Следвайте ни

Европредседателстващият българин

А толкова ли е трудно на нас, хората, държавата и държавниците ни, да сме себе си

viber icon

Не е лесно и на медийните труженици около Нова година. Много е трудно да измислиш нещо ново. А всяко нещо вече виждано години подред, втръсва.

И все пак… Преди Нова година се прави равносметка на изминалата. След Нова  година се търсят прогнозите на известните хора за нещата, които ще се случат. По последния повод някой от световните класици беше казал, че им е лесно на държавите и градовете, на които известните са им и умни.  

Не съм съвсем сигурен, но е възможно и у нас да е така. Поне се надявам на това,  колкото и да се надсмиват на тази моя надежда. В някои не съвсем типични, но много живи и многолюдни  български села, примерно с. Рибново, все още са живи и зорко се пазят отколешните традиции. Когато в едно такова село  се подготвя сватба, треската около подготовката е обхванала всички жители на това село - от пеленачетата до столетниците. И в  това няма нищо лошо, нищо че звучи анахронично. Някаква такава  превъзбуда е обхванала „всичко българско и родно” и около нашето европредседателство. Напразно запознатите с  европейската бюрокрация обясняват на народа от телевизора, че това е рутинна процедура и че и като председатели няма да сме по-важни от Германия и Франция.  Масово хората не вярват на разбирачите. Бойко  и неговите знатни приближени са им  казали, че сега е моментът да шашнем чужденците и те най-после да започнат да ни уважават. Защото това уважение ние отдавна сме си го заработили и заслужили.

Само че, казва най-важният човек на подопечната си  изпълнителна власт, а чрез нея и на нацията или на по-голямата част от нея, която упорито го избира, трябва опозицията да се откаже от мераците си да си показва магарията баш по времето на нашето председателство. А тя, опозицията, също така упорито изразява такива заплахи. Дали ще направи нещо,  организирано на практика, е отделен въпрос. Отделни хиперопозиционни личности призовават от телевизора  масите към бунт точно през първите шест месеца на новата година. Кой за каквото е решил да протестира, да протестира, но всички да били заедно. За да се видел протестът  от света.

Сега за магарията. Налага се за пореден път да си  припомним  една от Соломоновите притчи. Преданието  гласи, че Соломон разбирал езиците на всички животни. Веднъж свикал представители на всички животински видове  на едно място по някакъв повод. Може  и това да е било първият  в историята на животинския свят, а впоследствие и на човечеството, опит за партиен конгрес. Докато се събирали животните, магарето  бурно  ревяло и ревяло, докато  самият Соломон  не го  попитал защо реве. Че аз, ако пред толкова  много народ, събран от всички краища на света, не си покажа магарията, къде другаде ще я покажа, отговорило магарето.  

Така е то от вечните времена, та до днес и „во веки веков” - Соломон иска да си покаже соломонията, магарето - магарията. Нали всички наши политически коментатори и анализатори са единодушни, че единствената сигурна полза от нашето европредседателство, ще е, че светът ще научи за нас. Гордеещ се с консервативността си столичен ежедневник е направил по темата  анкета с няколко въпроса с известни личности. Според мен те са от умните. На въпроса успешно ли ще мине нашето европредседателство проф. Евгений Дайнов, политолог, отговаря: „Негласната програма на българското председателство - „Да не се изложим пред чужденците” - гарантира едно: ще се изложат”.  А проф. Ивайло Дичев, културолог, отговаря: ”Излага се някой, от когото се очаква нещо”. 

Може и така да се случи, но на тези двамата и в тези им остроумия  личи основният комплекс на нашата родна интелигенция - ние лично, както можете да се уверите от думите ни, сме усвоили европейската цивилизованост до съвършенство, но властта и управляваната от нея маса у нас  са още в мрачното минало. Напразни са тези им усилия. Според други умни хора, като ни гледат отвън, светът не може да различи тях от нас.

А ние сме такива, каквито сме. За Бисмарк - конекрадците от долното течение на Дунав. За академик Лихачов българският народ е велик, защото е приемник на много култури и  населява територия на духа. Вероятно и двете твърдения  ни правят такива, каквито сме като народ, държава и нейното управление. Важното е да не се правим на някой друг, а да направим всичко по силите си, за да е успешно европредседателството ни. Щом това е проблемът ни сега. А да не се правиш на някой друг, когато се представяш пред хората и света, според учените, проникнали в човешката душа, било най-трудното упражнение и за човешката единица, индивид и личност, и за човешката  общност.

Пак за да запълни необходимостта от равносметки и прогнози в навечерието на Нова година и след настъпването ,  в една телевизия една водеща, която видимо повече разчита на краката си, отколкото на главата си, покани двамата бивши президенти Първанов и Плевнелиев. И ги помоли да коментират европредседателството ни  и дейността на сегашния ни президент. Европредседателството вече го разнищихме. Но, да ни прости Господ, ако погрешно сме схванали изявленията на двамата бивши и вече почетни  български президенти, но и двамата според нас се правеха на някой друг. Без съвсем да се въздържи от критики към наследника си, г-н Плевнелиев беше по-умерен и сдържан. Отрече слуховете, че се готви да прави своя партия и въобще отново да се включва в политиката. Каза, че е нелепо след успешен президентски мандат да се опиташ да оглавиш отново стара партия, подразбирай, като П. Стоянов, или да създадеш нова партия, подразбирай като Г. Първанов. Някак развеселяващо прозвуча словосъчетанието му  "успешен президентски  мандат".

Цитираните по-горе политолози и културолози и техни колеги го определяха като "смешен". Но нещо много човешко  ни кара да сме снизходителни към г-н Плевнелиев. Нали си спомняте как навремето, като повече или по-малко успешно беше влязъл в ролята на певец, Стефан Данаилов пееше една песничка по стихотворението на Любомир Левчев - „Без сълзи”. „Колко е лесно да бъдеш влюбен на двадесет години… А колко е страшно да бъдеш влюбен на четиридесет години…”, по-скоро рецитираше, отколкото пееше тогава още младият и красив Ламбо.  А колко ли е страшно или страшно красиво да бъдеш влюбен на доста повече от четиридесет години? Да се радваш на щастието на другите е много по-благородният начин да се правиш на някой друг, ако и това не ви звучи помпозно. А г-н Георги Първанов използва случая да надмине себе си в самохвалството си. Той бил измислил и бил предложил още преди повече от десет години решенията на всички актуални и днес проблеми пред обществото и държавата ни, но нямал лостовете на изпълнителната власт, за да ги приложи на практика. А колко голям международник бил той и как бил приеман по света!

Преди  доста повече от две хилядолетия Теофраст е написал в своите „Характери” за самохвалеца: ”Ще  тръгне с  някой и ще го метне, че е  воювал рамо до рамо с Александър, че му бил симпатичен и че той му подарил не знам колко си чаши, украсени със скъпоценни камъни”.  Сигурно е доста  трудно да бъдеш президент извън президентството. И да се запазиш като личност в реалните граници на възможностите си, след като си бил някакъв. Но да се правиш на някой друг, след като си бил разгадан още преди 2300 години, е глуповато. Обижда нацията, която известно време те е смятала за свой водач, простете, ако прекаляваме в емоциите си.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще гласувате ли на извънредните парламентарни избори през юли?