2374

Фанфари за Пламена! В халето на "Лаута", не в Общината

Пловдив отново има своя голям шампион. Пламена Миткова, която след месец ще навърши 18, покори световния връх на първенството на планетата по лека атлетика в Колумбия. С резултат 6,66 м състезателката на „Локомотив” отказа от спора за златото в дългия скок далеч по-опитните си опонентки във възрастовата група до 20 години.

В последните 48 часа Пламена Миткова и треньорът ѝ Ивайло Русенов са сред най-търсените от медиите българи. За традиционните рекламни снимки ги чакат разни партийни, държавни, общински и спортни ръководители в София и Пловдив. Успехът на Пламена наистина заслужава аплаузи и фанфари. Преди да се наредят пред камерите и обективите обаче,  градските велможи би трябвало да се запитат с какво помогнаха за успеха на Пламена, Ивайло и клуба им Локомотив (Пд). И преди да поръчат плакетите и букетите, би трябвало да си посипят главите с пепел и да кажат поне едно „извинете”. Официалното посрещане на шампионката пък ще е добре да се организира пред лекоатлетическото хале на „Лаута”, а не в Общината. Залата е реновирана отвън и става за снимки. Проблемът е единствено, че ако на някои от официалните лица им се приходи по нужда, ще трябва да се крият в храстите. А там могат да станат жертва на папараците и да станат за смях. Защото залата, в която тренира Пламена Миткова, все така си няма WC, баня и съблекалня.

Преди години спортният министър Красен Кралев по поръка на премиера Борисов отпусна на два транша над  половин милион лева, за да се оправят покривът и фасадата на сградата и да се сменят настилката и дограмите. От загриженост или за да се натегне пред началника, тогавашният кмет на Пловдив Иван Тотев обеща, че ако държавата наистина даде за халето въпросния половин милион, Общината веднага ще сложи още толкова, за да имат атлетите нормална зала.

И така - до днес.

Близо 3 години минаха от мандата и на сегашния пловдивски кмет, но халето все така няма баня и съблекалня. Има климатици, но не духат, защото няма табло, от което да бъдат захранени. Парите за строежа уж са осигурени, първата копка  бе направена тържествено миналото лято. Злополучният изпълнител обаче взе аванса, отля две плочи и хвърли кърпата, явно решил, че в този обект няма обичайната за Пловдив норма на печалба. Зимата скоро пак ще чукне на вратата, а стотиците възпитаници на клуба, който от години е в топ 3 на национално ниво, пак ще трябва да студуват и да се чудят как да се предпазят от травми, докато тренират.  

Между другото, суперуспешният в атлетиката Локомотив си няма нито стадион, нито зала за силова подготовка, та се налага треньорите и състезателите да обикалят немили-недраги чуждите писти и частните фитнеси, за да печелят медали за Пловдив и родината.

Градската власт под тепетата отдавна е длъжник не само на този клуб, а и на целия спорт.   

Ако не броим футболните Ботев и Локомотив, волейболната Марица и баскетболния Академик, младежите, които си вадят хляба като професионални спортисти, в Пловдив се броят на пръстите на едната ръка. И това в град, който навремето имаше по четирима шампиони от една олимпиада. Въздухът над Пловдив е същият, гените на децата - и те. Тук са и треньорите, които създаваха големите спортисти навремето. Както се вижда, от тях занаята са прихванали и младите специалисти като Ивайло Русенов, които явно знаят как се правят атлети от световна класа.

Това, което се е променило, е отношението на държавата и Общината към спорта. Повечето млади се готвят при спартански условия, често без никакви финанси, медицинско обслужване и възстановяване. Да не говорим за помощ от науката. Когато навършат пълнолетие, 99% от талантите разбират, че са тренирали за здраве, а неимоверните усилия и лишения са били напразни.  Срамно за 400-хиляден град като Пловдив с близо 500 млн. бюджет и десетки многомилионни компании, които правят бизнес тук!

Преди години написах, че ако съперничките на Габи Петрова от големите атлетически форуми научат в какви условия се готви равностойната им опонентка, ще си хвърлят медалите в Марица. Сега нейният Локомотив има своята нова голяма шампионка в лицето на Пламена Миткова, но за съжаление, нищо на "Лаута" не се е променило. Пламена идва със сака в ръка, преоблича се, тренира и си отива вкъщи, за да се изкъпе, преди да иде на училище в Строителния техникум. Всичко това прави успеха на Пламена още по-значим. 

Поклон пред талантите на Пловдив и техните треньори!

Но само поклони и фанфари не стигат. Съвсем скоро на дневен ред пред Пламена ще дойде въпросът как ще продължи кариерата ѝ догодина, когато ще трябва да избира - дали да продължи да дерзае по трънливия път на професионалния спортист, или да отива да учи и да си търси късмета в друго житейско начинание. Защото е ясно - родителите и треньорите не могат сами да отглеждат големите шампиони, да се грижат за тях безкрайно дълго и да плащат за подготовката им. Трябва  помощ и Общината е първата, която трябва да я осигури. А това не е чак толкова трудна задача. Ако кметът съкрати по някой друг щат в екипа на ресорния си заместник по спорта, в Дирекция „Спорт” и в отдела към „Жилфонд”, който уж отговаря за спортните имоти, ще се намерят пари за заплати на поне 10 състезатели в индивидуалните спортове, които да продължат да се развиват и след като навършат пълнолетие. Пак кметът е този, който може да мотивира местния бизнес да помага. 

В противен случай Пламена и останалите пловдивски момчета и момичета, с които градоначалниците по традиция много обичат да се снимат, още съвсем млади ще заживеят с усещането, че съдбата ги е прецакала, защото са се родили талантливи, но на неправилното място или поне в неподходящото време.  

Грехота е, Дами и Господа местни и държавни управници!

Талантливите деца на България с нищо не са заслужили Вашето бездушие!

Анкета

За кого ще гласувате на 2 октомври?