Експерт съветва къде да инвестираме в идващата супер криза

Светът вече се намира в Нова голяма депресия. И тя няма да има нищо общо с онази от 1929 година, категоричен е икономистът и юрист д-р Джеймс Рикардс. Той описва кога се очаква пълно възстановяване на икономиките и в какви активи да се инвестира, за да не загубим парите си в последната си книга „Новата Голяма депресия“ 

Съветът му е: Инвестирайте в злато! Цената му до 2025 г. вероятно ще достигне 14 000 долара да тройунция, а това ще донесе 700 % печалба на инвестиралите в него.

Д-р Джеймс Рикардс е заемал високи длъжности в Citybank, Caxton Associates и Long-Term Capital Management. Редактор е на икономическия бюлетин Strategic Intelligence. 

Книгата му разглежда основно икономическата ситуация в Съединените щати, но някои от очакваните ефекти там ще се появят и тук – опасност от дълъг период на дефлация и нисък икономически растеж за десетилетия напред. 

Д-р Рикардс предупреждава, че икономическото понятие „депресия“ се избягва от икономистите, защото не се разбира добре. Според него то включва един важен компонент – след приключването на всяка една депресия, икономиката е напълно различна. 

Бизнесът никога не се възстановява във формата си отреди нея.

„Сегашната депресия и причинена от бузумното решение да се затвори икономиката. То бе взето от хора, които са медици, и уж трябваше да разбират от пандемии. Оказа се, че и от пандемии нищо не разбират, но им се позволи да вземат катастрофални решения за американската икономика. Никога повече не трябва да се допуска затваряне на икономиката“, казва д-р Джеймс Рикардс. 

Ръководителят на американския щаб за борба с пандемията - д-р Фаучи бе един от хората, които взеха решение за затваряне на икономиката.

Той припомня, че при пандемията от Испански грип през 1918, когато загиват 100 милиона души и при тази от Хонконгски грип от 1968 година, когато само в Щатите жертвите са 1 милион души, не е взимано решение за локдаун. Всичко е работило нормално.

„Сравненията на сегашната депресия с дотком колапса от 2000 и кризата от 2008 са напълно неуместни. По-скоро сегашната икономическа ситуация в САЩ може да се сравни с депресията от 1929. Тогава за четири години бе отчетен борсов срив от 89,2%, но дори и той е нищо в сравнение със сегашната загуба на 45 милиона работни места само за 4 месеца. А се задават още уволнения“, предупреждава Рикардс.

Новата Голяма депресия започна в понеделник 24 февруари миналата година, пише д-р Рикардс.

Тогава борсовите индекси тръгнаха надолу и Доу Джоунс спадна с рекордните 36% до 23 март. Причината бе, че тогава дойдоха първите новини от Италия, където се разбра, че само за три дни броят на заразените скочи до небесата.

Връщането на нивата от около 29 000 пункта през ноември не означава нищо, според икономистът. 

„Съвременната борсова търговия се извършва на 90% от роботи. Те преглеждат заглавията във вестниците и по ключови думи следят какво е казал министърът на финансите или шефът на Федералния резерв. Въз основа на тази информация взимат решения да вдигат ли пазара или не“, обяснява д-р Рикардс. 

Така на борсата се получава картина, която няма нищо общо с реалното състояние на икономиката.

Според автора на „Новата Голяма депресия“, на Уолстрийт не разбират нищо от решенията и поведението на обикновените хора.

В условията на безработица, която няма скоро да се върне до рекордно ниските нива от началото на годината, хората са склонни да спестяват, а не да харчат и потребяват. 

„А точно това не иска Федералният резерв. Намаленото потребление и спестяването ще доведе до трайна дефлация, която може да продължи с години. Проблемът при дефлацията е, че тя удря повсеместно всички, които са теглили някакви заеми. Така към лихвения процент, на който са изтеглили кредита си, те трябва да платят и процентите натрупана дефлация. Федералният резерв знае опасността, правителството също – проблемът е, че няма интструмент, с който да се пребори дефлацията“, обяснява икономистът. 

Той припомня, че през 20-и век само двама президенти са успели да преборят дефлацията като предизвикат изкуствена инфлация. Единият – Франклин Делано Рузвелт успява брилянно. 

Президентът Рузвелт

През 1934 година той забранява на американците да притежават злато и ги принуждава да го продават на държавата срещу 21 долара за унция. След няколко месеца вдига изкупната цена с 21 цента. Това автоматично предизвиква инфлация – това, което иска Рузвелт.

Ричард Никсън премахва златния стандарт и обявява две девалвации на долара

Другият президент е Ричард Никсън, който се проваля и провалът му води до 10-годишен период на неукротима двуцифрена инфлация в Щатите. 

„Инфлацията ще помогне с течение на времето да бъде изяден натрупаният държавен дълг“, припомня Джеймс Рикардс.

С 5 трилиона долара допълнителен бюджетен дефицит и още 2 трилиона гласувани в края на годината съотношението „Дълг / БВП“ за Съединението щати вече надмина 140%. 

Така страната е между Италия, Ливан и Гърция по този мрачен показател.

Проблемът е, че при такива нива на задлъжнялост новият бюджетен дефицит вече не създава икономически ефект. Това е доказано в работите на икономистите Кармен Палмър и Кен Рогоф. 

„Мнозина смятат, че възстановяването на икономиката ще е рязко като срива й – под формата на буквата „V“. Няма да е така – БВП от 21 трилиона долара ще бъде достигнат най-рано през 2024 - 2025 година. Възстановяването ще графика като буквата „L“, категоричен и Рикардс.

Това означава стагнация, която ще продължи дълги години и ще напомня на японската. 

Според автора, бизнесите никога повече няма да се възстановят в предишния си вид. 

Дава пример с отдаването на офис площи в големите градове. 

„Работодателите осъзнаха, че работата от къщи спестява време на хората, не влияе на качеството на работата и намалява разходите за поддържането на офис площи. Тази тенденция може би ще се задълбочи – ще се наемат само временно зали за конферентни връзки“, смята икономистът. 

 

В какво да спестяват хората в период?

 

Джеймс Рикардс припомня, че всички говорят за разпределението на парите в различни активи, но всъщност масово инвестират в еднакви активи, но от различни фирми. 

„Златото и държавните облигации са различни от акциите активи. Златото мина 2000 долара за унция и до 2025 вероятно ще достигне 14 000 долара. Производството му не се увеличава – 3200 тона годишно, а страни като Русия и Китай купуват всяка прашинка, която се появи на пазара. Само Федералният ни резерв спи“, обобщава д-р Рикардс. 

Според него и сега златото ще изиграе ролята на спусък, който изкуствено ще намали стойността на валутите, а оттам и на огромните дългове.

Предлага хората със свободни средства да инвестират по следния начин:

-      В пари – 30% от активите

-      В злато – 10%

-      В жилищни площи /имоти/ - 20%

-      В държавни облигации – 20%

-      В акции – 10%

-      В алтернативи – 10%. 

Д-р Рикардс препоръчва да се купуват акции на добивни и минни компании в следващите няколко години.   

 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?