Двойният аршин на будната ни гражданска съвест
Защитихме като един д-р Димитров, гръмнал Плъха от упор, но оставихме сам срещу Темида фермера от Кипър
- 15:15, 18.05.2019
- 1227
- 5
Българинът минава за безпристрастен съдник по обществените беди, но трудно успява да мери с един аршин важните казуси, когато става дума за свои и чужди. Разбира се, "чужд" е понятие, което няма константна величина. "Другите" са от най-различен калибър - по-бедни от нас, по-богати, роми, джендъри, националисти, глобалисти или просто чужденци. Така "наши" и "ваши" битува в обществото ни открай време и търпи интересни превратности с годините.
Литературната история все още спори по въпроса кой е положителният и кой отрицателният герой. И къде между полюсите на нравствената скала се намират Андрешко, който прецаква държавата и зарязва бирника в калта, но е беден и симпатичен, и Юрталана - дето е готов да убие за няколко кочана царевица от най-хубавата си нива, задължително богат и лош.
Ценностната ни система се обърка за пореден път и тази седмица, когато обществото почти не реагира на историята на кипърския фермер Димитракис Пириллис, прегазил крадец в собствената си нива. Чужденецът съвсем не получи обществената подкрепа, на която се радваше преди година д-р Иван Димитров, прострелял от упор Плъха заради съмнения, че е дошъл да го обере.
На пръв поглед двата случая са подобни - работещ човек, издържащ семейство, плащащ данъци и опитващ се да бъде пълноценен член на обществото, решава да защити труда и собствеността си от набезите на крадеца. Битовият конфликт обаче завършва със смърт и се превръща в дело за убийство. Приликите обаче свършват дотук.
Броени часове след като д-р Димитров застреля Жоро Плъха, цялата лекарска гилдия, множество граждани и общественици заляха мрежата, а впоследствие и улиците в защита на медика. Хората го усещаха като "свой" и припознаха проблема му, а парламентът даже направи промени в Наказателния кодекс, добили гражданственост като "поправката д-р Димитров".
За фермера от Болярино обаче няма подкрепа. Не чухме нищо в защита на Пириллис от животновъдите и техните съсловни организации. Единствено дузина жители на Болярино се обявиха в защита на земеделеца. Нямаше протести, нямаше митниги пред съдебната зала. Будната гражданска съвест на социалните мрежи също остана встрани от случая. Защото човекът е "чужд". Димитракис Пириллис е от Кипър, инвестирал е парите си в България, създал е бизнес и работни места тук. Като отплата, стопанството му е обирано десетки пъти, като в някои от случаите апашите дори са палили това, което не са могли да задигнат, за да прикрият следите си. И нито една институция не е защитила адекватно собствеността на Пириллис. Накрая човекът не издържал, бушоните му прегорели и тръгнал сам да брани нивата си. Прегазил крадеца, причинил смъртта му в яростта си и сега е в ареста. Почти сигурно е, че Димитрис Пириллис ще остане по-дълго зад решетките от д-р Димитров и няма да може да се възползва от въпросната поправка в закона. Животът му е разсипан заради една основна грешка - решил е да инвестира пари и усилия в държава, в която институциите не гарантират правото на собственост и нейната неприкосновеност, а законите по-скоро жалят крадеца, отколкото защитават окрадения /справка - казуса с Дом "Хармония"/.
Ако бяхме нормална държава, прегазеният рецидивист Петър Гаджанов щеше да е жив и здрав на топло в затвора. Нямаше да се налага съдът да му чете 14 присъди, защото още след първите си 3 кражби щеше да получи такава, че да изкара зад решетките до старини. Името на Жоро Плъха нямаше да се е превърнало в легенда, а д-р Димитров и фермерът Пириллис щяха да са под един знаменател пред справедливата Темида и аршина на будната гражданска съвест. За нея "свои" щяха да са тези, които спазват законите и си гледат семействата с честен труд, а "чужди" - онези, които ги крадат.
Всъщност, докъде бяхме стигнали с българската съдебна реформа...
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни