Следвайте ни

Феноменът Джамбазки и патриотичните евроидиоти

Футболистите на Левски, станали известни с провалите си на международната сцена през последното десетилетие, вече не са единствените претенденти за званието „българските евроидиоти“. Палмата на първенството напоследък им е оспорено от лидерите на ВМРО, Атака и НФСБ, които участват в управлението на България под името „Патриотичен фронт“. Докато техните събратя от Великобритания до Унгария се канят да прекроят политическата карта на континента, като нахлуят мощно в Европейския парламент, застрашавайки първенството на ЕНП и ПЕС, българските патриоти решиха да разтурят дружината в най-важния момент. Трите формации ще се явят поотделно на изборите на 26 май, с което рискуват нито една от тях да не изпрати свой човек в Брюксел. Като добавим към действията на Патриотите и тези на бившите  партньори на ГЕРБ в управлението от Реформаторския блок, които също тръгнаха към Европа всеки по своя път, има опасност стотица хиляди българи да останат без представителство в ЕП. А гласовете им да бъдат преразпределени към тези на основните сили. Абсурдното е, че при този сценарий Патриотите индиректно ще налеят вода в мелницата на основния си местен опонент - ДПС. Докато ГЕРБ и БСП с различна тактика мобилизират твърдите си ядра, Патриотите правят всичко възможно, за да объркат своите. А те никак не са малко, ако се вярва на последните социологически проучвания. Макар днес коалицията да се движи като орел, рак и щука, именно свързаният с нея

Ангел Джамбазки е най-одобряваният наш представител в Брюксел.

Според актуалната в момента анкета на  marica.bg 45,3% от участвалите в гласуването отговорят, че Джамбазки е евродепутатът, защитаващ най-добре интересите на България в ЕП. Вместо да използват инерцията от неговата работа в Брюксел обаче, Патриотите се разделиха месец преди вота. В резултат дори бъдещето на Джамбазки в Европейския парламент виси на косъм.

Това обаче не е единствената беда за коалицията. Привържениците им днес се питат дали за Каракачанов, Сидеров и Симеонов има обратен път към общи действия след евровота, или изборите на 26 май ще сложат края на патриотичното обединение. Което пък ще постави на карта бъдещето на кабинета „Борисов 3“. Някои анализатори вече потриват ръце и търсят още по-далечен отзвук от европатриотичния тюрлюгювеч. Според тях резултатите от изборите на 26 май ще определят действията на основните политически сили и за местните избори наесен.

Каква е ситуацията в Пловдив?

Освен битка за бъдещето на ЕС и България и проверка за моментната електорална подкрепа за ГЕРБ и БСП, вотът на 26 май ще е тест и за кондицията на местните партийни структури. Резултатите ще покажат кои каква роля ще получи наесен. В този смисъл пловдивчани все още чакат отговор на основния въпрос - ще се кандидатира ли Иван Тотев за трети мандат.  А развитието на ситуацията подсказва, че именно в края на май лидерът на ГЕРБ - Пловдив може да изживее своя звезден миг в политиката. Да, днес кметът има други грижи заради интереса на прокуратурата към дейността на подчинените му структури, забавената реализация на важни проекти като зоопарка, площад „Централен“ и „Модър - Царевец“, трудния старт на Водния цикъл и сътресенията в партията около „Апартамент гейт". Новините от столицата сочат, че Тотев по-скоро няма да е следващият кандидат на ГЕРБ за кмет. Опонентите му обаче ще трябва да си посипят главите с пепел след 26 май, когато именно в Пловдив ГЕРБ ще постигне най-високия резултат. Защо ли? Ами защото единствено ГЕРБ, БСП и ДПС се интересуват реално от европейските избори. В Пловдив обаче ДПС е кръгла нула, а БСП едва през последните месеци надига глава. Двете партии едва ли ще успеят да мобилизират електората си през май. Ромите също ще са пас, защото никой още не ги търси с оферти за гласовете.

На линия обаче ще са активът на ГЕРБ, местната администрация и различни стопанскисубекти, близки до местната власт. Те ще отидат масово до урните и в общата евроизборна меланхолия ГЕРБ - Пловдив ще надскочи значително резултатите на конкурентите си, както и тези на самата партия в Бургас, Стара Загора, София и Русе, където управляват уж най-успешните кметове. В същото време основният опонент на Тотев в Пловдив Славчо Атанасов едва ще събере и 1000 гласа като кандидат за евродепутат в листата на НФСБ. Тогава човекът вот Цветан Цветанов ще отиде при големия началник и ще му каже: Е, и какво правим сега с Пловдив? А когато цифрите говорят, и Борисов мълчи. И Иван Тотев най-вероятно ще получи номинацията за трети кметски мандат.

Дали ще го спечели, е друг въпрос, защото местните избори не си приличат никак с европейските. В тях битката освен между партии и политики е и между личности.

Славчо Атанасов веднъж вече възкръсна от пепелището на забравата,

в което побързаха да го изпратят опонентите му след провала на парламентарните избори през 2013 г.. Тогава бившият кмет се яви като кандидат на коалицията ЛИДЕР-НИЕ и едва събра 3000 гласа. Две години по-късно обаче събра на първи тур в пъти повече, а на балотажа загуби с разлика в статистическата грешка.

Така че - за местните избори пилците ще се броят наесен. Вотът на 26 май обаче ще разсече възела за това, дали ще имаме кметски избори под индиго през ноември, или битката за „Стефан Стамболов“ 1 този път ще се води по друг сценарий и с нови действащи лица. 

Руси Чернев

Главен редактор

Руси Чернев е завършил Българска филология. През 1992 г. започва работа във в. „Марица. В периода 1997-1998 е главен редактор на „Стандарт Пловдив“. От октомври 2013 г. е главен редактор на „Марица“.   Още

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?