49
Следвайте ни

Чистият въздух не е за бедни

viber icon

Пет дни световните лидери се занимаваха с проблемите на въздуха и климата. Пети ден в Пловдив не се диша в мъглата.

От срещата в Глазгоу не произлезе почти нищо, както и от усилията на Община Пловдив да се справи с фините прахови частици.

След продължителни обсъждания на Острова лидерите обявиха намерение глобалното затопляне да бъде ограничено на 1,5 градуса до края на 21. век. Оставиха окончателното решаване на въпроса на следващите поколения.

Защо ли?

Защото САЩ, Китай, Индия, Бразилия и още няколко топ икономики не са съгласни да се откажат от някои възможности за печалба и не желаят да харчат от парите си за щадящи природата технологии. За бедните пък проблемите с климата и качеството на въздуха изобщо не са на дневен ред.  

Зелените политики са за отговорните хора - каквито не са нито най-бедните, нито най-богатите. Част от политиците, които трябва да ги налагат, са зависими от собствената си амбиция за власт /която се осигурява с парите на богатите/, други служат единствено на рейтинга си, разбирай - на общественото мнение. В този смисъл да налагаш зелени политики, които са свързани с рестрикции и непопулярни мерки, изглежда благородно занимание, но всъщност е като да местиш гробище - нямаш подкрепа нито от горе, нито от долу.

Не е нужно обаче да ходим чак до Глазгоу, за да се уверим, че зелените политики не са за бедните.

Ето например какво се случва в Пловдив, където от години имаме проблеми с качеството на въздуха. Той е доказано мръсен и бавно ни убива. Ясни са и причините за замърсяването - отоплението на твърдо гориво, ниската енергийна ефективност на сградите, трафика и остарелият автомобилен парк, пътната инфраструктура и начините, по които се почистват улиците, и накрая индустрията.

Отдавна са известни и мерките, които трябва да се предприемат, за да се подобри качеството на въздуха. Коментирани са на дузина обществени дискусии и експертни срещи, подкрепени са от граждански и инициативни комитети.

Всички днес сме наясно, че трябва да се прави следното:

1. Да се заменят печките на твърдо гориво с екологични уреди.

2. Да се намали броят на автомобилите, които се движат по улиците, и да се подобри състоянието на автопарка.

3. Да се подобри състоянието на улиците и булевардите.

4. Да се въведе машинно миене на пътищата.

5. Да се повиши енергийната ефективност на сградите.

6. Да се засили контролът върху индустриалните замърсители.

Проблемът е, че като всяка промяна и тази със състоянието на въздуха може да стане само с политически средства. А политиците няма да си мръднат пръста по въпроса, защото най-много се страхуват за рейтинга си и опасността да изпаднат от играта.

В този смисъл местните управници никога няма да направят следното:

1. Да ограничат използването на печки на твърдо гориво чрез стимули за екологичните уреди и ограничения на енергийните помощи, когато става дума за използване на твърдо гориво.

2. Да повишат рязко екологичния компонент при пресмятането на данък МПС и да въведат зони без вредни емисии в центъра на града.

3. Да се справят със замърсителите от индустрията и строителството. 

4. Да осигурят средства за подобряване на пътната инфраструктура и начините за почистването й.

5. Да санират обществените сгради.

Защо няма да го направят ли?

Защото се грижат единствено за рейтинга си. А всички тези промени изискват много пари, които могат да влязат в хазната по два начина - с по-високи данъци или със съкращения на разходите. Тези две акции обаче отново са като да местиш гробище - не са популярни и нямат никаква подкрепа отвътре. Няма и как да е иначе, докато 90% от електората едва свързват двата края. А няма сила, която да накара бедния човек да заживее зелено и с мисъл за бъдещето. Той трябва да се стопли днес, независимо какво излиза в атмосферата от комина му, иска да кара кола като всички, без да се интересува какво бълва ауспухът на стария му дизел. Не иска и не може да плаща по-високи данъци. 

Така че, каквото и да говорят различните експерти, екоактивисти и защитници на гражданските права, истината е, че чистият въздух не е за бедните. Ако искаме да се справим с фините прахови частици и отровните газове, първо трябва да решим проблема с бедността. Тогава хората ще ценят живота повече и ще правят така, че да го пазят за себе си и за следващите поколения. Както и въздуха.

Другото е пара в свирката и гол ентусиазъм от речите на Грета Тунберг.

Руси Чернев

Руси Чернев

Главен редактор

Руси Чернев е завършил Българска филология. През 1992 г. започва работа във в. „Марица. В периода 1997-1998 е главен редактор на „Стандарт Пловдив“. От октомври 2013 г. е главен редактор на „Марица“.   Още

Още от категорията

Виж всички

Анкета

Какво е най-важното, което новото правителство трябва да свърши в следващите месеци?