Д-р Драгомир Мирчев: Магията на изкуствата ме пренася в друга реалност

Важното е човек да има високи критерии, да е взискателен особено към себе си

Драгомир Мирчев е роден на 22 септември 1950 г. в гр. Попово. Работил е 24 г. като военен лекар в Хасково, София и Пловдив и 13 години в гражданското здравеопазване (2 г. в Кърджали и 11 в Либия). Има три придобити специалности – инфекциозни болести, епидемиология, медицински мениджмънт, и дългогодишна практика по вътрешни болести. Заемал е следните по-важни длъжности: дивизионен лекар, главен специалист в МНО, завеждащ инфекциозно отделение на Военна болница – Хасково, началник отдел ПЕК в ХЕИ – Кърджали.

Творческите му интереси се простират в областта на литературата (сатирични стихове, епиграми, басни, афоризми) и изобразителното изкуство – живопис (акварел, гваш, масло), графика, вкл. карикатури и художествена фотография. Има издадена книга „Вълшебно лекарство” (сатирична мозайка) – 2000 г. и второ допълнено издание на същата през 2015-а.

Има няколко самостоятелни изложби живопис, както и многократни участия с картини и фотоси в международни, национални и регионални изложби. носител е на много награди.
През периода 2002 – 2013 г. работи като лекар в Либия, за което е удостоен от правителството с благодарствена грамота. Понастоящем завършва третата си книга. Член е на Съюза на независимите български писатели.

В навечерието на 24 май ви предлагаме интервю с известния хасковлия, взето от писателя Иван Маринов.

Д-р Драгомир МИРЧЕВ

Интервю на писателя Иван МАРИНОВ

- Лекар с богат международен опит, популярен автор-сатирик, ревностен фотограф, даровит художник, запален меломан …Как успяваш тези дарби от Бога да ги съчетаваш и най-вече да не спираш стремежа си към върха?

- От млади години се занимавам с медицина и тази хуманна професия се превърна в моя съдба и ежедневие. Като лекар с три специалности вече имам зад гърба си 37 г. стаж, от които 11 г. в Либия с благодарствена грамота от правителството. В същото време не мога да живея без нито една от споменатите от вас мои страсти. Не е случайно, че другата ми голяма любов освен медицината са изкуствата (музиката, живописта, художествената фотография и литературата). Те ме вдъхновяваха и зареждаха през годините и ми помагат да оцелея на по-високо ниво, практикувайки тежката и токсична лекарска професия. Чрез тях имам чувството, че живея по-богато и пълноценно и имам възможност да изразявам себе си по-цялостно и многостранно. Магията им ме пренася в друга реалност- в тази на висшите вибрации. Трудно се носят няколко дини под една мишница, но при мен се получи така, че тези различни направления на дейност не си пречеха, а взаимно се допълваха, катализираха и потенцираха. А и аз винаги съм бил максималист в най-положителния смисъл на думата. Вероятно стремежът напред и нагоре ми е бил заложен от Твореца, а аз само съм го доразвил като се опитвам да върша добри неща и то добре.

Впрочем, трябва да добавя, че още като дете моите родители тактично и загрижено поставяха към мен големи изисквания, за което съм им безкрайно признателен. Важното е човек да има високи критерии, да е взискателен особено към себе си и да не се опиянява от успехите си, а да продължава уверено и целеустремено пътя си във вярната посока. Съществено е движението, пътуването, стремежът към самоусъвършенстване и еволюция в крайна сметка. Моят девиз е „Днес съм по-добре от вчера, а утре - по-добре от днес. Разбира се най-важното беше, че правя това, което обичам и обичам това, което правя.

През целия си живот мечтаех да се пенсионирам и притежавайки повече свободно време и известна лична и финансова свобода, да поставя на първо място изкуството. Но това го осъществих едва когато се завърнах от Либия преди 4 години. За гурбетчийския си период, работейки в екстремални условия, искам да подчертая, че ме спасяваше главно музиката (имах два синтезатора) и след тежките нощни дежурства медитирах над клавишите.

Днес в моя качествено нов житейски период, посветен повече на изкуствата, не съм престанал обаче да бъда лекар, но се разширявам в посока на холистичната медицина и се стремя към цялостен подход към пациентите и болестите. Установено е вече, че болестта се предшества от нарушения, първо, във фините структури на нашите енергийни обвивки, т.е. нашата аура и особено важно значение има своевременната диагностика на субклинично ниво (ауродиагностика, квантова диагностика и др.), т.е. превенцията.

- Защо на първо място постави медицината? С какво те привлече тази професия?

- Практически моята голяма любов медицината се оказва една сбъдната мечта от детството. Защото още когато съм бил на 7-8 години, гостувайки на дядо ми Мирчо в родното село на татко - Ветрино, виждайки го стар, грохнал, трудно подвижен, по детски съм извикал, че скоро ще порасна голям, ще стана доктор и ще го излекувам. Разбира се, лесно е да се каже, но когато дойде времето за избор, аз бях изправен пред съдбовна дилема и трябваше да избирам между медицината, музиката, изобразителното изкуство и немска филология.

Но приоритетната позиция на лекарската професия се очерта някак неусетно, сякаш в нея съзрях знака на съдбата си.

Медицината ме грабна преди всичко с човеколюбието и благородството на мисията да се посветиш на грижата за здравето и живота на хората, независимо от всички трудности,рискове, проблеми и препятствия, които трябва да се преодоляват в тази самоотвержена професия. Удивителното в нашата професия е как в редица безнадеждни случаи лекарите с божията помощ сякаш с вълшебна пръчица сътворяват чудеса и връщат отново хората към живота и същевременно в други ситуации се оказват абсолютно безпомощни. Това е много тежък вътрешен конфликт, който ни преследва постоянно. Като цяло, обаче важна мотивационна роля играе удовлетворението, че на повечето пациенти си успял да помогнеш като си дал най-доброто от себе си.

- Откъде се появиха другите бистри поточета: сатиричното мислене, желанието да рисуваш, стихията ти като фотограф и музиката ти?

- Както са казали още древните римляни ”Ars longa, vita brevis est - Животът е кратък, а изкуството-вечно“. Изкуството е вечно, защото служи на красотата и на непреходните човешки ценности. Смело мога да кажа, че моята богиня и муза е красотата във всичките и измерения и на нея съм посветил голяма част от живота и творчеството си. Имам едно любимо стихотворение от Павел Матев -„Мен ме измъчва красотата, о, докога, о, докога…“ Първото си стихотворение „Септемврийци“ написах когато бях на 10 години. Отпечатаха го в училищното вестниче и с месеци остана на таблото в основното училище. В гимназията имах великолепни преподаватели по български език и литература, по руски език, по немски език и това беше мощен стимул за изява на моята езикова дарба. Понеже съм бунтар по дух, повече ми допада социалната, гражданската дори революционната поезия. Обичам и любовната лирика, но любовта предпочитам да я живея реално. Със сатирата всичко се получи като на шега, макар че корените й са вероятно в моето критично и независимо отношение към хората и към света. По време на моето следване, още когато бях студент по медицина втори курс, присъствах на празника на БЧК в Пловдив и в хода на тържеството обявиха конкурс за най-добра епиграма на медицинска тема. И аз съвсем неочаквано го спечелих с епиграмата:

„И здрав болест носи

на лекари боси“

През 2000 г. излезе от печат първата ми книга “Вълшебно лекарство“ (сатирична мозайка), уникална с това, че е изцяло авторска (корица, илюстрации и текст). Нейната премиера беше осъществена в КДК през пролетта на 2001 г. в рамките на „Южна пролет“ и то по оригинален начин - заедно с поредната ми самостоятелна изложба живопис в същата зала. Поради големия интерес от страна на колеги и приятели книгата бе допълнена и преиздадена през 2015 г. след завръщането ми от Либия. Мои литературни творби са излъчвани и по националното радио. Понастоящем работя върху следващата си сатирична книга.

Що се отнася до изобразителното изкуство, практически рисувам, откакто се помня. Но първа истински оцени моята дарба учителката ми по рисуване в училище “Димчо Дебелянов“ в Пловдив, още когато бях в 5. клас. Постоянно участвах в общоучилищните изложби, а през 1963 г. тя ме удостои с честта единствен от цялото училище да продължа в кръжока по рисуване към Дома на пионерите. Там под ръководството на художника Иван Поповски навлязох в кухнята на живописта. За няколко години получих много добра основа, участвах в общи изложби и успешно продължих да работя самостоятелно. Почти всеки ден, след като си научех уроците, с часове прекарвах в отдел “Изкуство“ на градската библиотека "Максим Горки“ - Пловдив, където докато слушах класическа музика, разглеждах албумите с репродукции на картини от известни художници и изучавах техниката и технологията на живописта. Тогава у нас нямаше достъпни бои за рисуване и се налагаше сам да си приготвям много от темперните, маслените и акварелните бои, както и лененото масло.

Незабравима за мен ще остане първата ми самостоятелна изложба живопис в Пловдив през декември 1982 г.., когато представители от няколко културни институции и много приятели от Хасково и Пловдив ме поздравиха и споделиха с вълнение и възторг мненията си в книгата за впечатления, която пазя и до днес.
Любовта към фотографията се появи, когато бях ученик в 10 клас на гимназия „Димитър Благоев“ в Пловдив и нашият клас беше награден за отличен успех с екскурзия до Югославия. Тогава с новия си фотоапарат „Смяна-8“ направих първите си опити в началото като снимки за спомен, после със спомагателна цел за рисуването. А вече като студент по медицина пламна истинската страст по време на Международната бригада на „Юндола“ през 1969 г., когато красивата природа на Родопите ме заплени и снимах нон стоп. Същата година основах фотоклуб към Медицинския институт –Пловдив и веднага организирахме нашата първа фотоизложба. Още на следващата година бях поканен в Профсъюзния дом на културата на здравните работници, където основах младежка секция към фотоклуба. Интересното е, че първата си официална награда от градска фотоизложба в Пловдив спечелих именно с този най-обикновен любителски фотоапарат “Смяна-8".

През последните 3 години обаче поех една интересна мисия, забелязвайки след завръщането си от чужбина, че българската култура е натикана в ъгъла на безвремието, незабелязвана и недооценявана от отговорните институции и започнах да отразявам по-важните културни събития (литературни вечери, изложби живопис, концерти класическа музика, джаз и рок състави и др.) в Хасково, региона и някои национални такива чрез фотоалбуми във фейсбук, включващи текст, снимков материал и видео. Така се опитвам да направя съпричастни на стойностните събития повече хора, да популяризирам дейността на някои важни творчески формации, на отделни творци и като цяло да подкрепя културния процес в региона. Материалите ми се посрещат с повишен интерес от ФБ феновете у нас и в чужбина. Имам вече над 110 публикации, но жалкото е, че за разлика от Германия, повечето европейски страни, САЩ, Русия и др. у нас държавата е абдикирала от културата и я подпомага предимно виртуално, а не реално.

Най-голямата ми и най-актуална страст обаче е музиката. Още като малчуган огласях квартала с ударните инструменти от кухнята на мама, пеех, танцувах, правех си акордеончета от вестници … И бях особено щастлив, когато на рождения ми ден в 5. клас моите родители ми подариха акордеон с 40 баса. Това беше една сбъдната детска мечта. Само след 3 частни урока обаче трябваше по финансови причини да продължа сам. И го направих – с упорит ежедневен труд. Свирех по слух, помнех без усилия наизуст цели произведения на различни автори. Оттогава датират и първите ми композиционни опити, импровизирах и съчинявах първите си музикални творби - предимно танцова музика (валсове, танга) и фолклорни етюди.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?