрд. лв. е това, не е шега! Дали да не се прекръстим на „Кючук Берлин“? Това ще зарадва немците", даде идея 97-годишният бай Санде. Присъстващите леко изтръпнаха, но решиха да я включат в официалната оферта.

Върховното командване на ТРК командирова Стефчо Автографа във Волфсбург, който с неустоимия  си чар и филигранно владеене на немския език успя да събере подписите на целия висш мениджмънт на „Фолксваген". Стефчо обаче се увлече в мисията и овърша цяла Германия на изток и на запад. И се върна с автографите на мениджърите и акционерите в BMW и „Даймлер Бенц". 

„Сега всичките са ни вързани в кърпа - кеф ти мерцедес, кеф ти ауди, кеф ти баварец", докладва доволен Автографа пред водачите на ТРК, чиято самоличност се пазеше в строга тайна.

Събраните от Стефчо Автографа оригинални подписи и почерци на германските автобосове послужиха за подправянето на всички необходими документи на „Фолксваген" за купуването на земята и построяването на завода на север от града.

Работата беше опечена, но заговорниците осъзнаваха, че германците, макар да са простодушен народ, си пазят кесиите. И само с фалшификации трудно ще бъдат увлечени към святото дело. Затова решиха да ги прелъстят другояче, надвивайки конкуренцията на турския Измир и софийския Кремиковци.

Революционният комитет пусна в „Дойче веле", „Билд" и ARD пропагандни статии и клипове, в които старателно се уточнява в какво Пловдив е най. Най-старият жив град на Европа с най-дългата пешеходна улица на континента, по която се разхождат жените с най-дългите крака на света, и като се умориш да ги зяпаш, можеш да седнеш и да опиташ най-вкусната храна и най-пивкото вино.

Творческата фантазия на писачите се отприщи и немските медии бяха залети с пикантни истории как Орфей свирил на откриването на Античния театър, Херкулес и Спартак се борили на Римския стадион, Дионис и вакханките гуляли под Джамбаз тепе, Христос превърнал водата в асеновградски мавруд, а готите страшно харесали Филипопол още през 251 г., но кой знае защо го изпепелили.

Заверата, която вече се водеше от една известна кръчма в Кючука, продължи с типични за партизанския маркетинг средства.

Сръчни скулптори в потайна доба  преобразиха автомата „Шпагин", който държи Альоша, на немски „Шмайзер".

Диверсанти проникнаха в архива и успяха да подправят решения на Общинския съвет, с които преименуваха тепетата и кварталите - например Бунарджик стана Бисмарджик, Джендема - Хегела, Джамбаз - Фауст тепе, Таксим -Максимилиан (на краля), Сахат - Саксония тепе, а Небет, естествено, стана Меркел тепе. Лаута бе преименуван на Лайен в чест на новата шефка на Европейската комисия.

Всички усилия на ТРК обаче се оказаха напразни. Каменните немски сърца продължаваха да вехнат по Измир и Кремиковци. Тогава отчаяните конспиратори пуснаха в ход последното си оръжие. Облъчиха германската публика с уроци по айляк - пловдивското изкуство да се забавляваш безгрижно, дори и когато официално се водиш на работа.

Кампанията претърпя съкрушителен успех. Немците най-накрая разбраха, че на този свят освен бачкането съществуват и други хубави неща, за които си струва да живееш.

Премиерът преряза лентата на откриването на новия завод на „Фолксваген" край Пловдив с думите: „По-малко арбайт, повече айляк". Немските мениджъри, които вече бяха поживели под тепетата 6 месеца по време на строежа, изръкопляскаха припряно и се питаха един друг къде е барът. 

 

 

Руслан Йорданов

Журналист

Руслан Йорданов е културен и политически репортер. Магистър по журналистика от СУ „Св. Кл. Охридски“. Носител на награди за журналистика „Черноризец Храбър“ (2010 г.) и „Пловдив“ (2017 г.).   Още

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?