„Евровизия“ – политика, лицемерие, кич и малко талант СНИМКИ
- 12:40, 15.05.2022
- 13:53, 15.05.2022
- 3909
- 28
Не знам колко се радват букмейкърите, че „налучкаха“ победителя в песенния конкурс „Евровизия“, но със сигурност в Украйна ликуват. Съвсем наясно са, че не песента, а лицемерието на Европа и света ги занесе на ръце до финала. И нямат проблем с това. Още повече, че победата означава домакинство на следващото издание на конкурса. Предвид ситуацията, това е под въпрос, но е съвсем различна тема.
Българските представители на „Евровизия“, начело с чилийския рок вокал Рони Ромеро и супербандата на д-р Милен Врабевски „Intelligent Music Project” изгърмяха още на полуфиналите, макар песента ни да изпревари със светлинни години по качество много други.
Политика, мой човек!
Стигнахме до финалите. Чухме отново всичките 25 класирани песни. Много от тях еднотипни, много от тях сякаш „преразказват“ предишни претенденти, и то по ужасен начин. Мелодия - никаква, текст – безсмислен, изпълнение – бледо до изчезващо. Единствено грандиозния спектакъл, в това число визулни ефекти, хореография и облекло, който се разиграваше пред публиката в Италия и зрителите пред малкия екран, се яви спасителен пояс за много от изпълненията.
С дълбок смисъл, запомняща се мелодия и докосващи сетивата конкурсни песни се отличиха особено Португалия (Maro – Saudade, Saudade) и Нидерландия (S10 – De Diepte), дори Финландия, представени от добре известните рокаджии “The Rasmus”, но те останаха изтикани надолу в класацията. За сметка на помпозност, странни ритми и празни послания от сорта на това дали маймуната иска или не иска банан.
Миналата година Италия отвя всички с изпълнението на Maneskin, чиято песен още се върти, а мнозина си припяват, къде волно, къде неволно. Тази година пък Италия просто бледнееше и заслужено не е сред призьорите.
Стигаме и до Украйна, чиято песен също не успя да грабне вниманието и не впечатли с нищо. Зад песента обаче стоеше тежката ръка на войната, на солидарността, на лицемерието, която помпаше смс-и постигна онова, което всички очакваха от мига, в който от групата "Оркестър Калуш" се качи за първи път на сцената.
Ясно е, че на "Евровизия" талантът не е приоритет и това е ясно от години. Има много родни примери, има и много такива извън нашата граница. Точно в този конкурс има повече политика отколкото във всеки един парламент по света, където й е мястото. Организаторите са много повече политици, отколкото онези, които спорят и се бият в парламента. При подобна атмосфера, всяка жертва става победител. Не, че това ще промени нещата, но ще покаже фалшива подкрепа, независимо че умират хора и че една спечелена награда няма да накара леещата се кръв да попие по-бързо в земята.
Убеден съм, че всеки, който си е направил труда да изслуша всички песни, борещи се за победа, и си направи собствена класация на песните, веднага ще изключи от списъка си поне половината от челната десетка. И ще го направи, защото е почувствал нещо, докато потъва в изпълненията, а не защото някъде се води война, или пък показва пред света, че е широкоскроен, връчвайки златото на жена/мъж с брада.
След като политиката си каза думата, Украйна очаквано триумфира с 631 точки. На второ място застана Обединеното кралство с общо 466 точки с изпълнението на Сам Райдър. Трета се класира песента на Испания, следвана от Швеция, Сърбия, Италия, Молдова и Гърция.
По сценарий, музикантите от "Оркестър Калуш" отправиха емоционално послание към света да помогне на всички, все още блокирани в завода "Азовстал" в украинския град Мариупол. Така или иначе бе анонсирано, че песента е направена преди началото на военните действия, но умело пасна и влезе в употреба в точния момент.
В крайна сметка от години насам политиката и музиката са в страстна връзка щом става въпрос за „Евровизия“. Песните се „рисуват“ от ситуцията, „художниците“ биват потупвани по рамото, а публиката, както се очаква, подкрепя родната си страна, но и не забравя да застане гордо от страната на слабите и да ги побутне.
Но конкурсът е за песен, а не е хуманитарна мисия, нали?
Състезават се гласове, а не убеждения. Борят се за оценка талантливи музиканти, а не политически дейци. Или поне така беше навремето. Преди политиката да окупира музиката, преди Кончита Вурст да вие на сцената, преди качеството да бъде пронизано смъртоносно от комерсиала и беззвучието.
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни














