Следвайте ни

Две лъвчета и един питбул - по-интересни от стотици деца

Терез, Масуд и Цезар ги научи половината човечество. А колко имена на болни малчугани са така известни?

viber icon

След 6-месечната сага с разградските лъвчета, чиято съдба, волю-неволю, проследихме така подробно, както не сме гледали индийска сапунка, вече идва нов сериал - с питбула от Мокрище. И определено ни идва в повече.

Факт е, че Терез, Масуд и Цезар вече ги знае цяла България и половината свят. И се питам дали върлите защитници на четириноги знаят поне три имена на деца, за които в момента текат дарителски кампании. На малчугани, за които помощта и подкрепата са жизненоважни.

Колкото и да размишлявам, не намирам логичен и обоснован отговор как така три четириноги се оказаха по-важни от хората.

В потрес са мнозина

Служител на една от институциите, разследващи жестокото убийство в Мокрище, също сподели, че всеки ден се чуди и недоумява. Как така хиляди хора, дори от чужбина, обсипват службите с искания питбулът да не бъде евтаназиран, събират се дарения, носи му се храна. Няма лошо. Но никой досега не е попитал как се чувстват родителите, чието тригодишно момченце бе убито от кучето. Никой не се е поинтересувал имат ли нужда от помощ и подкрепа, след като дни наред, на всичкото си нещастие отгоре, са подлагани на проверки, разпити и какви ли още не. Дава ли си някой сметка, че етническият им произход не ги прави непременно лоши хора.

Факт е, че трагедията става, докато бащата е на работа в провинцията, а майката - в чужбина. Това е модел, който сме виждали и при много други семейства, които - слава Богу - не са имали нещастието да платят толкова висока цена за избора си да изкарват прехраната си далеч от дома. Ако тези хора бяха останали в Мокрище да се редят на опашка за социални помощи - пак щяха да са виновни. И обвинявани, че паразитират на гърба на всички останали.

Всички роднини ли са виновни?

Вина целенасочено се търси и у чичото и лелята, на чиито грижи е било поверено загиналото хлапе. Тя - кърмачка с двумесечно бебе - прекара 24 часа в ареста. Той, макар в момента на убийството също да е бил на работа, остана зад решетките 3 денонощия. И ако това може да се обясни с рутинни процедури и дори с желанието да бъдат предпазени от отмъщение на мига, то човек трудно може да си обясни защо социалните мрежи преливат от сълзливи коментари за кучето, докато за всички роднини на невръстната жертва се иска линч или поне доживотен затвор.

Защо животното е обявено за невинно, без да е приключило разследването и без защитниците му да знаят каква всъщност се е случило. Виновни били хората?! Родителите - че са изоставили сина си и са отишли да припечелват. Лелята - че се е грижила за бебето си, докато племенникът  тръгнал сам към тоалетната. Чичото - кой знае защо, след като питбулът е бил вързан на верига и самото дете е отишло при него. Но виж, за Цезар вече тече петиция: "Невинен!", подписана от близо 5300 души.

Който е безгрешен - нека хвърли камък!

Хайде да се замислим - когато децата ни са били на по 3 години, успявали ли сме да ги наглеждаме денонощно 7 дни в седмицата и 365 дни в годината? Не сме ли ги пускали сами до тоалетна? Предпазвали ли сме ги от всички евентуални опасности?

На тази възраст дъщеря ми вече имаше поне три белега от лоши падания и удари в остри ръбове вкъщи. После се сдоби с още един - разцепена вежда от люлка, която я перна през лицето, докато се опитваше да я спре. И още - от скършен клон край детската градина. Била съм до нея и по различни причини не съм успявала да я предпазя. И - да, чувствам се виновна, но не мисля, че трябва да ме арестуват и съдят. 

Като дете и аз самата съм имала доста перипетии - върху мен е падала греда с накачени по нея сплитове царевици за сушене, на косъм съм се разминавала от удавяне, падала съм от дърво. Куче не ме е хапало, но ме е нападал пуяк и ме е кълвала гъска - много боли! И това не е защото никой не се е грижил за мен - напротив, израснала съм в къща, пълна с грижовни възрастни. А защото белите стават за миг... 

Приблизително същите неща може да разкаже всеки родител на жизнено и палаво дете. Това означава ли, че всички сме за линч или минимум доживотна присъда? И къде остана презумпцията за невинност за хората? Иначе немалко зоолюбители се възмущават как така питбулът е наричан убиец, преди да е доказано това?

