46
Следвайте ни

Четири начина да спрем презастрояването в Пловдив

viber icon

Пловдив едва диша, а в час пик колите не помръдват в задръстванията. Заради лошия обществен транспорт и тесните улици трафикът вече е по-кошмарен от софийския. Местната власт се упражнява върху проблема, като отваря нови секции за десен завой по градските кръстовища и чертае оптимистични планове за бъдещето. Реални действия обаче няма, а идеите, доколкото съществуват, са празни приказки без покритие. Или пък са с толкова дебело покритие, че и всички средства, предвидени за България по европейската програма за регионално развитие в следващите 7 години, да се изсипят в Пловдив, пак няма да стигнат за реализация на въпросните идеи.   

В същото време и властниците, и експертите, и обществениците са съгласни, че презастрояването на града трябва да спре. Но засега не правят нищо по въпроса. Като първа стъпка е добре новият Общ устройствен план на Пловдив най-после да бъде представен публично. На база на този документ може да се подпише нов обществен договор за това в какъв град искаме да живеем -  индустриален, спалнята на Южна България или артград с развита култура и туризъм. Какъвто и да е Пловдив, той ще е все така привлекателен за българите, които се завръщат от гурбет, чужденците, които идват да живеят тук, новите IT номади и социалните мигранти от съседните области. А щом има търсене, в Пловдив ще продължава да се строи. Въпросът е как да го правим отговорно и с мисъл за бъдещето, а не с инстинкта на озверелия инвеститор, преследващ всеки възможен квадратен метър РЗП и всеки лев печалба. 

За да се случи, в следващите години местната власт трябва да направи 4 важни с​тъпки:

1. Да разшири строителните граници на Пловдив

В момента Пловдив, който е град-община, е разположена на 102 кв. км, но строителните граници на града са едва 54 кв. км. Останалото са земеделски земи, които отдавна са загубили стопанското си значение. Наложително е част от тях да бъдат интелигентно урбанизирани, което ще даде възможност за организирането на нови територии за комплексно застрояване и изграждането на зелени площи по законите на парковото строителство. Приобщаването на 20 кв. км към строителните граници ще увеличи с над 30% обема на терените, а това ще е достатъчно, за да бъде удовлетворен инвеститорският интерес в следващите години, без да се презастроява компактният град.

2. Да се разшири територията на община Пловдив

Това може да стане в ефективно сътрудничество с централната власт и съседните общини. Най-естественото разширяване на Пловдив е на юг към дълбоко свързания с историята на града парк „Родопи”. Това ще даде възможност за свързване чрез зелен клин на урбанизираната територия с планината и възможност за изграждане на цял нов район с гарантирана зелена система и качествена жизнена среда.

3. Съживяване и застрояване на „мъртвите” градски зони

Процесът на джентрификация, в който една специфична градска зона сменя своя статут във времето, е познат отдавна в цяла Европа. Първите примери в това отношение имаме и в Пловдив с превръщането на терена на бившата пивоварна „Каменица” в модерен комплекс от жилищни и офис сгради. Подобен процес предстои и в границите на бившия завод на „Кока-Кола”. Предимството на комплексното застрояване на бивши индустриални зони е в това, че не се унищожават зелени площи, а напротив - изграждат се паркове там, където във времето не е имало никаква растителност.

В тази посока има още много резерви. В продължение на 10 години местната и централната власт бяха излъчвани от една партия, но кметовете на Пловдив така и не получиха съдействие от правителството и министрите за актуването на военните имоти в кв. „Гладно поле” като общински и разписване на реален план за управлението на Тютюневия град. Тези две зони притежават огромен потенциал за ​развитие и осигуряването на нови терени за инвестиции в строителството, без да се влиза в колизия с градската среда. Напротив ​- вместо да стоят като въшки на челото в централните части на града, те биха могли да се превърнат в модерни квартали с добра инфраструктура и зеленина.

4. Изграждане на вътрешния транспортен ринг

За него от години само се говори. Реални стъпки за реализирането му обаче не са предприети или където ги има, са изпълнени частично. Такъв е случаят с новия бул. „Северен”, който трябваше да осигури връзка на районите „Източен” и „Тракия” със северната индустриална зова и магистрала „Тракия”, без трафикът да минава през центъра на града.

Ако местната власт бе по-гъвкава и диалогична, Пловдив съвсем скоро щеше да има сво​ята южна и западна тангент​а, без да харчи значителни средства от собствения си бюджет. При добро взаимодействие с ВиК и МРРБ тесният бул. „Ал. Стамболийски” можеше да бъде разширен и доизграден по време на разкопаването за изграждане на Южния обходен колектор. С разширяването на града на юг именно този булевард е естествената южна тангента, която може да отведе трафика от район „Западен” (през бъдещата връзка „Модър” -„Царевец”) до „Тракия”, отново без колите да минават през центъра.

В колаборация с Националната компания „Железопътна инфраструктура” (НКЖИ) пък би могла да бъде изградена западната тангента, като за нейна основа се използва бул. „Копривщица”. Ако местната власт бе намерила през годините начини  да мотивира или застави НКЖИ да реализира проекта за повдигане на жп линията на естакада в участъка от реката до бившата Гарнизонна фурна, „Копривщица” щеше да се превърне в първия високоскоростен булевард в Пловдив с бързи връзки към „Западен”, „Централен” и „Южен”. А след изграждането на планирания от десетилетия нов мост над Марица новото трасе може да поеме голяма част от трафика в посока север-юг и по естествен начин да разтовари движението по бул. „В. Априлов” и дори по бул. „Руски”. Подобни действия все още са възможни, ако местната власт успее да защити интересите на града пред новото правителство и ръководствата на съответните държавни дружества и компании.

Тези 4 стъпки могат да станат част от ефективен план за действие, който заедно с реализирането на вече стартиралите инфраструктурни проекти в обозримо време да реши основните проблеми с презастрояването и трафика в разрастващия се Пловдив.  

Руси Чернев

Руси Чернев

Главен редактор

Руси Чернев е завършил Българска филология. През 1992 г. започва работа във в. „Марица. В периода 1997-1998 е главен редактор на „Стандарт Пловдив“. От октомври 2013 г. е главен редактор на „Марица“.   Още

Още от категорията

Виж всички

Анкета

Кои са най-големите предизвикателства пред новото правителство през 2022-ра година?