Да ни изпързалят на замръзнало в сибирския студ

И политиците като обикновените измамници знаят предизборно - балами винаги има, но искат търсене

Георги ПЕТРОВ

Или ние грешно се молехме, или Господ пак грешно ни разбра. Надявахме се на мека зима, той ни изпрати сибирски студове. То и в Сибир живеят хора, но те са се родили и израснали в студове и както пише по дебелите книги, тях пък една мека зима би ги хвърлила в тревоги. Както с нас направи новогодишният Му леден подарък.

Да сме наясно, споменаваме Сибир само като едно от най-студените места за живеене на нашата планета. Не ни плаща Русия да я славим. Защото каквито и щения да има тя спрямо България и нас, българите, в действителност или в нечии фантазии няма да опре до самодейци.

Тя според някои наши коментатори, твърдящи, че разузнавателните служби на световните сили им подаряват анализите си, е стигнала до такива висоти в хибридните си занимания, че е предпоставила избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ.

Самият г-н Тръмп рязко отрече тези твърдения, но той си е безцеремонен, нали си го знаете. Пък и нашите, и световните всезнайковци твърдят, че докато са му помагали чрез всепроникващите си хакери да влезе в Белия дом, руснаците са му спретнали и компромати, с които да го държат на каишка. Снимали го били как се забавлява с проститутки в луксозен хотел.

Г-н Тръмп и това отрече, без да ползва изискуемата се вече от него дипломатическа вежливост. Но нали си знаете, че той трудно ще стане балерина в театъра на международните отношения.

Новият американски президент не обърна очакваното внимание и на писмото, с което редица лидери на европейски държави го предупреждават да не подобрява отношенията си с Русия и да не играе с Путин, защото той е лошо момче. А последното изречение е нескопосен опит да се преведе на човешки език един документ на дипломацията.

Сред подписалите това писмо е и нашият действащ президент г-н Росен Плевнелиев.

Простете, ако сме в грешка, ама пак простичко разтълкувано това елементарното човешко умилкване около големия и силния. Лилипутите се докарват на Гъливер с кресливо декларираното си желание да го защитават от негов потенциален враг. Най-вече защото са сигурни, че сблъсъкът между титаните е възможен, но малко вероятен.

Преди време една наша колежка, пловдивска журналистка, често използваше в ежедневните ни препирни и закачки лозунгът: „Не бой се, Кубо, Кула е с теб!”. Той е от времето, когато у нас беше прието да се смята и говори, че САЩ и световният империализъм всеки момент ще нахлуят на острова на свободата Куба, за да угасят факела на революцията. С който Фидел Кастро разпръскваше световния мрак.

Тези, които в тогавашните си разбирания се схващахме като прогресивното човечество, трябваше да бъдем солидарни с героична Куба и да застанем като стена пред империалистическите попълзновения. С възможната сега откровеност мога да кажа, че ние нищо не правехме.

Специализиралите се в антиимпериалистическия отпор служебни лица бяха решили, че ще ни докарат до мобилизационна готовност с лозунги. И ги измисляха. Цитираният по-горе е дело на светлите умове на онова време в малкото градче на българския Северозапад Кула.

Действащият ни президент г-н Плевнелиев не е от онзи северозападен край на родината ни, той е от югозападния. Но пък може и да му е станало хубаво на Доналд Тръмп от декларацията, че нашият държавен глава е готов да бъде с него в студ, и в пек.

Сибирски студ, сибирски студ, ама нали отдавна вече имаме привилегията да си седим на топло вкъщи и чрез средствата за масова комуникация светът да минава пред очите ни. Като на парад или като на карнавал, все едно.

Така пред нашите очи премина новината, че ще съдят бившия премиер на Гърция Георгиус Папандреу за лъжливи предизборни обещания. Абе, да не би нашите съседи гърците да са решили да се правят на факлоносци на истината, както някога клетите кубинци се правеха на факлоносци на свободата?! Та нелъжливи предизборни обещания има ли?

Един полски сатирик беше казал, че политиците, пиарите и рекламаджиите са си по същество високо квалифицирани професионални лъжци. Тяхната задача е да те накарат, без да те бият, измежду многото неща на пазара да избереш и купиш това, за което на тях им е платено да го хвалят.

Ако започнат да търсят връзката между качествата на нещото, което трябва да пробутат, и търсенето му на пазара, тях ти уволняват. Защото качествените неща могат да се продават и без тяхната скъпа реклама.

Има значи, макар и упорито премълчавана, някаква колизия между рекламната ламя и нас, стадото от потребители. И върху благодатната почва на тази колизия ето ти ги поникнали и пораснали вече други шарлатани. Нарекли са се защитници на потребителите. Но аз поне мисля, че това име е само камуфлаж.

