Следвайте ни

Думи против забравата

viber icon
Адв. Хари ХАРАЛАМПИЕВ

Времето е тъканта на живота. То произнася присъда за нашето поведение към себечовека.
Нашата памет – тази първична връзка със земята и хората не ни позволява да забрави човеци и събития, според писателят Константин Константинов.

И макар, че преди 3 години в един декемврийски ден той се пресели в отвъдното, аз не съм го забравил.
Винаги съм усещал остра тъга, когато ме е обсебвала идеята да разкажа за него, за общото, което ни сплотяваше. За високия му професионализъм. Той присъства в мен, в съзнанието ми, но е някак далечен...

Животът му беше белязан от житейски несполуки, понякога от несправедливи подмятания по негов адрес.
Всъщност съдбата му предлагаше тежки, в много случай, сурови, проверяващи характера му условия. Той не се озлоби. Не завидя никому. Радваше се на успехите на другите. Никога не помисли за себе си. Не ламтеше да бъде първи, ако и да бе най-подготвеният, най-безспорният прокурор. Воюваше за тези, които обвиняваше.

Не помня да се явявал в съдебните зали неподготвен. Нито веднъж не поиска от съда несправедлива присъда. Беше отговорен, силен мъж. Респектираше с богатата си култура и безпощадна логична мисъл. За него в сила беше стихът на Кавафис: „Внимавам в работата си, защото я обичам”.

Нашите професии – неговата и моята неизбежно ни противопоставяха в съдебните зали. Имало е между двамата остри сблъсъци, когато всеки поотделно от територията на постоянното си местожителство, каквото е правният дълг, е отстоявал своите професионални позиции, но те не помрачиха нашето приятелство.

Той познаваше стойността на думите и остана верен на себе си до края на сетните си дни: да бъде лаконичен в словесния си изказ, но емоционален и всеотдаен, когато пледираше.

Припомням си нашите разговори, когато е ставало дума за опорните точки в живота му. Тогава той говореше, че особено цени чувството за отговорност; че за него правото е преди всичко школа за честност и всеки, който му се е врекъл е длъжен да бъде морален и справедлив. Казваше, че висшата степен на правото е грижата към човека.
Името му? Казваше се Красимир Жеков. И макар, че имената се повтарят, той беше неповторим.
Димитър Комсийски

Димитър Комсийски

Репортер-редактор - екип "Регион" Пазарджик

Димитър Комсийски е магистър по икономика в УНСС. Завършил е висшето си образование през 2000 г. Той е най-дългогодишният журналист на „Пазарджишка Марица”. Работи в екипа на вестника от неговото създаване и до момента, вече над 15 години. .   Още

Коментари

Публикувай

Коментари (0)

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?