Енергийно бедната България, която усвоява милиарди и става още по-бедна
- 08:00, 11.01.2022
- 08:10, 11.01.2022
- 18 457
- 0
Руси Чернев, главен редактор на в. "Марица"
Мерките на пожар, които изкривяват пазара и системата, залагат бомба със закъснител в енергетиката и енергоразпределението, алармират опонентите на мораториума. В случаите с цените на тока и газа обаче явно трябва да се вземат. Иначе умира бизнесът, с него приходите в хазната, после пенсиите и цялата социална система, а заедно с тях - правителството. Защото отдавна е известно, че любовта на българина към властта минава през джоба му. Когато той се опразни, в сърцето вече няма място за управляващите, колкото и симпатични да са били те до вчера.
Наред с македонския въпрос и ваксинацията, справянето с галопиращите цени на тока и горивата са първите големи тестове за здравината на коалицията. От действията на министрите с горещ картоф в ръка зависи животът на "Промяната". Лошото е, че повечето от тях ходят по динени кори, на които стъпиха още когато партията на Кирил и Асен спечели изборите.
Компенсациите за бизнеса закъсняват, но ще дойдат през февруари, а в бюджета вероятно ще се намерят още от луфтове, за да се помогне на най-бедните да оцелеят в доминото от кризи. Това обаче няма да реши трайно нито един проблем. Първата година от мандата явно ще мине в гасене на пожари. По-важният въпрос е ще има ли следващи 3 и какво ни очаква през тях.
Що се отнася до разходите за отопление и енергия на българските домакинства и бизнеса, те ще растат, и то не само заради световните цени на тока и горивата. Тук спасението не е във временните мерки, а в устойчивите решения. А те са отдавна известни на експертите - не спорове за повече атомна, вятърна или слънчева енергия, а реформа на българската енергетика, модернизиране на индустрията и енергийна ефективност, за която, много странно, днес почти никой не говори.
В тази връзка, докато търси къде са парите за непостроената магистрала „Хемус”, вътрешният министър Бойко Рашков може да се поинтересува и от други течове. Защото при толкова много милиарди, усвоени за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика, тя е все така неконкурентна. Любопитно е още в чии джобове са отишли стотиците милиони по трите програми за саниране на панелки и обществени сгради. Известно е, че 60% от електроенергията у нас отива за битовите абонати и едва 40% - за индустрията. Ако не бяхме крали с пълни шепи от санирането и парите за технологично и техническо обновяване на предприятията, днес щяхме да имаме наистина енергийно ефективни сгради и производства, а потреблението на ток щеше да е наполовина. В резултат, предлагането щеше да е значително по-голямо от търсенето и цените нямаше да галопират към небесата, каквото и да се случва в съседна Гърция или далечния Брюксел.
Експертите отдавна алармират, че страната ни харчи най-много енергия за отопление на квадратен метър жилищна площ и производството на единица БВП. А енергийно бедната и зависима България усвоява милиарди уж за да промени това, и колкото повече усвоява, толкова по-бедна става. За разлика от стотина енергийни частни и държавни феодали, които пък стават все по-богати. Докато не свалят феодалите от троновете им, Кирил и Асен трудно ще запушат кацата, дори да се хвърлят като матросовци по дупките.
Ако успеят да спрат течовете в системата, ще са спечелили първото сражение за промяната. И ще спечелят малко време, за да съберат сили за голямата битка - как да направим така, че най-после да се наредим сред икономическите тигри поне на Балканите, а българите никога повече да не са бедняците на Европа.
Това, последното, няколко поколения политици с различна закваска го обещават на народа втори век. Стискаме палци харвардците да са хора не на лозунгите, а на делата.