Пак тези дни пред очите на скрилия се на топло български народ мина съобщението, че КЗП /Комисия за защита на потребителите/ е глобила с 300 лева търговска верига за измама на клиентите. Името на търговската верига не се съобщава. Законът не разрешавал това. Никой не казва защо.

От съобщението става ясно, че номерът на тази търговска верига е бил и продължава да е поради хилавите санкции, да обявява на етикетите едни цени на стоките, а на касата вече тези цени да са по-високи. Имали от КЗК-то сведения, че тази шарлатания продължава, но не им било възможно да наказват по-строго прилагащите я.

По тази причина служителите на КЗП, обединени в юмрук на справедливостта, препоръчват на потребителите много внимателно да четат етикетите и с четири очи да следят дали няма разлика между обявената на етикета цена на продукта и цената, която им прибира касиерката.

Ало, сърдечно загрижените за нас, потребителите, дами и господа от КЗП, нали сте чували, че по-голямата част от населението на България е на такава възраст, че не вижда умишлено умалените шрифтове на етикетите и касовите бонове?

И нали се сещате, че ако ние, потребителите, можем на сто процента да изпълним вашите препоръки, вашите мазни службици ще станат излишни. Но вие сте спокойни, защото добре знаете, че вашите препоръки са неизпълними. Препоръчвате ги, за да имитирате загриженост за нас, потребителите.

Но и това е стара, колкото е стар светът, шарлатания. В старите времена човечеството, поне нашето българското, е било цялото изпоядено от бълхи, защото се обличало в шаяк, който пък благоприятствал развъждането им. Един тогавашен мошеник стрил креда, напълнил с нея един чувал и отишъл на пазара да продава лек срещу бълхи.

Изпояденият от гадинките народ ще се избие да купува. Когато чувалът почти се изпразнил, един от купувачите се сетил да пита продавача как се използва лекарството. Хващаш бълхата, отваряш устата и сипваш две-три прашинки в нея, казал продавачът. Че аз като хвана бълхата, ще я смачкам, казал учудено купувачът. И така може, отвърнал му продавачът, като бързал да обслужи и другите клиенти.

Вечният лозунг на професионалните измамници е „Има балами, но искат търсене”. Каза ми го навремето един заместник-директор на затвор. Казваше ми, че измежду всичките му питомци най-симпатични са му измамниците. Те никога не разчитали на грубата си сила, но винаги били под закрилата на грубата сила, затворническите босове. Абе, върти ми се из главата някаква аналогия, но ще я премълча, стига сме го тревожили този народ.

А интелектуалният елит на остатъчната ни нация беше тези дни ”стреснат, трогнат и очарован” от отказа на поета и драматурга Стефан Цанев да получи от Министерството на културата ордена „Златен век” по случай осемдесетгодишнината си. Защото преди месеци същата тази награда беше присъдена на Димитър Иванов /Митьо Гестапото/ - последния шеф на идеологическия отдел на Държавна сигурност.

Стефан Цанев е каменна величина в нашата поезия и култура и всички упреци към него биха могли лошо да наранят с рикошета си упрекващия го. Но и Стефан Цанев има в творчеството си елементи на характерния за онези времена патос, така, както има и спрени пиеси и е бил жертва на идеологически преследвания. Но както се изрази тези дни един негов тълкувател, който няма такива грехове в онези времена, пръв да хвърли камък.

Смущава обаче изявлението по случай годишнината на Стефан Цанев на другия голям творец Владимир Зарев. В стремежа си да сътвори най-оригиналните и най-високите суперлативи за юбиляря, той каза, че Стефан Цанев е велик, защото не се е прислонявал под тогавашния чадър над поезията ни, наречен Априлско поколение. Това не е съвсем вярно, поне за нас, живелите в онези времена.

Ние помним още, че Априлското поколение с доброто и лошото, което то е оставило в историята на нашата литература, е явление от културната политика на онова политическо време. Един от създателите и двигателите на тази културна политика беше бащата на Владимир Зарев - академик Пантелей Зарев. Тук не става дума да търсим отговорност от известния писател за делата на баща му. Става дума за истината

Баща му не е по-голям грешник от всички нас, които сме живели по онова време, той просто е грешал на много по-високо ниво от нашето. Това е истината на живелите по онова време, но писателят предпочита да я премълчи. Вероятно защото би помрачила блясъка на венцехвалното му слово.

Ние, живелите тогава, помним още, че през 1968 година Стефан Цанев написа стихотворението „Опит за пророчество”, което завършва така:

„Ще разорем на тайните буренясалите синори
и всички лъжи
ще станат известни.
Не знам - каква полза… Но в едно съм сигурен:
страхът от истината
ще направи хората честни”.

Какво ли не преминава, като на парад или като на карнавал, през ума на човека, когото сибирските студове са принудили да си стои вкъщи./Марица.бг

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?