Цезар и легионите с кандидат-осиновители

 Изумена съм колко много кандидат-осиновители се явиха за Цезар. Мрежите преливат от негови снимки с благ поглед, с видеа как върти опашка и се умилква на непознатите си благодетели, допуснати да го видят и да му занесат храна. Тяхното желание е четириногото да не бъде убивано. Жал им е за него. Дотук - добре. Но с който и дресьор на кучета да поговорите - всеки ще ви каже, че и животните са като децата - поведението им е непредсказуемо. Не се знае кога ще се отключи агресия и какво ще последва. 

И като говорим за питбула Цезар, добре е да споменем разкази на хора от Мокрище, които умишлено досега сме спестявали в публикациите, тъй като са прекалено ужасяващи. По-рано този пес е бил собственост на друг човек от селото. Знае се, че е нападал животни. Бившият му стопанин решил да се отърве от него, след като Цезар отхапал ухото на прасе. Мъжът бил толкова ядосан, че ударил кучето с брадва в главата, но не успял да го убие. Оттам е и подутината, която толкова тревожи зоолюбителите и разваля съня им с мисълта, че Цезар е малтретиран и сега.

Експерти припомнят, че дивата природа дреме във всяко куче, дори в дружелюбни джобни породи. Преди време пекинез отхапа пръста на стопанката си в Панагюрище. Дребно като коте същество с иначе миролюбив нрав, по нейни думи.

Всичко се случва. Кой ще понесе отговорност, ако Цезар след успешно преминаване през поведенческата експертиза при етолог бъде осиновен, а после налети и на благодетелите си или на други хора? Дали някой ще си посипе главата с пепел и дали ще каже: „Сгреших“?. 

Колкото до Терез и Масуд - вече може да спим спокойно - пътуваха до Холандия със специален транспорт и с придружител, за да им се спести стресът и т. н. Сапунката с безпрецедентната лъвска история май поприключи. Останаха въпроси за човеците и човещината.

 Милост за живите

 За повече от 17 години в медии съм проследявала отблизо десетки кампании за спасяване на деца, младежи и възрастни с тежки заболявания. Не си спомням при никоя от тези акции така целенасочено и амбициозно да са се впрягали държавници, местни управници и НПО. В повечето човешки трагедии изобилства от несправедливости и скандални подробности - лекарски грешки, корупция, откази на Фонда за лечение в чужбина по формални критерии, абдикиране на държавата от отговорностите . Имало е чиновнически безумия, обричащи на смърт и равносилни на убийства. За никого от тези болни хора обаче не са се събирали петиции с по 47 000 подписа, не са организирани мащабни протести пред Министерския съвет, не е оказван такъв натиск, че да се стигне до промяна в закони или до търсене на вратички в тях само и само да се тушира напрежението. Да не говорим пък колко трудно и отчайващо бавно са протичали кампаниите и как за суми, които някои харчат за една вечеря в ресторант, са били необходими месеци, години, в един от случаите - две десетилетия - буквално. Докато накрая човекът събра парите, но вече не беше в състояние да понесе операцията за спасяване на живота му. А ставаше въпрос за едни 4000 лева. Колкото вероятно са похарчени, за да се превозят двете лъвчета до Холандия със специален транспорт.

Обичаме показно животните повече от ближните си. Тотална бъркотия на морални ценности и приоритети!

Споделям всичко това с ясната мисъл, че ще бъда заклеймена и/или дори обругана от любителите на животните. Че ще бъда наричана циганка, защото се опитвам да погледна ситуацията от гледната точка на роми, оказали се в епицентъра на огромна трагедия. Няма да се изненадам, ако последват тежки заплахи и люти клетви. Вече се е случвало, след един разказ за поредния човек,  нападнат от бездомно куче - виновен бил той, а не животното. 

Всеки има право на мнение. Храня надеждата, че най-после всички ще проумеят: хората НЕ са по-маловажни от което и да било четириного.

Дора Цветкова

Дора Цветкова

Репортер-редактор - екип "Регион" Пазарджик

Дора Цветкова е завършила Българска филология в ПУ "П. Хилендарски" през 2000 г. Междувременно работи като учител в различни учебни заведения и специализира "Управление на малка фирма" към Центъра за пазарна икономика в Пловдив. През 2000 г. започва работа в медийния сектор – в. "Новини в цени" и "Знаме". От 2011 г. е в екипа на "Пазарджишка Марица".   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Остана ли ви отпуск за ваканция през лятото?